4 решение по гр.д.№ 6465 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 302 София, 11.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6465 от 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Е. Г. за отмяна на влязло в сила решение № I-62 от 06.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2363 от 2012 г., с което частично е отменено решение № 933 от 07.08.2012 г. по гр.д.№ 5693 от 2011 г. на Бургаския районен съд, като по същество е осъдена Д. Е. Г. да заплати на Е. И. Е. и И. И. Е. на основание чл.36, ал.1 от Закона за наследството сумата 43 866 лв. /четиридесет и три хиляди осемстотин шестдесет и шест лева/, представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на общата наследодателка Е. Д. Е. след отмяната на дарението, обективирано в нотариален акт № 194 от 15.08.2006 г. и е допусната делба на УПИ X.-156 в кв.35 по плана на [населено място], общ.К. с площ от 900 кв.м., ведно с построената в дворното място вила на два етажа с Р. 140 кв.м. при квоти: 3/6 ид.ч. за Д. Г., 1/6 ид.ч. за Е. Е. и 2/6 ид.ч. за И. Е.. Моли се решението да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК поради откриване на нови писмени доказателства, доказващи че дворното място в [населено място] е било застроено с вилна сграда не през 1979 г., а през 1989-1990 г., по време на брака на Е. Е. с Е. Е. и поради това тази вилна сграда не е била индивидуална собственост на общата наследодателка Е. Д. Е., а СИО между нея и съпруга й с Едрью Е., което от своя страна било от значение за определяне на наследствената маса от наследството на Е. Д. Е. и на разполагаемата част от това наследство и съответно за размера на присъдената на ответниците сума на основание чл.36, ал.1 от ЗН. Към молбата са представени следните доказателства: нотариален акт № 129а, том III по нот.д.№ 1056 от 16.05.1984 г., договор от 28.08.1989 г., договор за стоеж без дата, разписка от 18.07.1989 г., служебна бележка изх.№ 94-00-1010 от 09.07.2013 г. от [община], строително разрешение № 35 от 24.09.1985 г., справка за направените разходи за строежа на вилната сграда, започната на 12.09.1985 г. и приключила на 10.08.1990 г. и фактури от 17.07.2000 г., 07.08.1989 г., 12.09.1989 г., 18.07.1989 г., 18.08.1989 г. и 10.08.1990 г. за покупка на строителни материали. В писмен отговор от 04.09.2013 г. пълномощниците на ответниците И. И. Е. и Е. И. Е. оспорват молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В настоящия случай всички представени към молбата за отмяна доказателства са за установяване на обстоятелството, че в един от делбените имоти, който е бил индивидуална собственост на наследодателката Е. Д. Е., получен като дарение от баща й /дворно място в [населено място], [община]/ е била построена вилна сграда през 1989-1990 г., по време на брака на Е. Д. Е. с Е. Е.. Установеният с тези доказателства факт /че вилната сграда в [населено място] е била построена 10 години по-късно от посоченото в заключението на вещото лице- през 1989-1990 г., а не през 1979 г./, обаче е без значение за делото, както в частта му за определяне квотите на страните в съсобствеността на този имот, така и в частта му за определяне на размера на запазената и разполагаема част от наследството и съответно дължимата на основание чл.36, ал.1 от ЗН от Д. Е. Г. на останалите съделители сума. Съгласно чл.31 от Закона за наследството, в масата по чл.31 от ЗН, въз основа на която впоследствие се определят размерите на запазената и на разполагаемата част от наследството, се включва стойността на дарените недвижими имоти към момента на откриване на наследството. В съответствие с тази разпоредба на закона при определяне на масата по чл.31 от ЗН и съответно размерите на запазената и на разполагаема част от наследството на Е. Д. Е., въззивният съд е взел предвид пазарната стойност на подарените с нотариален акт № 199 от 27.06.1991 г. вилно място и сграда в [населено място] към момента на откриване на наследството на Е. Е.- 11.02.2010. Тази пазарна стойност е била определена и безспорно зависи от обективното състояние на вилния имот към момента на откриване на наследството /11.02.2010 г/. и от средните пазарни цени, по които са били продавани подобните имоти в същото населено място към датата на откриване на това наследство. Същата не зависи от това дали вилният имот е бил застроен през 1979 г. или през 1989-1990 г., тъй като застрояването, което безспорно увеличава стойността на дворното място, и в двата случая е извършено преди датата, към която се определя пазарната стойност на вилното място и сградата- датата на откриване на наследството на Е. Е., починала на 11.02.2010 г. Действително, установеният с представените към молбата за отмяна доказателства факт /че вилната сграда в дворното място в [населено място] е била построена не през 1979 г., а през 1989-1990 г./ установява обстоятелство, което е от значение за делото, а именно че строежът на вилната сграда е извършен по време на брака на наследодателката Е. Д. Е. с Е. И. Е.. Това обстоятелство обаче не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като вече е било установено по делото, решението по което се иска да бъде отменено: Въз основа на приетите по това дело заключения на съдебно-технически експертизи съдът е приел за установено, че вилната сграда е била построена през 1979 г., когато безспорно Е. Е. и Е. Е. също са били в брак. Неправилността на съдебното решение относно извода на съда, че тъй като дворното място е било индивидуална собственост на Е. Е., то и построената в него по време на брака на Е. Е. с Е. Е. вилна сграда също е нейна индивидуална собственост, а не съпружеска имуществена общност, поради което в масата по чл.31 от ЗН следва да се включи пазарната стойност на цялата вилна сграда, а не само на притежаваната от Е. Е. част от тази сграда и че делбата на вилната сграда следва да се допусне при квоти, различни от квотите на делба на дворното място, в което е построена тази вилна сграда, е можела да бъде отстранена само по пътя на обжалване на съдебното решение. Молителката обаче не е използвала този процесуален ред- в подадената от нея въззивна жалба не е посочила тази неправилност на първоинстанционното решение. Освен това, новите доказателства за обстоятелството, че вилната сграда е била построена по време на брака на наследодателката, не са от съществено значение за конкретното дело, тъй като след евентуалната отмяна на решението няма процесуална възможност за постановяване на друго решение на въззивния съд по въпроса за собствеността върху вилната сграда. Това е така, тъй като делото е било разгледано по реда на новия ГПК, съгласно чл.269, изр.2 от ГПК от който въззивният съд може да се произнесе само по посочените в жалбата основания за неправилност на първоинстанционното решение, а в настоящия случай във въззивната жалба на Д. Г. не са били посочени като основания за неправилност на първоинстанционното решение изводите на съда, че цялата, а не само притежаваната от Е. Е. част от вилната сграда следва да се включи в масата по чл.31 от ЗН от наследството на Е. Е. и че делбата на вилната сграда е следвало да бъде допусната при квоти, различни от квотите на делба на дворното място, в което е построена тази вилна сграда. Поради всичко гореизложеното молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Ответниците по молбата за отмяна не са направили и не са претендирали разноски по настоящото дело, поради което такива разноски не следва да им бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Е. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № I-62 от 06.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2363 от 2012 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.