Ключови фрази
Неустойка * договор за услуга * нищожност-накърнавяне на добрите нрави

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 16

 

София, 16.06.2009 година

 

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

             Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и девета година в състав:

                                

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                     МАРИЯ СЛАВЧЕВА           

     

при  участието на секретаря  Лилия Златкова

в присъствието на  прокурора

изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева 

т.дело №  430/2008 г.

 

Производство по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на о. срещу въззивно решение № 97 от 17.04.2008 г. по гр.д. № 121/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 172 от 07.01.2008 г. по гр.д. № 780/2006 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от касатора срещу “А”АД-гр. Лясковец иск за сумата 95 905.96 лв., претендирана като неустойка за забава в плащането на дължимо по договор от 11.10.2000 г. парично задължение и при условията на чл.208, ал.1 ГПК(отм.) е отхвърлен иска с правно основание чл.92 ЗЗД за посочената сума.

Касаторът поддържа, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД по отношение на търговска сделка, каквато е процесната, споделяйки становището, че моралните и етични норми намират ограничено приложение в търговските отношения, изразено в Решение № 218 от 27.03.2007 г. на ВКС по т.д. № 750/2006 г., ТК, І т.о. и Решение № 30 от 08.02.2007 г. на ВКС по т.д. № 785/2006 г., ІІ-ро т.о. Развива съображения, че поради присъщата на договорната неустойка обезщетителна функция тя се дължи така, както е уговорена, без да се доказват вредите.

Ответникът по касация “А” А. по реда на чл.287 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като застъпва становището, че уговарянето на неустойка за забава в плащането в размер на 1,5% за всеки ден без краен предел съставлявало нарушение на добрите нрави, накърняването на които законосъобразно е счетено с обжалваното решение като основание за прогласяване нищожността на договора в тази му част, в който смисъл е застъпеното становище в Решение № 544 от 29.05.2006 г. по т.д. № 31/2006 г., ВКС , ІІ т.о.

С определение № 65 от 05.11.2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на противоречие в практиката на съдилищата по съществения материалноправен въпрос относно действителността на клаузата за неустойка при релевирано възражение за уговарянето й в противоречие с нормата на чл.9 ЗЗД като процент върху главницата без краен предел за начисляването й - основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Взети са предвид приложените от страните решения, доказващи противоречивото разрешаване на този съществен матералноправен въпрос: Решение № 30 от 08.02.2007 г. по т.д. № 785/2006 г. на ВКС, ІІ т.о и Решение № 218 от 27.03.2007 г. по т.д. № 750/2006 г. на ВКС, І т.о., с които е прието, че поради липса на императивни правила за определяне размера на неустойката и съществуващата свобода на договоряне, начинът по който страните са договорили неустойката без краен предел, не противоречи на добрите нрави, като е застъпено становището, че по-големият й размер от този на вредите е обусловен от виновното неизпълнение на длъжника, както и Решение № 544 от 29.05.2006 г. по т.д. № 31/2006 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е прието, че уговорената неустойка без определен краен срок, до който може да се начислява, създава предпоставките за нейното прекомерно нарастване и което налага извод за накърняване на добрите нрави, които съдоговорящите са длъжни да спазват.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното

Касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка по договор за услуга от 11.10.2000 г., предмет на която е организирането и извършването на летателни и полигонни приемни изпитания на изделие АБУ-ЕТМА в срок до 30.11.200 г. при цена 55 673.02 лв., част от която в размер на 12 000 лв. ответното дружество заплатило авансово, а остатъкът в размер на 43 673.02 лв. е преведен на касатора със забава - на 22.02.2001 г ., вместо на падежната дата 19.10.2000 г. За да отхвърли предявения иск по чл.92 ЗЗД за сумата 95 906.64 лв., въззивният съд на първо място приел, че формулировката на клаузата, касаеща неустойката е неясна. Доколкото ответникът е предложил изменението й като се запише, че се дължи неустойка в размер на 1,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 20% , това според съда би могло да обуслови извода, че макар и да не е прието изменението, така уговорената санкция се прилага за всеки просрочен ден, а не за месец. На второ място изтъкнал, че при този вариант дължимата от ответника неустойка възлиза на 95 905.96 лв. за период на забава от 4 месеца., т.е. набраната за този кратък период неустойка е 2 пъти по-висока от основното задължение, което обусловило извода на съда, че същата противоречи на добрите нрави поради неморално високия й размер от 1,5% на ден, поради което е нищожна по смисъла на чл..26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия в настоящия състав, намира, че и при сделките, регулирани от ТЗ, свободата на договоряне е ограничена от забраната за накърняване на правилата на добрите нрави. Макар и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи правни принципи или произтичат от тях и намират приложение в системата на правото като цяло, обхващат и действат във всички правни отрасли и поради това са правно важими и в отношенията между търговците, без оглед дали сделките са едностранно или двустранно търговски. Един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на правото интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. Израз на този принцип в правовия ни ред е принципът на недопустимостта на неоснователното обогатяване (чл.55-59 ЗЗД).

Приложимостта на добрите нрави в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване е условие за действителността на сделките. Изложеното позволява да се приеме, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както правилно е прието от въззивния съд.

Въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено допустимото поради липсата на уговорена горна граница или на краен момент на начисляване не може да има еднозначен отговор, а следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази налице ли е огромен номинален размер на неустойката, превишава ли тя многократно действителните вреди на кредитора или нарастването й е неудържимо.

Такава конкретна преценка на фактите по делото е извършена от Великотърновския апелативен съд, въз основа на която е направил законосъобразния извод за нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в чл.11 от договора. Противоречието й с добрите нрави в конкретния случай произтича не от липсата на краен момент на начисляване, а на подневно определения й размер от 1,5% за всеки просрочен ден, при който набраната неустойка за забава само от 4 месеца надвишава два пъти задължението за главница. Очевидно е, че неудържимото й нарастване не се намира в пряка зависимост от периода на забавата – т.е то не е обусловено от поведението на длъжника, което води до извода, че така договореният й дневен размер сочи на несправедливо по съдържание съглашение, създаващо предпоставка за превръщането на неустойката в средство за неоснователно обогатяване, а не цели проявлението на основните й функции -обезпечителна и наказателна..

С оглед разпоредбата на чл.291, ал.1 ГПК и по изложените съображения настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия приема за правилна практиката, обективирана в Решение № 544 от 29.05.2006 г. по т.д. № 31/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. С обжалваното въззивно решение Великотърновският апелативен съд се е съобразил с нея, поради което и въз основа на нея и на основание чл.291, т.1 във вр. с чл.293, ал.1 ГПК то ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 17.04.2008 г. по в.гр.д. № 121/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: