Ключови фрази
Частна касационна жалба * установителен иск в заповедно производство * правен интерес * отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение * указания на съда-заповедно производство


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

715


С., 22,11,2012 година



Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 534/2012 година.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. „З.” – [населено място] против определение № 719 от 03.05.2012 г. по ч.гр.дело №485/2012 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение №1115 от 30.01.2011г., с което състав на Старозагорски окръжен съд е прекратил производството по т.д. 394/10г. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че в жалбата некоректно фактически било посочено, че първоинстанционния съд бил приел липса на правен интерес от водене на иска по чл.422 ГПК, а тъкмо обратното, съдът „коректно” бил указал, че след отмяна на заповедта за незабавно изпълнение, ищецът може да води установителен иск, но следва да внесе държавна такса, каквато не е била внесена. Направен е извод, че правилно поради това, е било прекратено производството по делото с оглед правните последици от неотстраняване на констатираната нередовност.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпросите – „1/ Подлежат ли на проверка условията и предпоставките при настъпването, на които първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.129ГПК, когато въззивната инстанция се произнася по жалба срещу определение за връщане на исковата молба, 2/Отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение, както и обезсилването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист дискредитират ли наличие на правен интерес на заявителя от предявяване на иск по чл.422 ГПК?”. Тези въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите поставени въпроси са свързани и обусловени от отговора на така формулираните и цитирани по-горе въпроси. Страната е посочила, че така поставените релевантни въпроси са решене в противоречие с практиката на съдилищата, като са цитирани и приложени съдебни актове- определение по ч. гр.д. 241/12г. на Варненски апелативен съд и определение по ч. гр.д. 853/11 г. на Пловдивски апелативен съд Касаторът е отбелязал, че с тези определения се създавала противоречива практика по идентични казуси.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпросите - 1/ Подлежат ли на проверка условията и предпоставките при настъпването, на които първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл.129ГПК, когато въззивната инстанция се произнася по жалба срещу определение за връщане на исковата молба, 2/Отмяната на разпореждане за незабавно изпълнение , както и обезсилването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист дискредитират ли наличие на правен интерес на заявителя от предявяване на иск по чл.422 ГПК?. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като посочените определения на ВАпС и П., с които е прието, че след отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК, е налице неотменена заповед по чл.410 ГПК, която съставлява изпълнително основание за издаване на изпълнителен титул, след постановяване на решение по чл.422 ГПК разрешават въпросите по различен от мотивирания от въззивния съд начин. Следователно, обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По същество частната жалба е основателна.
Д. „ З.” – [населено място] чрез пълномощника си – юрк. Д. П. е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че въззивният съд не е обсъдил установените по делото факти и по-конкретно това, че след отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение заповедта продължава да съществува, тъй като тя не е отменена, като за кредитора е налице да води иска по чл.422 ГПК за установяване на спорното вземане. Страната е посочила, че не следва да се установява правен интерес от установителни искове, чието предявяване е предвидено изрично от закона. Поддържано е още, като допуснато процесуално нарушение, че съдът неправилно е приел, че може да бъде осъществена проверка по редовност на исковата молба в хода на постановяване на крайния съдебен акт, тъй като чл.130 ГПК изисквал тази проверка да се осъществява след постъпване на исковата молба в съда.
Частната жалба е основателна.
Съдът, поради това, че е задължен да се произнесе само по редовна искова молба може да извърши преценката по редовността на сезирането си в хода на цялото съдебно производство- извод наложен от правните последици от нередовността, които се отразяват върху валидността и правилността на неговия акт, с който се разрешава спора. Също така, изведено по арг. от императива на чл. 235, ал.3 ГПК в негова дискреция е и съобразяването с настъпили в хода на процеса юридически факти, относими и към промяна в редовността на исковата молба, както и даване на указания, същата да бъде приведена в съответствие с тези нови факти. Правилността, обаче на прилагане на правните последици от констатацията за нередовност на сезирането, изразени в прекратяване на производството, подлежи на инстанционен контрол. Т.е. сезирания с жалба срещу прилагането на тези правни последици по-горен съд е длъжен да извърши преценка на правилността на указанията, с оглед тяхното значение за редовността на сезирането на първостепенния съд, както и относимостта им към развитието на съдебното производство и приключването му с валиден и правилен съдебен акт.Ето защо правилността на прилагане на правните последици винаги следва да бъде обоснована с правилността на изводите, свързани с нередовността на сезирането.С оглед изложеното съдържащо отговора на първият поставен от касатора въпрос, следва да се приеме, че неправилно въззивният съд не е обсъждал и не е взел предвид правилността на дадените указания от първостепенния съд, който в производство по чл.129, ал.4 ГПК изрично е указал както преминаването към иск, различен от предявения и разглеждан установителен иск, така и внасяне на допълнителна държавна такса за същия. Или въззивният съд, с оглед законосъобразност на изводите му е следвало да изложи мотиви по правилността на тези процесуални действия, а не само по правния резултат от тях. Във връзка с вторият поставен от касатора въпрос, следва да се има предвид характера на производството по чл.422 ГПК. Този иск, съставлява съдебна фаза на единно макар и различно в различните си части по своята правна същност производство. Следователно, съдът следва да изведе процедирането си изцяло съобразно правната уредба на това производство- гл. 37 ГПК. Или, не само поради наличието на задължителна съдебна практика – решения по чл.290 ГПК на ВКС/ напр. №32/12г. на ВКС, І т.о.№27/10г. на ВКС, І т.о, №90/11 на ВКС, ІІ т.о и т.н. /, с която изрично е мотивирано, че когато е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК- за установяване на вземане, предмет на спряно заповедно производство, но с погрешно формулиран осъдителен вместо с надлежен установителен петитум, постановеното решение е недопустимо. Този извод следва и от изричната норма на чл.415, ал.1 ГПК. Или искът по чл.422, ал.1 ГПК не може да бъде осъдителен, каквито неправилни указания е дал първостепенния съд и което обстоятелство не е съобразено от въззивния. В разглеждания случай, след отмяна по реда на чл.419, ал.1 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение и съответно заличаване на последиците от постановяването му- т.е. обезсилване на титула за незабавно изпълнение, налице е валидно основание по чл.410 ГПК, което ако успешно се проведе иска по чл.422, ал.1 ГПК – т.е. вземането бъде установено, отново може да служи за принудителното реализиране на вземането.
С оглед изложеното правилна е практиката обективирана в приложените определения по в. ч. д. №241/12г. на Варненски окръжен съд и определение от 24.078.2011г. по ч.т. д. 853/11г. на Пловдивски окръжен съд.
Като е приел, обратното на вече разгледаното по отговорите на поставените правни въпроси и не е съобразил неправилността на дадените от първостепенния съд указания рефлектираща пряко върху постановената правна последица, въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение, както и потвърденото с него определение на първостепенния съд, следва да бъдат отменени а делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 719 от 03.05.2012 г. по ч.гр.дело №485/2012 г. на Пловдивски апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение № 719 от 03.05.2012 г. по ч.гр.дело №485/2012 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение №1115 от 30.01.2011г., с което състав на Старозагорски окръжен съд е прекратил производството по т.д. 394/10г.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: