Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 03 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 249/2012 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е за възобновяване по чл. 419 и сл. НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение от 11.08.2011 год. по внчд № 322/11 год. на Плевенския окръжен съд . В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че определението е постановено при съществено нарушение на закона, защото съдът неправилно е преценил, че престъпленията по съвкупността от деяния по нохд№ 104/06 год. и нохд№97/06 год. (двете дела по описа на Районен съд гр.Мездра, не са били извършени в срока на отлагане изпълнението на наказанията, наложени на осъдения за деяния, представляващи съвкупност от престъпления по нохд№1331/09г. и по нохд№1353/10 г., и двете, по описа на Районен съд гр.Никопол, поради което неправилно е било отменено приложението на чл. 68, ал. 1 НК от въззивната инстанция. Иска се отмяна на решението в частта, в която е отменено приложението на чл.68, ал.1 НК по отношение общо най-тежкото наказание по горепосочените дела и прекратяване на наказателното производство в тази част на въззивното решение . В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият А. З. М., редовно призован от домашен адрес, не се явява и не взима становище по искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ИСКАНЕТО, СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, по отношение на съдебен акт , подлежащ на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение № 10/18.1.2011 г., постановено по НЧД № 1433/2010 г. на Никополски районен съд, образувано по реда на чл.306, ал.1,т.1 НПК по искане на прокурор от РП-гр.Никопол за групиране на наложените на А. З. М. наказания по НОХД № № 104/2006 г., 97/2006 г. и двете по описа на Районен съд Мездра, 1023/2009 г., 1211/2009 г., 1331/2009 г. 1260/2010 г., 1353/2010 г. по описа на Никополски районен съд, е постановено следното: На основание чл. 25, вр. с чл. 23 НК е определено общо най-тежкото наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода от наложените му наказания по нохд №104/2006 г. и нохд№ 97/2006 г., и двете на Районен съд –гр.Мездра, като на основание чл. 66, ал. I НК, съдът е отложил изпълнението му за срок от три години. На основание чл. 68, ал. I от НК това наказание е приведено в изпълнение при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 25, във връзка с чл. 23, ал. I от НК е определено общо най-тежкото наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода от наложените по нохд№ 1331/2009 г., гр.Никопол, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 24 от НК наказанието е увеличено с още една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. На основание чл. 68, ал. I от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено по нохд № 1211/2009 г. в размер на 10 (десет) месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. Наказанието „пробация”, наложено по нохд№23/2009 г. е постановено да бъде изтърпяно отделно. По въззивна жалба срещу това определение, подадена от процесуалният представител на осъдения А. М., е образувано внчд№322/11 год. на Плевенския окръжен съд, по което с решение №325/11.08.2011 год. е изменено определението по нчд№1433/10 г. на Никополския РС както следва: отменено е определението в частта, в която на основание чл. 68, ал. I НК е постановено за бъде изтърпяно наказанието от девет месеца лишаване от свобода - като общо най-тежко наказание, от наложените на осъдения по нохд №104/2006 г. и нохд№ 97/2006 г. (двете по описа на Районен съд –гр.Мездра) ; отменено е определението и в частта, в която на основание чл. 68, ал. I НК е постановено да бъде изтърпяно наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено по нохд №1211/2009 по описа на Районен съд – Никопол; изменено е определението и в частта относно размера на наложеното на осъдения общо най-тежко наказание по чл. 25, ал. I, вр. с чл. 23 НК по нохд №№ 1331/2009 г., 1260/2010 г., 1353/2010 г. , всички на РС гр.Никопол, като е намалено от девет месеца лишаване от свобода на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване; изменено е определението и в частта по чл. 24 от НК, като определеното общо най-тежко наказание от шест месеца лишаване от свобода с увеличено с три месеца лишаване от свобода, или общо да изтърпи девет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режима на изтърпяване. В останалата част определението е потвърдено. В производството по групиране на наказанията, наложени на осъдения с влезли в сила присъди, съдът се ръководи от всички данни, отразени в актуалното свидетелство за съдимост към датата на произнасяне съдебния акт. Във всички случаи съдът е длъжен да събере пълни данни за всички осъждания, да ги обсъди и да извърши групиране на наказанията за множество престъпления по начина, регламентиран в закона и утвърден от съдебната практика на ВС и ВКС. Въззивната инстанция е нарушила закона, тъй като от наличните данни за осъжданията на М. ( спр. л.13-15 по нчд№1433/10 г. на Никополския РС ) неправилно е извела липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 68, ал. 1 НК – привеждане в изпълнение и наказанието , отложено за изпълнение, по отношение на определеното на М. общо най-тежко наказание от девет месеца лишаване от свобода, от наложените му наказания по нохд №104/2006 г. и нохд№ 97/2006 г., и двете по описа на Районен съд –гр.Мездра. Допуснатото нарушение на закона е съществено. Този извод е направен без изследване в цялост на всички данни за времето на извършване на деянията, влизането в сила на присъдите и първоначалния момент, от който е започнал да тече определеният от съда изпитателен срок, в рамките на който осъденият е извършил други умишлени престъпления от общ характер, за които са му били наложени наказания лишаване от свобода. Липсва законосъобразна преценка на данните през призмата на изискването - не само да бъде определено общо наказание по присъдите, деянията, по които са извършени в условията на съвкупност, но и на данните, че в срока на отлагане изпълнението на наказанието по всяка една от тях, са били извършени от М. нови умишлени престъпления от общ характер, за които са му били наложени наказания лишаване от свобода. В случая е било без значение обстоятелството, че наказанията за деянията от съвкупността са били поотделно отложени за изпълнение, преди да бъде извършена комулация. Този факт не е освобождавал компетентният съд от задължението да прецени ако новите деяния са извършени в рамките на определените изпитателни срокове на отлагане изпълнението на наказанията по предходните присъди, да приложи чл. 68, ал.1 НК, при останалите законови предпоставки. При тези данни, ВКС намира, че решението на Плевенския окръжен съд в частта, в която е отменено приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на общо определеното наказание по първата съвкупност в размер на девет месеца лишаване от свобода, е незаконосъобразно . Налице е основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1 ,т. 5 НПК, вр. с чл. 348 ал. 1 т.1 НПК. Данните по делото са, че присъдата от 05.06.06 год. (определение за одобряване на споразумение) по нохд№ 104/06 год. на РС гр.Мездра е влязла в сила на същата дата 05.06.06 год., по която наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК , за срок от три години, считано от същата дата. Присъдата, постановена на 05.09.06 год. по нохд № 97/06 г., с която на М. е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, и същото е определено като общо най-тежко наказание , на основание чл.25 и вр. с чл.23, ал.1 НК, с наказанието по нохд№ 104/06 год. на РС гр.Мездра , което общо най-тежко наказание е отложено за изпълнение по чл. 66, ал. 1 НК, е влязла в сила на 21.09.2006 г. Престъпленията, за които М. е осъден впоследствие, както следва : по нохд № 1331/09 г. и по нохд № 1353/10 г., са извършени, съответно на 05.05.2009 г., и на 27.02.2009 г. и попадат в рамките на всеки от двата изпитателни срока на отлагане изпълненията на наказанията по нохд№ 104/06 год. и по нохд № 97/06 г. В случая, обективната съпоставка на действието на сроковете показва, че деянията по нохд № 1331/09 г. и по нохд № 1353/10 г са извършени преди изтичането на тригодишния изпитателен срок на отлагане наказанията по нохд № 97/06 г. и по нохд № 104/06 г., което е налагало за съда извод от постановяване на изтърпяване и на отложеното общо най-тежко наказание по тази съвкупност, така , както правилно е приел първостепенният съд , но не и въззивният съд. Регламентацията по чл. 68, ал. 1 НК изрично не се интересува кога е наложено наказанието лишаване от свобода за извършеното друго умишлено престъпление(я) от общ характер, а се интересува дали то е извършено в срока на отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по предходното осъждане на лишаване от свобода. Релевантното в случая е, извършеното последващо умишлено престъпление да от общ характер, за него да е наложено наказание лишаване от свобода и то да е извършено в срока на отлагане по чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода по предходното осъждане. Случаят е точно такъв. При тези факти по делото, ВКС намира, че решението на Плевенския окръжен съд в частта, в която е отменено приложението на чл. 68 ал. 1 НК по отношение на общоопределеното наказание по първата съвкупност е незаконосъобразно. Налице е особено съществено нарушение на закона , което е основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1 ,т. 5 НПК, вр. с чл. 348 ал. 1 т.1 НПК. Поради гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т. 2 НПК производството следва да бъде възобновено. Решението на въззивната инстанция в атакуваната част трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. ВКС не споделя предложеното в искането на главния прокурор прекратяване на наказателното производство в отменената част на въззивното решение. Правилното прилагане на чл. 68, ал. 1 НК изисква отежняване правното положение на осъдения – хипотеза, обратна на хипотезата по чл. 425, ал. 1,т. 3 НПК за решаване на делото от ВКС, когато основанието за възобновяване е в полза на осъдения. Ето защо, правна последица от възобновяването на делото и частичната отмяна на въззивното решение ще е връщането на делото за ново разглеждане в отменената част за решаването му от друг състав на Плевенския ОС. Въз основа на тези мотиви , ВКС, трето отделение, в настоящият съдебен състав , съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА въззивно решение от 11.08.2011 год. по внчд № 322/11 год. на Плевенския окръжен съд И ГО ОТМЕНЯВА САМО ЧАСТТА, в която, по отношение осъдения А.З. М. е отменено приложението на чл. 68 ал. 1 НК относно привеждане в изпълнение на общо най-тежкото наказание от девет месеца лишаване от свобода, определено му на основание чл.25, вр. с чл.23, ал.1 НК, по нохд№97/06 год. на Районен съд гр.Мездра и по нохд№ 104/06 год. на Районен съд гр.Мездра и ВРЪЩА делото В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ , за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :