Р Е Ш Е Н И Е №60140 гр. София,11.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 13 октомври , две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1905/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. Ф. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №11871 от 14.08.2020 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4998/2019 г., в частта, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 4282 от 13.06.2019 г. г. по гр.д. № 436/2018 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на същия срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 27 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 03.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: нарушен е чл. 52 ЗЗД, относно преценка на конкретните фактори за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и изводите на съда за степента на болките и страданията претърпени от пострадалия са необосновани. КЖ се поддържа в открито заседание от пълномощника на страната. Ответникът по касационната жалба ЗД „Лев Инс“ АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. Поддържа становището чрез процесуалния си представител в откритото заседание. С определение №301 от 28.05.2021 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК, в обжалваната част, по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищeца и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП на посочената дата виновно причинено от водача на лек автомобил,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно на ищеца са причинени следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош и корема в дясно и разкъсно-контузна рана в областта на дясното коляно; вътреставно увреждане на дяснатата колянна става (разкъсване на задния рог на медиалния менискус, субтотална руптура /непълно разкъсване/ на предната кръстна връзка, частично разкъсване на медиален пателарен ретинакулум (вътрешната поддържаща връзка на капачето) . Лечебно-възстановителният период е продължил общо около два месеца; Проведено е лечение - хирургична обработка и обездвижване на дясното коляно, чрез поставяне на ортеза, което е поставило пострадалия в необходимост от чужда помощ и му е причинило дискомфорт и неудобство. Последният не се е възстановил напълно от травмата в коляното, като продължава да се оплаква от болки и нестабилност на увреденото място, перспективата за които е да продължават и за в бъдеще при по-голямо натоварване. Съдът не е приел за доказани твърдените от ищеца последици върху психичното му състояние, по-високи от нормалните при подобни инциденти. За да намали размера на обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд- 40 000 лева на 27 000 лева, въззивният съд се е позовал на краткия, според него, период на възстановяване- 2 месеца, през който период болките са били по-интензивни; на обстоятелството, че не е проведено оперативно лечение, свързано с поставяне на остеосинтеза, тежки медикаменти и упойки, болничен престой и че към настоящия момент няма данни за усложнения. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от ищеца,вследствие на виновно причиненото ПТП -тежките травматични увреждания , продължителността на лечението и наличните остатъчни явления: пострадалият продължава да се оплаква от болки и нестабилност на увреденото място, перспективата за които е да продължават и за в бъдеще при по-голямо натоварване. При това положение и с оглед възрастта на пострадалия към датата на настъпване на процесното ПТП /50 години/, настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищеца възлиза на 40 000 лева , поради което и решението в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени изцяло като неправилно и съответно- прекият иск срещу застрахователя да се уважи като се присъдят още 13 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от 03.07.2017 г. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата на основание чл. 78 ал.6 ГПК държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 260 лева, както и 920 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. В. В. О. ЕГН: [ЕГН] от САК , определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №11871 от 14.08.2020 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4998/2019 г., в частта, с което е отменено частично първоинстанционното решение № 4282 от 13.06.2019 г. г. по гр.д. № 436/2018 г. на СГС, в частта, с която е бил уважен искът на Г. Ф. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 27 000 лева и 40 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 03.07.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и искът за тази част е отхвърлен от въззивния съд, вкл. и в частта за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА срещу ЗК „Лев Инс“ АД-София да заплати на Г. Ф. Й. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 13 000-тринадесет хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2017 година до окончателното плащане на обезщетението. ОСЪЖДА „Лев Инс”АД-София да заплати 920 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция в полза на адв. В. В. О. ЕГН: [ЕГН] от САК , определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв във вр. с НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. ОСЪЖДА „ ЛЕВ ИНС”АД-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 260 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.