Р Е Ш Е Н И Е № 654 София, 14 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 703/2010 година. Производството е образувано по протест на прокурор при Софийска военно-апелативна прокуратура против решение № 061 от 01.10.2010 год. по внохд № 0-60/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд. В протеста са релевирани основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и в съответствие с тях се прави искане за цялостна отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на подсъдимите Д. Д. Д., Д. С. К. и П. П. П.. Твърди се, че вътрешното убеждение на въззивния състав не е изградено съобразно изискването на чл. 14, ал. 1 от НПК. Изложени са съображения, че при установените фактически положения, двете решаващи по фактите съдилища са направили незаконосъобразни изводи, че от обективна и субективна страна подсъдимите не са осъществили следните престъпни състави: - полк. Д. Д. по чл. 387, ал. 3, във вр. ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК; - полк. Д. С. К.- по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК; -гр. л. П. П. П.-по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и като са ги оправдали, а не осъдили по предявеното обвинение, съдилищата са нарушили материалния закон. Същевременно в протеста се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона, защото при установените фактически положения, досежно дейността на подсъдимите Д. и П., инкриминирана като престъпления по чл. 387, ал. 3, във вр. ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 НК-за Д. и по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК -за П., при установената липса на извършени престъпления по тези наказателни състави, деянията им съдът е следвало да преквалифицира и те бъдат признати за виновни и осъдени за осъществено престъпление по чл. 212, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На критика в протеста е подложено въззивното решение в потвърдителната му част и по отношение оправдаването на подсъдимите Д., П. и К. по обвинението за извършено при условията на чл. 20, ал. 2, а Д. и П. и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, като се акцентира, че В.-апелативният съд е тълкувал неправилно понятията, отразени в инкриминираните документи и достоверността на вписаните в тях обстоятелства, поради което е стигнал до незаконосъобразни изводи за невиновността на подсъдимите. Пред касационния състав представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста, като намира, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за отмяна на въззивното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Защитниците на четиримата подсъдимите правят искане касационният протест да се остави без уважение, тъй като атакуваното въззивно решение е правилно и законосъобразно. В писмената защита от защитниците на подс. Д. са развити подробно възраженията им срещу протеста, че като цяло той е неоснователен, включително и по довода в него, че съдът е нарушил закона, като не е преквалифицирал деянието на подзащитния им и на подс. П. по чл. 212, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като такова обвинение срещу двамата изобщо не е било повдигано. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 07 от 14.07.2010 год. по нохд № 07/2010 год. по описа на Софийски военен съд подсъдимите о.р. полковник Д. Д. Д., подполковник Д. С. К., подполковник Т. С. Т. и гражданското лице П. П. П. са признати за невинни в това, че: А/. о.р. полковник Д. Д. Д.: І./ за периода от 17.11.2004 г. до 22.02.2005 г., при условията на продължавано престъпление, в[населено място], да е извършил следното: 1. На 17.11.2004 г. в[населено място], в качеството му на длъжностно лице - Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, не изпълнил задълженията си по служба „да организира и ръководи изпълнението на всички задачи по криптографската защита на К. на ГЩ”, като подписал Приемо-предавателен протокол от 17.11.2004 г. по договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., с който приел т. 14 от Спецификация Приложение №1 към договора „Поекземплярна сертификация в Дирекция „ЗСВ” – МВР на всички крипто изделия – изготвяне на програмно-технически средства за изпитателните постановки, изготвяне на математическите модели за проверка криптоустойчивостта на алгоритмите” при неналичие на поекземплярно сертифициране на М. НС 7305 в ДЗСВ – МВР и от това да са настъпили тежки последици от имуществен характер за Министерство на отбраната, а именно заплатени били 60 000/шестдесет хиляди/ евро, равняващи се на 117 349,80 лв. /сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/, като деянието е осъществено с цел да се набави за фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., имотна облага. 2. На 22.02.2005 г. в[населено място] в качеството му на длъжностно лице - Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 29910–София, не изпълнил задълженията си по служба „да организира и ръководи изпълнението на всички задачи по криптографската защита на К. на ГЩ”, като подписал Приемо-предавателен протокол № 50221-2 от 22.02.2005 г. по договор УД 04-65/27.12.2004 г. между Министерство на отбраната и [фирма] – София, с който приел изпълнението на т. 7 от Приложение №1 – Спецификация по договора: „П. на апаратурата за сертификация в ДЗСВ – МВР и пускане в действие”, както и че фирма [фирма] е изпълнила договорните си задължения, при неналичие на поекземплярно сертифициране на криптографски изделия НС 4200 – 2/два/ броя и НС 3300М – 12 /дванадесет/ броя в Дирекция „ЗСВ” – МВР и от това са произлезли вредни последици от имуществен характер за Министерство на отбраната, а именно заплатена била на [фирма] сума в размер на 14 858,62 лв. /четиринадесет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, като деянието да е било осъществено с цел да набави за [фирма] – София имотна облага и от деянията да са настъпили тежки последици – щета за Министерство на отбраната в размер на 132 208,42/сто тридесет и две хиляди двеста и осем лева и четиридесет и две стотинки/ лева и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2-ро, вр. ал. 2, пр.1-во, вр.ал.1, пр.3-то вр. чл.26, ал.1 от НК. ІІ./ За периода от 17.11.2004 г. до 08.08.2005 г. при условията на продължавано престъпление, в[населено място], в съучастие с длъжностни лица от под. 22910 – София, [фирма] – София и от фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш. да е извършил следното: 1. На 17.11.2004 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, в съучастие като съизвършител[населено място] П., в качеството му на длъжностно лице – представител на фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в кръга на службата си, съставил официален документ – Приемо-предавателен протокол от дата 17.11.2004 г. по договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че изцяло и в срок е изпълнена т. 14 от Спецификацията по договор УД 04-49/22.10.2002г. - Поекземплярна сертификация в Дирекция „ЗСВ” – МВР на крипто изделията – изготвяне на програмно технически средства за изпитателните постановки, изготвяне на математическите модели за проверка криптоустойчивостта на алгоритмите”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на договор №УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Енджинийринг” – Ш., пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО. 2. На 17.11.2004 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, в съучастие като съизвършител[населено място] П., в качеството му на длъжностно лице – представител на фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в кръга на службата си, съставил официален документ – Приемо-предавателен протокол от 17.11.2004 г. по Допълнително споразумение № 1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг – Ш., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че изцяло и в срок е изпълнена т. 15 от спецификацията по Допълнително споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор УД 04-49/22.10.2002 г., а именно: „поекземплярна сертификация в Дирекция „ЗСВ” - МВР на крипто изделията, включваща и осигуряване на необходимата контролно-измервателна апаратура” с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Допълнителното споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор №УД 04-49/12.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО. 3. На 22.02.2005 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, в съучастие като съизвършител[населено място] П., като длъжностно лице – представител на [фирма] – София, в кръга на службата си съставил официален документ – Протокол №50221-2/22.02.2005 г. по Договор УД 04-65/27.12.2004 г. между Министерство на отбраната и [фирма] – София, в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че: Ф. [фирма] съгласувано с ГлУКИС – ГЩ е извършила следното: -Цялостното тестване на тактико-техническите характеристики за работоспособност на апаратурите…, НС 3300М и НС 4200; -Проверка въвеждането на ключовете и работа на крипто режим; -Зареждане на софтуер, проверка на блокировки и сигнализации и подготовка на апаратурата за сертификация в ДЗСВ – МВР, както и че проведеният обем от дейности изцяло изчерпва заложеното в т. 7 на Приложение №1 – спецификация по Договора, а именно: „П. на апаратурата за сертификация в ДЗСВ – МВР и пускане в действие”, и фирма [фирма] – е изпълнила договорните си задължения”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Договор УД 04-65/27.12.2004 г. между Министерство на отбраната и [фирма] – София, пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО. 4. На 08.08.2005 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, като председател на комисия от под. 22910 – София, в съучастие като съизвършител с подполковник Д. С. К., в качеството му на длъжностно лице – „Старши помощник началник на отдел в отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, в кръга на службата си, съставил официален документ – Протокол за приемане на извършена услуга рег. № 216-1172/09.08.2005г., по описа на под. 22910 – София до Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., и по Допълнително споразумение №1 УД-04-51/23.12.2003 г. към Договор № УД 04-49/22.10.2002 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че: - т.4. „Изделията са монтирани и захранени в определените апаратни шкафове”; - т.5. „Изделията са в работоспособно състояние и работните им интерфейси са включени към апаратната част на комуникационната подсистема”, като комисията е приела извършената услуга съгласно Договора и Допълнителната споразумение, както следва: 1. „Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. – т. 15 от Спецификацията – Приложение №1 – „Супервайзерски услуги при инсталация и пускане в действие на изделията, при свързване на подсистемата с взаимодействащите си подсистеми в рамките на проекта и поддръжка за 5-годишен гаранционен срок” и 2. „Допълнително споразумение №1 към Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. – т.16 от Приложение №1-1 ТС – Техническа Спецификация – „Инструкция и пускане в действие”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелство, във връзка с изпълнение на Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., и по Допълнително споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор №УД 04-49/22.10.2002 г., пред под.22910 – София, Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. ІІІ./ На 10.12.2004 г. в[населено място], съставил неистински официален документ, като подписал от името на Началник – Г. управление „К. и информационни системи” – ГЩ – Б. генерал Б. С. – Писмо рег. № 216-1914/10.12.2004 г., по описа на Г. управление „К. и информационни системи” – ГЩ по Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., с цел да бъде използван пред под.22910 – София, Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 308 ал.1 от НК. Б/. полковник Д. С. К.: На 08.08.2005 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице – „Старши помощник началник на отдел в отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” от под. 22 910 – София, като член на комисия от под.22910 – София, в съучастие като съизвършител с полковник Д. Д. Д. в качеството му на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” и Председател на комисия в под.22910 – София, в кръга на службата си да е съставил официален документ – Протокол за приемане на извършена услуга рег. № 216-1172/09.09.2005 г., по описа на под.22910 – София по Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш. и по Допълнително споразумение №1-УД 04-51/23.12.2003 г. към договор № УД 04-49/22.10.2002 г., с който удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че: т. 4 Изделията са монтирани и захранени в определените апаратни шкафове. т. 5 Изделията са в работоспособно състояние и работните им интерфейси са включени към апаратната част на комуникационната подсистема, като комисията е приела извършената услуга съгласно Договор и Допълнителното споразумение, както следва: - Договор № УД-04-49/22.10.2002 г. – т.15 от Спецификацията – Приложение №1 – „Супервайзерските услуги при инсталация и пускане в действие на изделията, при свързване на подсистемата с взаимодействащите си подсистеми в рамките на проекта и поддръжка за 5-годишен гаранционен срок”. - Допълнително споразумение №1 към Договор № УД – 04-49/22.10.2002 г. – т. 16 от Приложение №1 – 1 ТС – Техническа Спецификация – „Инструкция и пускане в действие”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., и по Допълнително споразумение №1 УД 04-51 /23.12.2003 г. към Договор № УД04-49/22.10.2002 г. , пред под.22910 – София, Дирекция „Управление на доставките” – МО, „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф. контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. В/. гражданското лице П. П. П.: За периода от 17.11.2004 г. до 22.02.2005 г. при условията на продължавано престъпление, в[населено място], в съучастие с подсъдимия полковник Д. Д. Д. от под. 22910 – София, да е извършил следното: 1. На 17.11.2004 г. в[населено място] в качеството си на длъжностно лице – представител на фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в съучастие като съизвършител с полковник Д. Д. Д. – в качеството му на длъжностно лице – Началник на Отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, в кръга на службата си съставил официален документ – Приемо-предавателен протокол от дата 17.11.2004 г. по договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг”” – Ш., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че изцяло и в срок е изпълнена т. 14 от Спецификацията по Договор УД 04-49/22.10.2002 г., а именно: „Поекземплярна сертификация в Дирекция „ЗСВ” – МВР на крипто изделията – изготвяне на програмно-технически средства за изпитателните постановки, изготвяне на математическите модели за проверка криптоустойчивостта на алгоритмите”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф. – контролна дейност”, - МО и Дирекция „ Планиране и управление на бюджета” – МО. 2. На 17.11.2004 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице - представител на фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в съучастие като съизвършител с полковник Д. Д. Д., в качеството му на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” с под.22910 – София, в кръга на службата си съставил официален документ – Приемо-предавателен протокол от 17.11.2004 г. по Допълнително споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че изцяло и в срок е изпълнена т.15 от Спецификацията по Допълнително споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор УД04-49/22.10.2002 г., -„Поекземплярна сертификация в Дирекция „ЗСВ” – МВР на крипто изделията, включваща и осигуряване на необходимата контролно-измервателна апаратура”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Допълнително споразумение №1 УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор № УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма Д. Спешъл Ендженийринг „ – Ш., пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „ „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО. 3. На 22.02.2005 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице Управител на фирма [фирма] – София в съучастие като съизвършител с полковник Д. Д. Д., в качеството му на длъжностно лице – Началник на отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” – в под. 22910 – София, в кръга на службата си съставил официален документ – Протокол № 50221-2/22.02.2005 г. по Договор УД 04-56/27.12.2004 г. между Министерство на отбраната и фирма [фирма] – София, с които да е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че: „Ф. [фирма] съгласувано с ГУ-К.-ГЩ е извършила цялостно тестване на тактико-техническите характеристики за работоспособност на апаратурите: …,НС-3300М и НС 4200; проверка въвеждането на ключовете и работа на крипто режим; зареждане на софтуер, проверка на блокировки и сигнализации и подготовка на апаратурата за сертификация в ДЗСВ – МВР”, както и че: „Проведеният обем от дейности изцяло изчерпва заложеното в т. 7 на Приложение №1 – спецификация по Договора: „П. на апаратурата за сертификация в ЗДСВ – МВР и пускане в действие” и фирма [фирма] е изпълнила договорните си задължения”, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, във връзка с изпълнение на Договор УД 04-65/27.12.2004 г. между Министерство на отбраната и [фирма] – София пред Дирекция „Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Г/. подполковник Т. С. Т.: На 08.08.2005 г. в[населено място] като старши помощник началник на отдел в отдел „Защита и безопасност на комуникационни и информационни системи” в под. 22910 – София, да е съставил неистински официален документ – „Протокол за приемане на извършена услуга, рег. №216-1172/09.08.2005 г., по описа на под. 22910 – София по Договор УД 04-49/22.10.2002 г. между Министерство на отбраната и фирма „Д. Спешъл Ендженийринг” – Ш., и по Допълнително споразумение №1 – УД 04-51/23.12.2003 г. към Договор № УД 04-49/22.10.2002 г., като положил подпис в графа „Членове: 2 гр.л…/В./”, вместо гр.л. Д. В. В. от под. 22 910 – София, с цел да бъде използван, пред под. 22910 – София, Дирекция Управление на доставките” – МО, отдел „Ц. плащания” – ГЩ, Дирекция „Ф.-контролна дейност” – МО и Дирекция „Планиране и управление на бюджета” – МО, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан изцяло по обвинението да е извършил престъпление по чл. 308 ал.1 от НК. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и по отношение на деловодните разноски като присъдил те да останат за сметка на държавата. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда с оправдаването на Д. и Т. по обвиненията по чл. 308, ал. 1 от НК по б. А, т. ІІІ и б. Г, като непротестирано е влязло в сила. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваното решение в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за неоснователен. В него се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. От мотивите към него е видно, че втората решаваща по фактите инстанция е извършила проверка на постановената срещу четиримата подсъдими оправдателна присъда и е изложила основания, защо не приема доводите в подкрепа на въззивния протест. Въззивният съд е възприел изцяло като законосъобразни установените от първоинстанционния съд фактически положения и правни изводи. За да не уважи направените пред него възражения за неправилно приложение на закона въззивният състав е приел, че Софийският военен съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения, съгласно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция за недоказаност на обвинението са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Тези съображения се споделят и от настоящия касационен състав, поради следното: По пункт 1 от обвинителния акт, за престъплението по чл. 387, ал. 3, във вр. ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, въззивният състав е отбелязал, че не са посочени какви конкретни нарушения на служебните си задължения е допуснал подсъдимият Д., с оглед обстоятелството, че той не е участвал при подготвянето и подписването на договорите, службата му не е била краен потребител на закупените съоръжения и подписването на протоколите за получаване на изделията по договорите не е послужило като основание за изплащане на цената им. По същото обвинение, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в мотивите на присъдата си, като на стр. 43-45 от тях, анализирайки приложената на л. 12, том ХІV, плик трети и четвърти от досъдебното производство, документация, както и от показанията на свид. Н. Л./л. 153-гръб, т.1 от н.д./, че инкриминираните с обвинителния акт 60000 евро, с левова равностойност 117 349.80 лв., са средства предвидени за съответната календарна финансова година и са били включени в материалния план, като фактурите за плащанията по договорите също са били изготвяни предварително. От страна на Дирекция „Ф. контролна дейност” - МО е упражняван предварителен и текущ контрол, съобразно действащата към този момент нормативна база, преди да бъде извършен разходът по заявката за централно плащане на тази сума. Посоченият механизъм е идентичен с плащането на фирма [фирма] и на сумата от 14858,62лв. по п.І, т. 2 от обвинителния акт по договор УД04-65/27.12.2004 год. В подкрепа на извода за несъставомерността на деянието от обективна и субективна страна съдът е посочил, че по всяко време, след сключване на договорите за доставка, криптираните изделия са били доставяни в поделенията на МО, а съобразно клаузите по договорите финансирането е било осигурено 100% авансово, което изключва умисъла у Д. за настъпването на вредни последици за Министерството на отбраната. На следващо място, при безспорно установените факти, че част от изделията по т. 14 от спецификацията-НС 7820 и НС 7910 са били поетапно одобрени, а останалите НС 7305 по време на подписване на протокола са били в процес на одобряване по реда на чл. 70 и сл. НКСИ, верни са изводите на съда, че Д. не е имал съзнанието, че извършва някакво нарушение на служебните си задължения, още повече да е налице умисъл у подсъдимия, че с действията си ще облагодетелства с имотна облага фирма „Д. Спешъл Енджинийринг”. По пункт втори от обвинителния акт за военнодлъжностното престъпление, досежно другите два вида изделия-НС 33000М и НС42000, съдът е установил, че първите от тях са били надлежно сертифицирани поекземплярно безплатно и се експлоатират по предназначение/т. ХХ, л. 28 и сл. от досъдебното производство/. По отношение на вторите-НС 42000, тези изделия не подлежали на сертификация, тъй като използването им е до ниво на класифицираната информация „Служебно ползване”. Като е приел последните без сертифициране, подсъдимият не е допуснал от обективна и субективна страна нарушение на служебните си задължения и от това да е настъпила вреда за Министерството за отбраната или облага за друго лице. Затова, предявеното на подсъдимия Д. обвинение по чл. 387, ал. 3, пр. 2, във вр. ал. 2, пр. 1,във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, след като е анализирано в детайли, на базата на събраните по делото доказателства, мотивирано е получило адекватна правна оценка като несъставомерно от обективна и субективна страна. В пледоарията на прокурора пред Военно-апелативния съд за първи път, пестеливо са били интерпретирани и коментирани фактите, отразени в обвинителния акт, с твърдението, че ако те не изпълват фактическия състав на престъплението по служба, то същите факти сочат за осъществено от подсъдимия Д. и гр. лице П. друго престъпление, а именно по чл. 212, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Не може да има спор по това, че фактическите положения, поддържани от прокурора пред въззивната инстанция, на които се акцентира и в касационния протест, изменят фактическия състав на описаните в обвинителния акт деяния, за които подсъдимите Д. и П. са предадени на съд и насочват на основание за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. По-важно е това, че същите фактически обстоятелства не са посочени в обвинителния акт, въпреки че са били известни на органите на досъдебното производство. Последното изключва приложението на чл. 287, ал. 1 НПК, защото процесуалния закон не предвижда друг ред за надлежното включване на тези обстоятелства и съответно - възможност за съществено изменение на обвинението в същата част. Същите обстоятелства, имащи значение за определяне на фактическия състав на престъплението, не са предявени на подсъдимите по съответния процесуален ред - чрез обвинителния акт, а на плоскостта на казаното по-горе и не могат да бъдат предявени по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, доколкото поначало изменение на обвинението е възможно само при първоинстанционното разглеждане на делото. Ненадлежното им предявяване и позоваване на тях в мотивите на съдебния акт от решаващия съд би рефлектирало върху правото на защита на подсъдимите, които очевидно не биха могли чрез посочване или изискване на доказателства, или чрез други процесуални способи да го реализират. Поради това, твърденията в тази насока в касационния протест са вън от предмета по чл. 102 НПК. Претенцията за съставомерност на деянието, квалифицирано в обвинителния акт по чл. 387, ал. 3, пр. 2, във вр. ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в друго такова по чл. 212, ал. 2, във вр. чл. 20, ал. 2 НК е пряко свързана тъкмо с обстоятелствата, за които стана дума и няма как да получи друг, различен отговор, от дадения от В.-апелативния съд. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 НК, извършено в съучастие от подсъдимите Д., П. и К.. Правилно, както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че липсва субективната страна на престъплението и за тримата подсъдими. Поради нарушения на нормативната база още при съставянето и подписването на договорите / от други длъжностни лица/, са били допуснати неясноти в тяхното съдържание и използваните понятия в тях и приложенията им. Подсъдимите са били с убеждението, че реалното предоставяне на техническите средства, математическите модели за тестване на устойчивостта на алгоритмите са били изпълнени и контролно-измервателната апаратура е била предоставена на ДЗСВ – МВР, затова и е преценено, че условията по договора са изпълнени. Правилно е анализирана и използваната терминология и обхвата на договорите за средствата произведени от швейцарската фирма и тези - българско производство. Съдът е изяснил смисъла и съдържанието на използваните в документите понятия „въвеждане в експлоатация” и „запускане на устройствата”, при което е стигнал до правилния извод, че вина за това подсъдимите нямат и те съвсем добросъвестно са подписали инкриминираните протоколи, без да имат съзнанието и намерението да документират неверни обстоятелства. За друга част от устройствата /по повод обвинението за съучастие с подс. К./, въобще не е било възможно да се извърши такава сертификация, тъй като това е било ненужно и обективно невъзможно за този вид устройства. Затова и невярно документиране на такива обстоятелства, както правилно е отбелязал съдът нямат правно значение и съответно не представляват престъпление и от обективна страна. Поради изложеното, както и поради подробните съображения на първоинстанционния и на въззивния съд за липсата на субективна и обективна страна правилно и законосъобразно подс. Д., П. и К. са оправдани по обвинението по чл. 311 ал. 1, във вр. чл. 20 ал. 2 за всички и във вр. чл. 26 ал. 1 НК за Д. и П.. Въз основа на установените от предишните съдебни инстанции фактически положения, които не подлежат на преобсъждане от настоящия касационен състав, направените изводи за недоказаност на обвинението срещу Д. по чл. 387, ал. 3, пр. 2, във вр. ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 НК и срещу Д., П. и К. по чл. 311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 за всички и във вр. чл. 26, ал. 1 от НК-за Д. и П., са законосъобразни. Ето защо, касационният протест е неоснователен, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 061 от 01.10.2010 год. по внохд № 0-60/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: