Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение


4



Р Е Ш Е Н И Е
№194

София, 14.01.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение. в открито заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 794/2020г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по искова молба на „КНМ Груп” ЕООД– [населено място], с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, против „Интейк” ЕООД– [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 27.05.2020г., постановено по арб.дело №174/2018г. на Арбитражен съд при СППМ– [населено място].
В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение, с което „КНМ Груп” ЕООД е осъдено солидарно с „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД да заплати на „Интейк” ЕООД неустойки по спогодба-анекс от 23.12.2014г., следва да бъде отменено поради липса на валидно учредена арбитражна клауза. Сочи се, че ищецът в настоящото производство не е упълномощавал изрично своя пълномощник, подписал процесната спогодба - анекс, да уговаря арбитражна клауза. Излагат се доводи, че представителната власт за уговаряне на арбитраж следва да е изрично учредена - за конкретно арбитражно споразумение с посочени основни негови параметри. С оглед липсата на представителна власт за сключване на арбитражно споразумение се твърди, че арбитражната клауза е недействителна и не може да обвърже дружеството. Според ищеца в случая не намира приложение чл.301 ТЗ, която разпоредба е ориентирана към материалноправните отношение между страните, но не и към арбитражната клауза. Претендира се отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1 ЗМТА, с присъждане на разноски за настоящото исково производство.
В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от „Интейк” ЕООД, в който се излагат аргументи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Поддържа се, че арбитражната клауза в спогодбата-анекс от 23.12.2014. е валидна, тъй като е сключена в рамките на предоставената от „КНМ Груп” ЕООД на упълномощеното от дружеството лице широка представителна власт, обективирана в писменото пълномощно, представено по арбитражното дело. Акцентира се върху обстоятелството, че законът не изисква изрично пълномощно за представителя по пълномощно за сключване на арбитражно споразумение.
В проведените открити заседания на 23.09.2020г. и на 09.12.2020г. пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск за отмяна на арбитражното решение по изложените в исковата молба съображения. Пълномощникът на ответното дружество оспорва иска с доводите, посочени в отговора на исковата молба като представя писмена защита.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав от второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:
Исковата молба е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Въпреки, че в исковата молба при условията на евентуалност, се твърди наличие на нищожност на арбитражното решение (без да се излагат съображения), доколкото в петитума на исковата молба, а и в хода на производството, ищецът претендира само отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1 ЗМТА, предмет на настоящото производство е единствено претенцията на ищеца за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.
От материалите, инкорпорирани в приложеното арбитражно дело №174/2019г. на Арбитражен съд при СППМ– [населено място], е видно, че с арбитражно решение от 27.05.2020г. арбитражният състав е осъдил „КНМ Груп” ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД за заплатят солидарно на „Интейк” ЕООД сумата в размер на 30 000лв. (частичен иск от общо 89 744.45лв.), представляваща неустойка по чл.9 от спогодба-анекс към 198 договора, сключени на 23.10.2014г. между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД. С арбитражното решение арбитражният състав е приел за неоснователно направеното своевременно в хода на арбитражното производство от „КНМ Груп” ЕООД възражение за недействителност на арбитражната клауза поради липса на представителна власт на лицето, което я е сключило от името на дружеството.
В представената по делото спогодба-анекс от 23.12.2014г. към 198 договора за продажба на вземания, сключени между „КНМ Груп” ЕООД и „Интейк” ЕООД, е включена арбитражна клауза за решаване на спорове между страните от на Арбитражен съд при СППМ– [населено място], съобразно неговия правилник. Спогодбата –анекс е подписана за „КНМ Груп” ЕООД от К. Т. като пълномощник на дружеството. По делото е представено общо пълномощно от „КНМ Груп” ЕООД, с което дружеството е упълномощило адвокат К. Д. Т. да го представлява, включително като сключва договори за потребление и анекси към тях „при условията, каквито намери за добре“.
В настоящото производство ищецът не оспорва, че предмет на арбитражното производство и постановеното по него арбитражно решение е спор между страните във връзка с изпълнението на спогодбата - анекс от 23.12.2014г. Ищецът не твърди и не оспорва факта, че пълномощното за адвокат Т. е подписано от законния представител на дружеството „КНМ Груп” ЕООД, както и че пълномощното не е било оттеглено от упълномощителя към датата на сключване на спогодбата, съдържаща арбитражната клауза. В тази връзка спорният въпрос по предявения иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА се отнася единствено до валидността на арбитражното споразумение в спогодбата-анекс от 23.12.2014г. във връзка с твърдяната от ищеца липса на представителна власт за неговото сключване от К. Т..
Настоящият състав не споделя становището, застъпено в исковата молба, че е необходимо изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение като предпоставка за валидност на арбитражната клауза. Тезата, че процесуалният характер на арбитражното споразумение е основание да се изисква изрично пълномощно за неговото сключване при липса на такова законово изискване, е в противоречие с постановките в ТР №5/12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ВКС, ОСГТК, които са изцяло относими към спорния по делото въпрос. В т.1 към мотивите от посоченото тълкувателно решение е застъпено виждането, че при възприетия от законодателя в общата разпоредба на упълномощаването (чл.36 - 42 ЗЗД) принцип за свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД, извън случаите в които законът предвижда изрично упълномощаване за извършване на конкретни правни действия, е необходимо и достатъчно в пълномощното ясно и еднозначно да изразява волята на упълномощителя за извършването на конкретни разпоредителни правни сделки или действия от името на упълномощителя чрез неговия пълномощник като упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави (чл.9, вр. чл.44 ЗЗД). Според ОСГТК на ВКС по пътя на тълкуването не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното (извън предвидените в закона случаи – например чл.22, ал.2, изр.2 ТЗ, чл.26, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.34, ал.3 ГПК и др.) за извършване на разпоредителни сделки и действия, като с такова тълкуване без нормативна основа би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник. Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави като рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия него, е не неоправдано да се възлага на третото лице, което е действало добросъвестно.
Няма нормативно изискване (законова особена хипотеза) за изрично „специално“ пълномощно за уговаряне на арбитражно споразумение от страна на упълномощения в договор, респ. в спогодба -анекс във връзка с договори за прехвърляне на вземания. Доколкото нито в ЗМТА (чл.7), нито в ЗЗД (чл.36-42) или в ГПК (чл.19, ал.1), е регламентирана необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение, без значение за валидността на упълномощаването е обстоятелството, че арбитражното споразумение има процесуалноправни последици. Настоящият състав изцяло споделя становището, застъпено в цитираните от ответника решения: решение №198/16.11.2012г. по т.д.№149/2012г. на ВКС, ІІ т.о и решение №60/28.04.2015г. по т.д.№3527/2014г. на ВКС, ІІ т.о., според което, „въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното или другото.“
С оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗЗД относим за правните последици на пълномощното и съответно в случая за валидността на конкретното арбитражно споразумение по смисъла на чл.47, ал.1, т.2 ГПК, е обемът на представителната власт на пълномощника, който се определя според това, което упълномощителят е изявил. В представеното по делото пълномощно законният представител на „КНМ Груп” ЕООД е упълномощил адвокат К. Т. да извършва широк кръг от правни действия, включително да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, както и да сключва от негово име на договори за потребление и анекси към тях „при условията, каквито намери за добре“, като в пълномощното е отразено, че при съмнения същото следва да се тълкува в полза на упълномощения. Настоящият състав намира, че в пълномощното за К. Т. ясно и еднозначно е изразена волята на упълномощителя за сключването от упълномощения на договори за събиране на вземания на дружеството, включително и на спогодбата-анекс от 12.12.2014г. без ограничения в клаузите. В пълномощното липсва забрана за уговаряне на арбитражна клауза (съобразно разясненията, дадени в мотивите на т.1 от ТР№5/12.12.2016г. по тълк.д. №5/2014г. на ВКС, ОСГТК, при липса на императивно законово изискване за изрично пълномощно, упълномощителят може изрично да изключи или ограничи от обема на представителната власт извършването на определени действия), поради което арбитражното споразумение, обективирано в спогодбата-анекс от 12.12.2014г., не е недействително като сключено от лице без представителна власт, което от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.
Ответното дружество не е претендирало разноски за настоящото производство, поради което такива не се дължат от ищеца.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на „КНМ Груп” ЕООД – [населено място] против „Интейк” ЕООД – [населено място], с правно основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 27.05.2020г., постановено по арб.дело №174/2018г. на Арбитражен съд при СППМ– [населено място].
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: