Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

62

 

гр. София, 02.03.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ

                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА

                                                                                

при секретаря Т. Кьосева

и в присъствието на прокурора 

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 768/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 992 от 04.11.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 02.09.08г., постановено по гр.д. № 1418/07г. на

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Г. Х. от гр. Р. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по жалбата О. с. “З”гр. Р. и О. Р. не вземат становище по нея.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че представените по делото писмени доказателства - препис-извлечения от данъчна книга на с. Д. за периода 1936-1948г. представлява декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, която не е датирана и не носи подписа на декларатора, т.е. на наследодателя на ищеца. Прието е също, че дори документът да бе датиран и подписан, същият не е годно доказателство за установяване право на собственост, тъй като не представлява копие от емлячен регистър.

Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон.

По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ищецът следва да докаже, че претендираните от него имоти са били негова собственост или на неговия наследодател към момента на обобществяването на земята. За установяването на това право следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права, като нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г., протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имоти на публична продан и др. Правото на собственост върху земеделска земя съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ може да се доказва и с документи с несамостоятелна доказателствена сила (протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и др.). В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства - копие от данъчна партида на наследодателя на касатора Г. В. К. , починал на 30.10.1950г. е установено, че същият е притежавал редица земеделски имоти, между които и процесните шест ниви. Предвид предвидения в закона облекчен режим на доказване правото на собственост се налага изводът, че претендираните с исковата молба имоти към момента на обобществяването на земята са били негова собственост. Тъй като неговите наследници са пропуснали да подадат заявление пред поземлената комисия за възстановяване правата си върху имота в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ предявеният иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е допустим и основателен. Съгласно чл.291 ГПК за правилна следва да се посочи практиката, според която данъчните регистри са доказателство за установяване право на собственост върху земеделски земи и в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което на наследниците на Г. В. К. бъде признато правото на възстановяване на собствеността върху процесните имоти.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

 

О т м е н я въззивно решение № 140 от 02.09.08г., постановено по гр.д. № 1418/07г. на Б. окръжен съд и вместо него постановява:

П р и з н а в а на наследниците на Г. В. К. , починал на 30.10.1950г., б.ж. на с. Д., правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, находящи се в землището на с. Д., Б. област – нива с площ от 1,200 дка в м.”Д”, нива с площ от 1, 700 дка в м.”Р”, нива с площ от 0,800 дка в м.”С”, нива с площ от 0, 500 дка в м. “А”, нива с площ от 0, 800 дка в м.”А” и нива с площ от 1, 800 дка в м.”А” по иска предявен от И. Г. Х. против О. с. “З” гр. Р. и О. Р. по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: