4 Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 01.02.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 2949 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Р. К. против въззивна присъда № 164/16.11.2011 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 195/2011 г., с която е била отменена изцяло присъда № 107/28.09.2011 г. по НОХД № 305/2011 г. на РС – Севлиево, като същият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 346 ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и му е било наложено наказание 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор, а на основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наложеното му наказание от 5 месеца лишаване от свобода по НОХД № 103/2007 г. на РС – Севлиево. В касационната жалба се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че поради разглеждане на първоинстаницонното производство в отсъствие на подсъдимия, който не бил щателно издирван, правото му на защита било нарушено, защото е бил лишен от възможността да се яви лично и да оспори обвинителните доказателства, вкл. да даде обяснения, което не могъл да реализира в пълен обем и пред въззивната инстанция. Материалният закон се отчита за нарушен поради неправилно тълкуване на признака по чл. 346 ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК изоставяне на МПС без надзор, което е била направено в противоречие със събраните доказателства и ТР № 42/20.06.1984 г. по н. д. № 34/1984 г. на ОСНК на ВС. За да е налице този признак не е било достатъчно подсъдимият да е оставил МПС на друго място, лишавайки владелеца от възможността да упражнява обичайния контрол, но и кумулативно – по този начин да е създал възможност от увреждането и отнемането му. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на процесуалните нарушения или оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 346 ал. 2, т. 1 от НК. Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани за с. з. пред ВКС, не се явяват. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. На първо място, липсва основание да се счита, че правото на защита на подсъдимия е било съществено ограничено поради неучастието му в първоинстанционното производство, за което той не бил щателно издирван. От материалите по делото е видно, че с разпореждането си от 08.07.2011 г. съдията докладчик е насрочил делото, разпоредил е призоваване на подсъдимия от адреса му, както и връчване на обвинителния акт и уведомление за последиците от неявяването му, предвидени в чл. 269 от НПК. К. е получил призовката и приложенията лично на 11.07.2011 г., но не се е явил в с. з. на 09.09.2011 г., което е довело и до изменение на мярката му от „подписка” в парична гаранция в размер на 200 лв. на основание чл. 270 от НПК и принудителното му довеждане в следващото с. з. Последното не е могло да се осъществи, тъй като е постъпила информация, че К. е заминал за чужбина, потвърдено и от справката за пътувания (л. 31) – излязъл през ГКПП Д. мост на 13.07.2011 г., както и последващите спрявки и докладна (вж. л. 45-46). В изпълнение на задълженията си съдът е назначил на подсъдимия служебен защитник и констатирайки наличието на условията по чл. 269 ал. 3, т. 3 и 4 от НПК в с. з. на 28.09.2011 г. е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, разгледал го е и е постановил първоинстанционната присъда. Изложеното дотук съвсем ясно определя, че невъзможността подсъдимия да реализира правата си по НПК, се дължи на недвусмисления му отказ да участва в първоинстаницонното производство, за което е бил редовно уведомен, знаейки и за последиците от този свой процесуален избор. Предмет на касационното производство обаче е не първоинстанционната присъда, която той не е обжалвал, а въззивната, произнесена след провеждане на производство по ВНОХД № 195/2011 г. Оказва се, че за с. з. на 16.11.2011 г. подсъдимият К. е бил редовно призован и се е явил със служебния си защитник. Изрично е заявил, че не оспорва присъдата на РС, а само протеста и че няма искания по доказателствата. Следователно, в това производство подсъдимият е имал възможност, ако е желаел, да даде обяснения или да иска събирането на доказателства в подкрепа на тезата си, но не е сторил това. Затова ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че в тази връзка правата му са били ограничени или че е бил лишен от права, както се сочи в жалбата му. На второ място, неоснователни са и възраженията по материалния закон с оглед квалифициране на деянието му по чл. 346 ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК. От фактическа страна е било установено, че след като е отнел в гр.С. л. а. „С. К.” (собственост на св. Б.от село В., обл. Благоевград, предоставил владението му на св. М.), за да го ползва – да се придвижи с него до гр.С., подсъдимият К. е изоставил МПС в гр. С., на уличка до магазин за хранителни стоки, заключил го е и е поставил ключовете зад предната лява гума. След това посетил св. Б. и заминал за гр. Пл. Местонахождението на МПС било открито от полицията в гр. С., а впоследствие св. Б. се свързала с подсъдимия, който й казал къде е оставил ключовете за л. а. Въз основа та тези факти правилно въззивният съд е приел, че е налице изоставяне без надзор, позовавайки се на т. 4 от ТР № 42/20.06.1984 г. по н. д. № 34/1984 г. на ОСНК на ВС - „Изоставяне без надзор е налице, когато деецът остави превозното средство на друго място, с което лишава досегашния владелец от възможността да упражнява обичайния контрол”. Повече от очевидно е, че приетите факти в пълнота покриват този съставомерен признак. Вярно е, че в съобразителната част на ТР е посочено след обичайния контрол „...и създава възможност за увреждането или отнемането му”, но това е само една възможна последица, произтичаща от оставянето на МПС на друго място, а не задължителна кумулативна предпоставка, за да се приеме, че е налице изоставяне без надзор. В противен случай ОСГК би включило този елемент в диспозитива по т. 4, което явно не е било сторено. При изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 164/16.11.2011 г. на Габровския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 195/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: