Р Е Ш Е Н И Е № 584 София, 02.11. 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА С. /ТАШЕВА/ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1679 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Ц. “Д. свят”[населено място] срещу въззивното решение на Х. окръжен съд от 26.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 559/2008г. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 141 от 01.ІІ.2010г. по въпроса „може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ във вр. с пар.5 от ПЗР на КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание”. Ответницата по касационната жалба Г. Б. К. от[населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ХОС е оставил в сила решението на РС Харманли от 30.V.2008г. по гр.д. № 54/2008г., с което са уважени предявените от К. срещу Ц. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, както и искове за присъждане на допълнително възнаграждение - 13 заплата, коледна добавка и СБКО. По претенциите по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ, само относно които е подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че уволнението на К. от длъжността “директор на Ц. “Д. свят” със заповед № 2783/28.ХІ.2007г. на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ във вр. с чл.68 ал.1 и ал.3 от КСО във вр. с пар.5 ал.1 от ПЗР на КСО и чл.37 ал.5 от ЗНП поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е незаконно. Налице са били предвидените в пар.5 от ПЗР на КСО предпоставки за по-ранно пенсиониране на ищцата, която към момента на уволнението е била навършила 56 години и е имала учителски осигурителен стаж 26 години 9 месеца и 21 дни, но прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не е право на работодателя, а зависи от желанието на работника /служителя. Предвиденото в пар.5 е само възможност за по-ранно пенсиониране на учителите, като тяхно субективно право е да преценят дали да се възползват от нея. Работодателят не може да прекратява трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.10 от КТ с учител, придобил право на пенсиониране при условията на пар.5, но не изразил такова желание. По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното: В решение № 146/12.ІІ.2007г. по гр.д. № 1096/2004г. на ВКС на РБ, състав на Трето ГО, е прието, че инициативата за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ е на работодателя, като е ирелевантно дали работникът/служителят желае това в случай, че отговаря на изискванията на тази правна норма. Изискването за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж може да се съобрази както с общата норма на чл.68 от КСО, така и със специалната на пар.5 ал.1 от ПЗР на КСО относно учителите. Право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи и то не подлежи на съдебен контрол. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобразно разпоредбата на чл.291 т.1 от ГПК счита за правилна практиката по релевирания въпрос, обективирана в решението на ВКС по гр.д. № 1096/2004г. В чл.328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение. Същото се отнася и за основанието по чл.328 ал.1 т.10 от КТ, според което работодателят може да прекрати трудовият договор, като отправи писмено предизвестие до работника /служителя/ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След изменението на посочената разпоредба през 2001г. /ДВ бр.25/2001г./ предвиденото до тогава изискване за прекратяване при придобиване само на право на пълна пенсия /тогава за изслужено време и старост, сега за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО/ е изоставено, като в кръга на работниците и служителите, които може да бъдат уволнявани на това основание, са вече и придобилите право по изричните разпоредби на закона на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т.ч. по пар.5 от ПЗР на КСО. Тъй като уволнението по чл.328 от КТ е право на работодателя, негова е и преценката с кое от изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се съобрази. В този смисъл ВКС на РБ вече се е произнесъл с решения по чл.290 от ГПК /№ 33/09..ІІІ.2010г. по гр.д. № 2280/2008г. ІІІ ГО, № 220/20.ІV.2010г. по гр..д № 4691/2008г. ІІІ Г№, № 321/03.VV.2010г.. по грд. № 377/2009г. ІІІ ГО/, имащи задължителен характер. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по претенциите по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски. Атакуваното решение е неправилно. Въззивният съд, приемайки, че уволнението на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ във вр. с пар.5 от ПЗР на КСО е обусловено само от изразено от служителя желание за това, е приложил неправилно материалния закон предвид изложените вече съображения в отговор на релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Ето защо постановеното от него решение следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество. Несъмнено установено е по делото, че към момента на уволнението по отношение на ищцата са били налице предвидените в пар.5 от ПЗР на КСО предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – тя е имала повече от 25 години учителски осигурителен стаж и е била навършила 56 години. При това положение работодателят е упражнил субективното си право на едностранно уволнение при наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Ето защо уволнението е законно /не са релевирани от ищцата други доводи за незаконност/, поради което предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 614лв. разноски за всички инстанции. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация не се следват разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Х. окръжен съд, КГ, първи състав, № 16 от 26.ІІ.2009г. по гр.д. № 559/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Харманлийския РС № 48/30.V.2008г. по гр.д. № 54/2008г. в частта по исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. К. от[населено място] срещу Ц. “Д. С.”[населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № 2783/28.ХІ.2007г., за възстановяването й на предишната работа на длъжността “директор на Ц. “Д. свят” и за присъждане на 4355.76лв. обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ. ОСЪЖДА Г. Б. К. от[населено място] да заплати на Ц. “Д. С.”[населено място] 614лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: