Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 1613_16_303(1)p1@2gpc Р Е Ш Е Н И Е № 173 София, 06.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1613 /2016 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. К. с вх. № 1003106 от 15.01.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 17538 /20.10.2014 г. по гр.д. № 7126 /2014 г. на Софийския градски съд, г.о., IV-г състав, с което е потвърдено решение № I-33-12 /24.02.2014 г. по гр.д. № 43908 /2012 г. на Софийския районен съд, г.о., 33 с-в. с които e отхвърлен, като неоснователен, искът на молителя П. Д. К. срещу Д. Х. К., с правно основание чл.26 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на сделка по продажба на идеални части от недвижим имот, съставена във форма на нотариален акт от 2001 г., поради липса на представителна власт у ответника, и е оставен без разглеждане, като процесуално недопустим, искът на молителя за прогласяване на нищожност на нотариално заверено през 2001 г. пълномощно. Молителят твърди, че са осъществени основания по чл. 303, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК. По отношение на основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК молителят твърди, че представените към молбата за отмяна данъчни известия за 2006 г. и 2007 г. до неговата майка и праводател Ц. И. К. за заплащане на местен данък за недвижим имот (в размер на 0 лева) и такса битови отпадъци (в размер на 1.54 лева и 1.58 лева) представляват новооткрити писмени доказателства, защото са му предадени от близък след приключване на делото, у когото баща му си ги е бил забравил.. В данъчните известия не пише, че майка му е ползвател, а не собственик, от което да се ориентира човек, който не е специалист по данъци, че има промяна в собствеността. Доказателствата подкрепят и доказателствата на молителя, че майка му е страдала от пълна двустранна слепота и никога не е узнала за сделката. Основанието по чл.303,ал.1,т.2 ГПК молителят обосновава с твърдението, че от представената по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, почеркова експертиза се установява, че майка му не е подписала пълномощното, приложено към атакувания договор за покупко-продажба, то е подправено и е неистински документ. Молителят не сочи влязло в сила решение или присъда, с които по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на посочения документ Насрещната страна Х. Д. Й. оспорва молбата за отмяна, твърди, че не са налице посочените основания за отмяна. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение по чл.307,ал.1 ГПК. По основателността: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че е осъществена хипотеза, предвидена в чл.22,ал.3 СК (отм.). На 02.03.2001 г. бащата на молителя, действащ и от името на неговата майка, но без представителна власт, е извършил продажба на първи етаж от къща, притежаван в съпружеска имуществена общност, на сестрата на молителя. Хипотезата на чл.22,ал.3 СК (отм.) касае висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост, като за разлика от недействителността по чл.26 ЗЗД поражда действие, доколкото не бъде оспорена. така нареченото саниране на разпоредителната сделка може да се извърши според закона при липса на оспорване ов 6-месечен срок от узнаването., но то важи и в хипотезите при смърт на съпруга, който има право да оспори, тъй като се касае до лично ненаследимо право. Съдът е приел, че сделката е извършена през 2001 г., съпругата Ц. К. е знаела за нея към 2006 г. (районният съд е установил факта от свидетелските показания на М. Г.) и не я оспорила в преклузивния срок, респективно до смъртта си през 2007 г., поради което сделката е санирана и е произвела действието си и искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване на нейната нищожност поради липса на съгласие следва да бъде отхвърлен, в какъвто смисъл е и решение № 33 /21.02.2013 г. по гр.д. № 791 /2012 г., на ВКС, г.к., постановено по реда на чл.290 ГПК). Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд доказателствата, на които се позовава молителят не са от съществено значение за делото по две съображения : събрани са доказателства, че Ц. К. е узнала за сделката към 2006 г. и не я е оспорила в установения от закона преклузивен 6-месечен срок до смъртта си през 2007 г., на второ място (евентуални мотиви) поради това, че след смъртта на Ц. К. през 2007 г. нейните правоприемници нямат право да я оспорят, тъй като се касае до лично ненаследимо право. Т.е. и едните и другите мотиви са достатъчни за извода, че сделката е санирана, а при изложените евентуални мотиви е без значение дали Ц. К. е узнала за сделката. Към това за пълнота може да се добави и че според настоящия състав от представените доказателства не се установяват твърденията на молителя, че майка му не е знаела за сделката, защото фактът, че не е узнала на съдържанието на съобщенията не изключва възможността Ц. К. да е узнала за извършената през 2001 г. сделка на разпореждане по друг начин. Данъчните съобщения не са единствения възможен източник за информация за сделката. Също така - в представените доказателства не се съдържа уведомления за извършено през 2001 г. разпореждане с имота и доколкото сделката е сключена през 2001 г., то промяната в съдържанието на съобщенията е извършена през 2002 г., а молителят не твърди и не представя доказателства за това, че данъчните съобщения от 2002 г. до 2005 г. включително не са връчени на майка му Ц. К., нито, че съдържанието им е било по-различно от това на представените съобщения от 2006 г. и 2007 г., за да може да обоснове извода,, че от съобщенията от 2002 г. до 2005 г. включително Ц. К. не би могла да узнае за разпореждането с имота, но е щяла да узнае за разпореждането от съобщенията от 2006 г. и 2007 г.. Съобщенията не представляват доказателства за това, че Ц. К. е страдала от слепота. Отделно от това слепотата не изключва възможността страдащият от нея да узнае чрез слуха си за извършена сделка. Няма значение и кога молителят е узнал за сделката, доколкото е прието, че след смъртта на майка му той няма право да оспорва сделката., която е санирана. Обстоятелствата, че Ц. К. не е подписала упълномощителната сделка е установено от първоинстанционния съд, като и двете инстанции по същество не са приели, че то има значение за спора. Това обстоятелство не е ново по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и не е ново доказателство за него приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза. Не е установено и основание по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, доколкото представените от молителя доказателства не са влязло в сила решение или присъда, с които по надлежния съдебен ред да е установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на Х. Д. Й. П. Д. К. да бъде осъден да и заплати направените в това производство разноски за отговор на молбата за отмяна и за процесуално представителство в общ размер на 600 лева съобразно представен списък на разноски е основателно и доказано с двата представени договора за процесуално представителство и следва да бъде уважено. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. К. с вх. № 1003106 от 15.01.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 17538 /20.10.2014 г. по гр.д. № 7126 /2014 г. на Софийския градски съд, г.о., IV-г състав, с което е потвърдено решение № I-33-12 /24.02.2014 г. по гр.д. № 43908 /2012 г. на Софийския районен съд, г.о., 33 с-в. на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Осъжда П. Д. К. да заплати на Х. Д. Й. сумата 600 (шестстотин) лева разноски за процесуално представителство в това производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.