Р Е Ш Е Н И Е № 37 гр. София, 23 януари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2185 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане, депозирано на 12.11.12, от осъдения С. И. Б. за възобновяване на ВНОХД № 54/12 по описа на Окръжен съд, Смолян, по което е постановено решение № 358 от 29.09.2012 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Смолян, № 133 от 25.04.12 г, по НОХД № 883/11, като е увеличен размерът на обезщетението за вреди на 5 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 13.03.11 г, в [населено място], се е съвъкупил с Д. Н. П., като я принудил към това със сила, с оглед на което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, както и да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 5 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че обективната истина не е разкрита, че при оценката на доказателствата е нарушен чл. 14 НПК, че незаконосъобразно са отхвърлени доказателствените искания на подсъдимия и защитата, че не са обсъдени доказателствата, подкрепящи версията на подсъдимия, че превратно са оценени показанията на св. Д., че обвинителната теза почива на непоследователните и противоречиви показания на пострадалата, че не са обстойно аргументирани елементите от състава на престъплението, че не е отчетена липсата на съпротива, от страна на пострадалата, че не е обсъдена липсата на наранявания по тялото на подсъдимия, че подсъдимият не е автор на деянието, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане в окръжния съд, при което да бъдат допуснати нови доказателства, подробно изложени в искането за възобновяване. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Молителят заявява, че не е извършил престъплението, за което е осъден, и моли делото да бъде възобновено. Изтъква, че не е получил справедлив процес, че не са обсъдени доказателствата, подкрепящи неговата версия, че от делото липсват доказателства, което е видно от променената номерация на материалите по делото. Гражданският ищец участва чрез становище в писмен вид, с което моли искането за възобновяване да не бъде уважено. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. От събраните по делото доказателства обективната истина е разкрита. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Показанията на пострадалата са ясни, последователни и еднопосочни, поради което не е имало основание да бъдат отхвърлени. Версията на подсъдимия, че е осъществил доброволен полов акт със св. П., и то, на 8.03.11 г, подробно е обсъдена в контекста на останалите доказателствени източници. Правилно е прието, че тази версия е опровергана от съвкупния анализ на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи показанията на пострадалата, че деянието е извършено от подсъдимия на 12/13.03.11 г. Версията на пострадалата кореспондира на показанията, депозирани от св. Д., св. П., св. Н., св. И., св. Г., на протоколите за оглед / на местопроизшествие, на дома и автомобила на подсъдимия /, на заключенията на СМЕ-зи и СПЕ-зи, на веществените доказателства. Установено е, че подсъдимият е психично здрав и е годен да носи наказателна отговорност / в тази насока е СПЕ, освидетелствала С. Б. /. В заключението на СПЕ, касаеща пострадалата, се посочва, че св. П. е психично здрава и е със съхранена свидетелска годност, но в резултат на преживяното е разгърнала Тревожно-депресивно разстройство, впоследствие овладяно поради оказаната й квалифицирана медицинска помощ. Съществено за разкриване на обективната истина е заключението на СМЕ, според което при пострадалата са констатирани: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания и охлузвания по горните и долни крайници, три пресни разкъсвания на девствената ципа с давност към инкриминираната дата. В подкрепа на обвинителната теза е и СМЕ, освидетелствала подсъдимия, констатирала зачервяване по коленете и лактите, както и зачервяване в основата на половия орган, също с давност към инкриминираната дата. От съществено значение за изхода на делото са намерените при огледа на автомобила веществени доказателства, сред които счупена дръжка на предната врата на автомобила, за която пострадалата е заявила, че е счупена по повод оказаната от нея съпротива. Неоснователно се твърди, че неправилно са интерпретирани показанията на св. Д., работила като нощен пазач към предприятието, в близост до което е извършено деянието. Казаното от тази свидетелка кореспондира на показанията, депозирани от св. П., че инкриминираните събития са се осъществили именно през нощта на 12/13.03.11 г. За проверка достоверността на версията на подсъдимия са разпитани свидетелите К. и Х.. Техните показания правилно са оценени като такива, неотговарящи на обективната истина. От една страна, тези показания се разминават в отделни епизоди от хронологията на събитията с обясненията на подсъдимия, касаещи същите събития. От друга страна, показанията на св. К. и св. Х. влизат в противоречие със съвкупността на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи еднозначно и категорично версията на пострадалата. Неоснователно се твърди, че е нарушено правото на подсъдимия на справедлив процес. На подсъдимия е обезпечено правото да получи разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд / липсват данни за участие на съдии, някои от които не са отговаряли на този критерий /. По делото са събирани и проверявани доказателства, както в подкрепа на обвинителната теза, така и в подкрепа на защитната такава. Липсва и нарушение на правото на защита, изразено в отказа на съдилищата да бъдат уважени доказателствени искания на подсъдимия или на защитата. Известно е, че за съда не съществува процесуално задължение да допусне събирането на всички, поискани от страните, доказателства. Съдът разполага със суверенното право да прецени кои от доказателствените искания биха допринесли за разкриване на обективната истина и по отношение на кои от тях това изискване не е налице. По настоящето дело правилно е прието, че събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото. Ето защо, не е имало необходимост от уважаване на направени от подсъдимия и неговата защита доказателствени искания / част от исканията са се отнасяли към вече изяснени факти, а друга част, към обстоятелства, надхвърлящи предмета на доказване /. Неоснователно се твърди, че променената номерация по делото сочи на подмяна на доказателства. Налице е промяна на номерацията на приложените три тома от досъдебното производство, наложила се поради изготвянето на окончателния опис на материалите от посочената фаза на процеса. Следва да се посочи, че съществуващата номерация съответства на действително приложените на досъдебното производство доказателствени материали, а що се отнася до съдебната фаза, протоколите на отделните процесуални действия са стриктно и последователно подредени и номерирани. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Подробно са обсъдени признаците от обективната и субективна страна на състава на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, които, в случая, са налице. Липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съдилищата са отдали приоритетно значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, като са подценили степента на обществена опасност на деянието, допълнително завишена от реално настъпилите вредни последици / развитието на Тревожно-депресивен синдром при пострадалата в резултат на деянието /. Към молителя е проявена прекалено голяма снизходителност / наложеното наказание две години „лишаване от свобода” е отложено, при условията на чл. 66 НК /, поради което искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Б. за възобновяване на ВНОХД № 54/12 по описа на Окръжен съд, Смолян, по което е постановено решение № 358 от 29.09.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: