5 Р Е Ш Е Н И Е № 268 гр. София, 01 декември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 946/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК и е образувано на основание чл. 423 ал. 1 от НПК по искане на осъдения Р. И. С. за възобновяване на нохд № 309/2013 г. по описа на Районен съд –Бяла. В искането на осъдения са изложени доводи за това, че причината той да напусне страната била онкологично заболяване, което било известно на прокуратурата, така също и на съда в гр. Бяла. Въпреки това производството е било разгледано без негово участие. В допълнението към искането е посочено, че производството следва да се възобнови, тъй като българската държава е дала гаранции, че след предаването му, ще участва в справедлив процес. В съдебно заседание пред ВКС осъденият се явява лично и поддържа искането си. Защитникът му пледира за уважаване на искането, тъй като според него са налице основанията за това. Прокурорът от ВКП изразява становище, че осъденият е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, тъй като е бил привлечен като обвиняем и е бил с мярка за неотклонение подписка, след което е заминал за чужбина, поради което искането не следва да се уважава. Върховният Касационен съд- трето отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото намери следното : Искането е неоснователно. С присъда № 14 от 17.09.2014 г. по нохд № 309/13 г. Районен съд- гр. Бяла е признал подс. Р. И. С. за виновен в това, че на 21.03.2008 г. в [населено място] в условията на опасен рецидив в съучастие като съизвършител с други лица е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото , поради което и на основание чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. А от НК е осъден да изтърпи наказание две години лишаване от свобода при първоначално строг режим в затвор. Осъден е да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. С. и по протест на прокурор срещу оправдаването на друг подсъдим по делото – Н. П. е било образувано внохд № 615/14 г. по описа на Окръжен съд- Русе. С присъда № 45 от 27.11.2014 г. ОС- Русе е отменил присъдата по отношение на подс. П. като го е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв., като по отношение на подс. С. е изменил присъдата и е намалил размера на определеното му наказание от две години на шест месеца лишаване от свобода и е потвърдил присъдата в останалата и част. Присъдата е влязла в сила на 27.11.2014 г. Срещу осъдения С. са били издадени две ЕЗА : на 16.02.2015 г. от РП – Русе във връзка с изпълнение на наказанието наложено с присъдата по нохд № 309/13 г. по описа на РС- Бяла в размер на шест месеца лишаване от свобода. Била е издадена и втора ЕЗА касаеща изпълнение на наказание наложено с присъда № 191 от 24.04.2014 г. по нохд № 950/2013 г. по описа на РС- Разград. С. е бил установен в Република Франция въз основа на издадените срещу него ЕЗА и на 28.01.2016 г. е бил задържан там. Осъденият е бил предаден от компетентните власти на изпълняващата държава и на 15.04.2016 г. е постъпил в затвора в [населено място] за изтърпяване на наказанията. Искането на осъдения С. за възобновяване на нохд № 309/13 г. е подадено на 4.08.2016 г., т. е. спазен е шестмесечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което то се явява допустимо и следва да бъде разгледано по същество. За вземане на решението си по същество, ВКС проследи процесуалното развитие на нохд № 309/13 г. по описа на РС- Бяла и констатира следното : Досъдебното производство № 234/08 г. по описа на РП- Бяла е образувано 2008 година за престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК срещу Р. С. и др. лица. С. е бил привлечен лично в качеството му на обвиняем и в присъствието на защитника си - адв. Р. с постановление от 2.09.2008 г , като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Разследването е било спряно, след това възобновено, като на 4.03.2010 г. С. отново е бил привлечен като обвиняем лично като му е повдигнато обвинение по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал.1 б. А от НК. На 27.04.2010 г. в Районен съд- Бяла е внесен обвинителен акт, по който е било образувано нохд № 121/10 г. Първото по делото заседание, за което С. е бил редовно призован е било насрочено за 1.06.2010 г., като на него подс. С. не се е явил. Като причина за това е посочено, че се намира на лечение в болница. Заседанието е било отложено за 16.09.2010 г., когато С. се е явил пред съда. Делото е било отложено за 27.10.10 г., когато той отново не се е явил, въпреки редовното си призоваване. Не се е явил и на 15.11.10 г. , без да посочи уважителни причини. Съдът го е обявил за общодържавно издирване с телеграма 46215/24.10.2010 г. на ГД-КП. Проведено е щателно издирване, но въпреки положените усилия С. не е открит на известните в страната адреси, което е наложило продължаване на съдебното производство в негово отсъствие. То е приключило с присъда от 4.12.2012 г. РС- Бяла, с която Р. С. е оправдан по предявеното обвинение.Отменена е била мярката му за неотклонение „задържане под стража“ и е бил снет от издирване. По протест на прокурор от РП е било образувано внохд № 394/13 г., като с решение № 137 от 30.09.2013 г. ОС – Русе е отменил оправдателната присъда постановена по нохд № 121/10 г. на РС- Бяла и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд. В РС – Бяла е било образувано нохд № 309/13 г. На първото заседание на 27.11.2013 г. С. не е бил редовно призован от адрес в /населно място/ , [улица]. Търсен е на адреси в [населено място], [улица], [улица], където не е намерен. Обявен е за общодържавно издирване и мярката му за неотклонение е била изменена от подписка в задържане под стража. В РС – Бяла са проведени три съдебни заседания, на които не е бил даден ход на делото, поради отсъствието на С.. Назначен му е бил служебен защитник – адв. Т. К. и на 10.03.14 г . РС е дал ход на делото при условията на чл. 269 ал. 3 т. 1 и т. 2 от НПК след като е приел, че местоживеенето на С. извън страната не е известно и въпреки щателното издирване не е установен. С присъда от 17.09.2014 г. РС- Бяла е признал С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 325 ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. А от НК като го е осъдил на две години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затвор. По жалба на служебния защитник е било образувано внохд № 615/14 г. в ОС- Русе, като постановената първоинстанционна присъда спрямо С. е изменена по отношение размера на наложеното наказание, като е намалено от две години на шест месеца лишаване от свобода. При така изложената до тук хронология по развитието на делото, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на нохд № 309/13 г. по описа на РС- Бяла и това е така,защото : Осъденият е предаден на българските власти въз основа на ЕЗА от 16.02.2015 г. за изпълнение на наложеното му наказание шест месеца лишаване от свобода по нохд № 309/13 г. на РС- Бяла. ЕЗА не съдържа гаранции, че наказателното производство срещу С. ще бъде възобновено, поради което настоящият съдебен състав прецени, че разпоредбата на чл. 423 ал. 5 от НПК е неприложима в конкретния случай, а искането на задочно осъдения следва да бъде разгледано по общия ред, визиран в чл. 423 ал. 1 от НПК. Същата предвижда, че искането се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, сочещо на укриване, целящо осуетяване приключването на воденото срещу него наказателното производство. Това е така, защото след като е бил привлечен като обвиняем на 2.09.2008 г. и след явяването му като подсъдим пред РС -Бяла на 16.09.2010 г., той е променил адреса си и е напуснал страната, като в продължение на шест години до задържането му във Франция се е укривал. Без съмнение, видно от материалите по делото, С. е знаел за воденото срещу него разследване, тъй като е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем и в последствие като подсъдим е бил запознат с всички произтичащи права и задължения, в това число и това да не напуска известния адрес, без да уведоми съда, и да посочи нов, от който да бъде призован. По делото липсват доказателства С. да е сторил това. Без значение се явяват конкретните причини, поради които той е напуснал страната, тъй като не се установява те да са имали уважителен характер и органът по ръководство и решаване на делото да е бил уведомен за тях. С действията си по укриване, той ясно и недвусмислено е изразил волята си да не участва във воденото срещу него наказателното производство. Ето защо не съществува правна възможност искането на С. за възобновяване на делото , поради неучастие в производството пред съда да бъде уважено, тъй като задочното осъждане се дължи изцяло на неправомерното поведение на осъдения. На последно място Районен Съд - Бяла не може да бъде упрекнат за това, че не е направил необходимото за неговото призоваване. Съдилищата са предприели всички възможни действия по неговото издирване с цел явяването му пред съда, и въпреки това не са установили местонахождението му в страната и чужбина. Действително чл. 6 от ЕКЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от правото си да получи справедливо гледане на делото срещу него, но е изключена възможността, то да иска ново разглеждане на производството, когато фактическите данни доказват, че е знаело за започнатото срещу него наказателно производство, какъвто е настоящия случай. По тези съображения ВКС- трето отделение прие, че искането на осъдения за възобновяване на нохд № 309/13 г. по описа на РС- Бяла е неоснователно и следва да се остави без уважение, с оглед на което и на основание чл. 423 ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения на Р. И. С. за възобновяване по нохд № 309/13 г. по описа на Районен съд-Бяла. Решението е окончателно. Председател : Членове 1. 2.