Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 14 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от В. ИСКРА ЧОБАНОВА, разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ наказателно дело № 403/2013 г. на ВКС, и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по касационна жалба на адвокат К. Е. – защитник на С. М. Л., срещу осъдителната част на нова въззивна присъда № 6/17.01.2013 год. на Пловдивски окръжен съд, постановена по внохд № 1824/2012 год. Към жалбата е депозирано и прието допълнение от С. Л.. Сочи се нарушение на материалния закон – чл. 348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на въззивната нова присъда и или оправдаване на подсъдимата, или делото да се върне за ново разглеждане. Твърди се, че присъдата на ПОС е в противоречие със събраните по делото доказателства и че изводите на съда противоречат на доказаните факти. Подсъдимата заявява, че не е действала против интересите на представлявания, не му е нанесла никаква щета, сочи и изброява редица извършени от нея действия, опровергаващи обвинителната теза. В обобщен вид, най-важното твърдение в жалбата е относно приетите от жалбоподателката активни действия за среща с О. О. за приключване на отношенията, вкл. и предаване на сумата по обезщетението, и умишленото бездействие и отклоняване на срещите от страна на последния. Поради което не е нейна вината, че не е успяла да предаде сумата, която съгласно обвинението, е предмет на престъплението. В съдебно заседание жалбоподателката Л. се явява лично и заявява, че поддържа жалбата с направените искания. Не се явява частният обвинител О. К. О.. Вместо него се явява адвокат П. Т., който моли жалбата да се остави без уважение, а присъдата да се остави в сила като правилна и законосъобразна. Прокурорът от ВПК счита жалбата за неоснователна, престъплението - за доказано от обективна и субективна страна, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. В последната си дума подсъдимата Л. моли жалбата да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА В ЖАЛБАТА, ДОВОДИТЕ КЪМ ТЯХ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 68/27.09.2012 год. по нохд № 879 /2009 г. на Карловския районен съд, първи наказателен състав, подсъдимата С. М. Л. е призната за НЕВИНОВНА в това, че от 05.08.2008 г. до 18.09.2008 г. в [населено място], Пловдивска област, като пълномощник на О. К. О., съзнателно да е действала против законните интереси на представлявания като от деянието да са последвали значителни щети за представлявания в размер на 16 800 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАНА по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 217 ал. 4 вр. ал. 2 НК. Подсъдимата С. М. Л. е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на 18.09.2008 г. в [населено място] противозаконно е присвоила чужди движими вещи- пари на стойност 13800 (тринадесет хиляди и осемстотин) лева, собственост на О. К. О., които е владеела и пазила, поради което и на основание чл. 206 ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК, вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК я ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 206 ал. 3 НК - обсебването да е в големи размери, както по обвинението, че е присвоила чужди движими вещи- пари за разликата над 13800 лева до 16 800 лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата е осъдена да заплати по сметката на ВСС направените по делото разноски от съдебното и досъдебно производство за възнаграждения на вещи лица в размер на 1359,27 (хиляда триста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лева. С въззивна присъда № 6/17.01.2013 г. по внохд № 1824 /2012 на Пловдивския окръжен съд е отменена присъда № 68/27.09.2012 год., постановена по нохд № 879/2009 год. на Карловския РС, І н.с., В ЧАСТТА, с която подсъдимата С. М. Л. Е ПРИЗНАТА ЗА ВИНОВНА И ОСЪДЕНА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.206 ал.1 НК и в ЧАСТТА, В КОЯТО Е ОПРАВДАНА ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл..217 ал.4 вр., ал. 2 НК, КАТО ВМЕСТО ТОВА е ПОСТАНОВЕНО: Подсъдимата С. М. Л. е ПРИЗНАТА за ВИНОВНА в това, че от 05.08.2008г. до 18.09.2008г. в [населено място], област Пловдивска, като пълномощник на О. К. О., съзнателно е действала против законните интереси на представлявания, като от деянието са последвали значителни щети за представлявания в размер на 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, поради което и на основание чл. 217, ал.4, вр. ал. 2 вр. чл.54 НК Е ОСЪДЕНА на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и на ГЛОБА в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, като на основание чл.304 от НПК е призната за невиновна и е оправдана в това нанесените щети да са на стойност над 13 800 лв. до 16 800 лева. Подсъдимата С. М. Л. е ПРИЗНАТА ЗА НЕВИНОВНА в това, на 18.09.2008г. в [населено място] противозаконно да е присвоила чужди движими вещи – пари на стойност 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, собственост на О. К. О., които владеела и пазила, поради което и на основание чл. 304 от НПК Е ОПРАВДАНА ПО ОБВИНЕНИЕТО по чл. 206 ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 НК. В останалата й , неотменена част, присъдата е ПОТВЪРДЕНА. Проверката показа, че инстанционните съдилища са изяснили вярно и пълно фактическите обстоятелства от предмета на доказване въз основа на проверка и оценка на доказателствените източници, съответна на правилата по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Неправилни са правните изводи, респ. оценката и квалификацията на описаното и прието за осъществено деяние. И двете инстанционни съдилища са извели неправилни правни изводи по отношение поведението на подсъдимата Л., инкриминирано от обвинението. От така приетата фактическа обстановка е видно, че пострадалият О. О. работел като сметосъбирач в дружество [фирма]. На 26.09.2007 г., около 10 часа, при изпълнение на трудовите си задължения, О. е претърпял пътно- транспортно произшествие, в резултат на което получил счупване на шийния отдел на гръбначния стълб. Налагало се извършване на животоспасяваща операция, консумативите за която струват около 12 000 лева, която сума фирмата нямала в наличност. За да се осъществи операцията, фирмата е гарантирала плащането на консумативите. На 28.09.2007 г. О. е опериран. Няколко дни по-късно свид. К. от името на фирмата и подс. Л. посетили О. в болницата, като на тази среща е бил обсъден начинът, по който последният ще обезпечи разходите на фирмата по повод консумативите, които дружеството [фирма] щяло да заплати. Следователно, пострадалият О. е бил уведомен и е узнал още в болницата каква ще е приблизителната стойност на медицинските материали – около 12 000 лева. Поради прекратяване на наказателното производство, водено за настъпилото ПТП и съответно невъзможността да се получи обезщетение с правно основание от непозволено увреждане, свид.О. и майка му постигнали съгласие с ръководството на фирма [фирма], че разходите за лечението ще се възстановят след получаване обезщетението от застраховката за „Трудова злополука”, която работодателят му е сключил, съгласно Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „Трудова злополука” със [фирма]. Затова той и свид.К. са издали два записа на заповед, по 7200 лева единият, общо за 14 400 лева. Сумата е по-висока предвид и възможността стойността на материалите да се окаже по-висока. Постигната е била ясна договореност между дружеството-работодател и свид.О., че дружеството ще заплати стойността на материалите, а след време ще си възстанови тези разходите от сумата за полученото застрахователно обезщетение. За тази цел свид.О. е упълномощил подсъдимата - адвокат Л. с нотариално заверено пълномощно от 15.05.2008 г. да го представлява пред застрахователната компания във връзка с изплащане на застраховката за претърпяната от него трудова злополука, както и във връзка с изпълнение на представителството да изготвя и подписва от негово име всички необходими молби, искания, да представя необходимите документи, да извършва преговори със застрахователната компания за постигане на споразумение, да подпише, ако е необходимо, споразумение и да получи лично определеното обезщетение. По делото е установено, че подсъдимата Л. е предприела действия, напълно съответстващи на тези договорености. Фактите сочат, че на 05.08.2008 г. по банкова сметка на Л. е преведена сумата от 16 800 лева от [фирма], която сума представлявала обезщетението на О. за риска „Трайна загуба на трудоспособност вследствие трудова злополука”. На 25.08.2008 г. майката на О. е подала жалба /съобщение по смисъла на НПК/ в Районна прокуратура - К., за това, че обезщетението на сина и е изплатено и е изтеглено без О. да го е получил. По това време подсъдимата е била в отпуска. Върнала се е на работа на 01.09.08г. При тези данни, изводът е, че жалбата срещу „евентуални неправомерни действия” на Л. е била подадена напълно произволно. Дознанието е образувано преди каквото и да е деяние в разрез с уговореното между пострадалия и неговия пълномощник ! Нещо повече, преди още самата Л. да е знаела, че сумата е преведена по нейната сметка, съгласно уговореното в пълномощното. Не става ясно по делото въз основа на какви „достатъчното данни” е образувано досъдебно производство. Водено е разследване, внесен е обвинителен акт и подсъдимата е осъдена за деяние, което според обвинителния акт и присъдите е осъществено в периода 05.08. – 18.09.2008 год. Макар да е прието, че до 01.09.08г. Л. е била в отпуска. Липсва деяние /действие или бездействие/ и взаимозависимост, и свързаност между дееца и предмета на посегателство. Липсва каквото и да е отношение в този отрязък от време между подсъдимата и приписваните й действия?! Тези обстоятелства нямат нито логическо, нито юридическо обяснение. Действията на Л. като пълномощник на свид.О. не сочат на отклонения от неговия интереса, съгласно елементите на материалното правоотношение, възникнало между дружеството и свид.О.. На 09.12.2008 г. е образувано изпълнително дело № 627/2008 г. по описа на ЧСИ А., със взискател [фирма] срещу О. О.. След получаване на запорно съобщение, на 18.12.2008 г. с платежно нареждане Л. е превела по сметка на ЧСИ сумата от 11539,88 лв., а на 30.12.2008 г. Превела е също с платежно нареждане по банков път и сумата от 3000 лв. на О. като остатък от застрахователното обезщетение. Действията на подс.Л. са били съобразени изцяло с правата и задълженията на страните по материалното правоотношение между О. и работодателя му, който е поел задължението на О.. Заплащайки от парите-обезщетение на О. на неговите задължения към дружеството, поело разноските по лечението му, подс.Л. е реализирала едно съществуващо право и съответното му задължение. Затова от деянието й няма накърняване на законен интерес на представлявания от нея, който е страна по материалното правоотношение с фирмата - заемодател на процесната сума. Действията на съдебния изпълнител по-късно само потвърждават, че Л. е реализирала извънсъдебно това вземане на заемодателя, което произтича от закона. В случая дори, е спестила процедурата пред съда и по изпълнителното дело. Следва да се добави, че евентуалното нежелание на О. да изпълни поетото задължение, съгласно уговореното между него и дружеството, не представлява негов законен интерес по смисъла на чл. 217, ал. 2 НК, срещу който подсъдимата да е действала. Заплащането с парите на длъжника на негово задължение без изрично пълномощно не е престъпление. Такова евентуално може да има при разпореждане с пари не по предназначението и предвижданията на държавния бюджет, напр. като това по чл. 254а от НК. Неправилни и превратни са изводите на съдилищата за правното значение на наличието на двата броя записи на заповед, издадени от О. и К., всеки за по 7200 лв. Субективното възприятие на тези двама свидетели е било за сума около 7000 лв., която следва да се заплати на дружеството. Но тези представи на двамата свидетели нямат значение за правилните правни изводи при оценката на поведението на подсъдимата спрямо защитата интересите на свид. О.. С оглед установеното по делото, че са водени преговори и разговори първоначалната приблизителна цена на медицинските разходи от около 12 000 лева, невъзможността тази сума да се осигури от дружеството и от семейството на пострадалия, обуславя съзнаването от страна на свид.О. и майка му- свид.К., че подписването на два броя записи /разбира се, записът би следвало да е само един за сумата от 7 200, ако те са считали, че това е приблизителната цена/ много ясно и отчетливо какъв е паричният израз и действителен размер на коментираните разходи. При тези фактически данни ВКС приема, че инкриминираното деяние не е извършено от субективна страна. Вярно е, че подсъдимата Л. е била наясно, че не разполага с представителна власт да се разпореди с процесната сума като я преведе по сметката на дружеството, с което да погаси дълга на упълномощителя си. Но е налице установеното по делото обстоятелство, че Л. е знаела за уговорката, по силата на която дружеството ще заплати разходите, след което ще си възстанови платеното от полученото обезщетение. И точно това тя е извършила с инкриминираното от обвинението плащане. Действително е способствала за връщането на разходваните средства от дружеството на нейни близки - син и съпруг. Но ”облагодетелстването” се състои в улесняване на дружеството да си реализира вземането, съгласно уговореното с длъжника и на съществуващото правно основание. В същото време не е дадена възможност на длъжника да осуети изпълнението на това си задължение. Плащането на чуждия дълг не е разпореждане с чужди пари като със свои, тъй като подсъдимата Л. никога не е имало съзнанието, че парите не са на О.. Точно обратното: съзнавала е, че с негови пари погасява негово задължение. Подс. Л. не без основание се е усъмнила в добросъвестността на длъжника свид.О. и затова без забавяне е заплатила сумата на неговия работодател. Плащането е израз на убедеността на Л. в правомерността на действието, поради което липсва инкриминираното деяние и от обективна страна. Подс.Л. в качеството и на пълномощник на О. е платила задължението на О., а не сумата по единия запис на заповед. Неоснователно съдилищата са приели и оценили като укорим стремежът на подсъдимата да се обезпечи вземането по изпълнителното дело. В случая подсъдимата е обективирала поведение, спомагащо дейността на съдебния изпълнител да събере вземането, което е законосъобразно и не следва да се цени като действие против законните интереси на упълномощителя й О.. Не може да бъде и не е обществено опасно онова поведение, което е насочено към реално проявление и осъществяване на произтичащите от закона и договореностите между субектите права и задължения. Още повече, по делото е безспорно установено, че между О. и дружеството не е имало правен спор за дължимата сума . Въз основа на тези факти, съставът на ВКС приема, че в инкриминираното от обвинението поведение на подсъдимата липсват обективните и субективни признаци, предвидени в съставите на престъпленията както по чл. 206 НК, така и по чл. 217, ал. 2 НК. Съставът на престъплението по чл. 217 ал.1 НК има субсидиарен характер по отношение престъплението по чл. 206 от НК, т.е. той следва да се приложи в случаите на неизпълнение на задължението дееца да се грижи за повереното му чуждо имущество, но не и когато има своене на имуществото, защото в такъв случай ще е осъществено престъпление по чл. 206 от НК. Обсебването е винаги против законните интереси на правоимащия собственик. Но за разлика от престъплението по чл. 217 НК, при обсебването по чл. 206 НК чуждото имущество – парите, респ. движимите вещи, са получени правомерно от дееца и единственото му задължение е да ги предаде на титуляра. Разпореждането с тях, частен случай на което може да бъде плащането на свое задължение или неследващо се удоволетворяване на вземане на друго лице, винаги е обсебване. В настоящият случай липсва такава фактология от обективна и субективна страна. Няма и злоупотреба на доверие по чл. 217, ал. 2 НК, защото Л. е имала задължение да управлява парите и ги е управлявала в интерес на собственика. Липсват каквито и да било данни за съзнателното им управление против интереса на собственика им. В настоящия случай злоупотреба на доверие би имало само ако подсъдимата като пълномощник на О. е действала в ущърб на интересите му като застрахован да получи обезщетението си, или ако в полза на застрахователя му би предприела действия или бездействия за осуетяване получаването на застрахователното обезщетение, или ако тя съзнателно действа това обезщетение да премине без правно основание във владението и разпореждането на друго лице. Въз основа на тези правни изводи, съставът на ВКС, трето н.о. , съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2, предл.последно, вр. чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК постановява отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата С. М. Л. по обвинението за престъпление по чл. 217 ал. 4 вр. ал. 2 НК. С оглед изхода от делото, на основание чл. 190, ал.1 НПК направените по делото разноски в размер на 1359,27 (хиляда триста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лева следва да останат за сметка на държавата. По изложените съображения и основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА присъда № 6/17.01.2013 г. на Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, по внохд № 1824 по описа за 2012 година, САМО В ЧАСТТА, с която подсъдимата С. М. Л. ПРИЗНАТА за ВИНОВНА в това, че от 05.08.2008г. до 18.09.2008г. в [населено място], област Пловдивска, като пълномощник на О. К. О., съзнателно е действала против законните интереси на представлявания, като от деянието са последвали значителни щети за представлявания в размер на 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, поради което и на основание чл. 217 ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с чл. 54 НК е осъдена на девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години и на глоба в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, като ВМЕСТО ТОВА ПРИЗНАВА подсъдимата С. М. Л. за НЕВИНОВНА в това, че от 05.08.2008г. до 18.09.2008г. в [населено място], област Пловдивска, като пълномощник на О. К. О., съзнателно да е действала против законните интереси на представлявания, като от деянието да са последвали значителни щети за представлявания в размер на 13 800 /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, ПОРАДИ КОЕТО Я ОПРАВДАВА ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 217 ал. 4 вр. с ал. 2 НК. ОТМЕНЯВА присъдата и в частта, в която подсъдимата С. М. Л. е осъдена да заплати по сметката на ВСС направените по делото разноски в размер на 1 359,27 (хиляда триста петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки) лева. В останалата част въззивната присъда е влязла в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: