3 Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 08 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1342/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. М. Х. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 88/27.10. 2009 г., постановена по НОХД № 1148/2008 г. от Районен съд - Кърджали. В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения, тъй като не е бил информиран надлежно за съдебната фаза на процеса. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият Х. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване, като го допълват и с претенция за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 88/27.10. 2009 г., постановена по НОХД № 1148/2008 г. от Районен съд – Кърджали, осъденият Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното му наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода. ІІ. Искането за възобновяване е депозирано до Върховния касационен съд на 18.06.2012 г., чрез пощенска пратка. От справката, издадена от затвора – Стара Загора (л. 16 от к.д.), е видно, че осъденият Х. е постъпил там на 14.05.2012 г. за изтърпяване на общото наказание, определено по това дело и по НОХД № 668/08 г. на Районен съд – Кърджали, като при липса на други данни кога осъденият Х. е узнал за постановяването на атакуваната присъда, то следва да се приеме, че това е моментът на привеждане в изпълнение на общото наказание. Тоест, искането за възобновяване се явява подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК и е допустимо, но по същество е неоснователно. Материалите по делото установяват, че осъденият Х. е знаел за образуваното срещу него досъдебно производство. Привлечен е като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „подписка”. От протоколите е видно, че при вземане мярката за неотклонение осъденият е бил уведомен за нейното съдържание, както и последиците от неизпълнението й. Материалите по разследването са предявени на осъдения Х. на 04.11.2008 г. Обвинителният акт е внесен в съда на 17.11.2008 г., по който е образувано НОХД № 1148/2008 г.. С разпореждане от 18.11.2008 г. съдията-докладчик е разпоредил връчване на обвинителния акт и призоваване на Х.. Последният е получил призовката за съдебното заседание, ведно с книжата, лично на 24.11.2008 г. (виж, л. 33 от делото). В съдебното заседание, проведено на 09.12.2008 г., осъденият Х. не се е явил, редовно призован. Съдът е постановил принудителното му довеждане и отложил разглеждането на делото за 13.01.2009 г. Принудителното довеждане на Х. не е било реализирано, тъй като родител на същия е депозирал сведения, че той е напуснал адреса и липсва информация за неговото местопребиваване (докладна записка, л. 49 и л. 54 от делото). В съдебното заседание, проведено на 13.01.2009 г., съдът е приел, че подсъдимият Х. е променил местоживеенето си без да са уведоми съответния орган, изменил е мярката му за неотклонение в „задържане под стража” и е разпоредил включването му в бюлетина за общодържавно издирване (идентични мерки са взети и спрямо другия подсъдим А.). Делото е отложено за неопределена дата, с оглед провеждане на действията по издирване. От приложените към делото писмени документи се установява, че съдът периодично е изисквал и получавал информация за резултатите от издирването, както и дали осъденият Х. не се намира в затворите и следствените арести. На 24.09.2009 г. съдът е насрочил делото за 27.10.2009 г., като е разпоредено връчване на призовка за осъдения Х., ведно с обвинителния акт и уведомлението по чл. 254, ал.4 от НПК. Съдебните книжа са останали не връчени, тъй като осъденият не е открит на посочения от него адрес. Въз основа на цялостната информация по издирването на Х., съдът при участие на служебен защитник, е дал ход на делото в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал.3, т. 2 от НПК и е постановил присъдата си. Основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в сега действащата норма на чл. 423, ал.1 от НПК. Според тази разпоредба задочно осъденият може да претендира възобновяване на делото, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако той след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Изложените по- горе обстоятелства за поведението на осъдения Х., както и относно надлежно проведените действия от съдебния орган, насочени към осигуряването и информирането на Х. за съдебното разглеждане на делото, очертават, че липсва основание за възобновяване на делото. Досъдебното производство е поведено в присъствието на Х., същият е бил надлежно информиран за първото по делото съдебно заседание, напуснал е съобщения адрес и след щателно издирване не е открит. Това негово поведение недвусмислено сочи на отказ от правото на лично участие в съдебното разглеждане на делото. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК и искането на осъдения Х. следва да се остави без уважение. Неоснователни са и изложените в съдебното заседание съображения за наличието на предпоставките за възобновяване на делото при условията на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК поради явна несправедливост на наложеното наказание. Наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, ориентирано към минимума на предвиденото в закона, не разкрива очевидно несъответствие на санкцията от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. На фона на съдебната биография на осъдения (извън осъждането, предопределило повторност), както и фактът, че деянието е извършено непосредствено след изтърпяване на едногодишно наказание лишаване от свобода (виж, справка съдимост, л. 91-95 от делото) проявата на по-голяма снизходителност не би се съвместила с критерия за справедливост, изводим от нормата на чл. 348, ал.5 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. М. Х. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 88/27.10. 2009 г., постановена по НОХД № 1148/2008 г. от Районен съд - Кърджали. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.