8 Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр.София, 21.07.2022 г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 713 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Линднер България“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 12452/07.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 1920/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1697/01.10.2019г. по т.д.№ 9192/2016г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.171, ал.1 ЗУТ за заплащане на сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на застрахования проектант „Архитектурно бюро Димитров“ ООД по договор за извършване на проекто-проучвателни работи от 26.10.2009г. и неговите изменения, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска до сумата от 185447,52 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно с оглед на приетите обективни предели на задължителната отговорност на проектанта, относно придаденото значение и тежест на съгласуването на проектите с всички участници в проектирането и строителството и по отношение кредитирането на заключенията на техническите експертизи и приетите въз основа на тях факти по спора. Моли решението да се отмени и предявеният иск да се уважи. Претендира заплащане на разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата, като възразява, че липсва уговорка за допълнително покритие на отговорността на проектанта за неизпълнение на задълженията му по договора за проектиране. Третите лица помагачи „Алианц България“ АД, [населено място] и „Сентилион“ ООД, [населено място], не вземат становище по жалбата. Третото лице помагач „Интерстройконтрол“ ООД, [населено място], заявява, че искът е неоснователен, тъй като не е доказана причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и лошото проектиране. Третото лице помагач „Аксис Клима“, [населено място], оспорва жалбата с доводи, че липсва разграничение на договорното неизпълнение на различните участници в проектирането и строителството, както и че отговорността на застрахователя е само при деликт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І т.о. констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че между „Линднер България“ ЕООД и „Сентилион“ ООД на 21.10.2009г. е сключен договор за извършване на проекто-проучвателни дейности с предмет организиране проектирането на производствено – административна сграда, а на 09.08.2011г. – договор за строителство. На 26.10.2009г. е сключен договор, с който „Линднер България“ ЕООД е превъзложил възложеното му от „Сентилион“ ООД извършване на проекто-проучвателни работи на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД. Договорът е изменен с анекси от 07.06.2012г. и от 21.10.2012г. „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД е превъзложил част от проектирането на „Аксис Клима“ ООД с договор от 01.11.2010г., а строителният надзор е осъществяван от „Интерстройконтрол“ ООД по договор с инвеститора от 03.12.2009г. Между „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД и ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД на 08.06.2015г. е сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ с начална дата на действие на договора 09.06.2010г., като за предходния период между тези лица е имало сключен друг застрахователен договор със същия предмет. Сградата е въведена в експлоатация на 11.11.2013г. През месец юни 2014г. възложителят „Сентилион“ ООД е уведомил „Линднер България“ ЕООД и проектанта „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД за проблеми в обекта, като на 25.09.2014г. между тези лица бил подписан констативен протокол относно дефектите, появили се в едногодишния експлоатационен срок на сградата. Проектантът „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД изразил съгласие за отстраняване на недостатъците, но не изпълнил дължимите съгласно договора за проектиране работи. „Сентилион“ ООД възложил на друго лице („Терм 1994“ ЕООД) отстраняване на проектните дефекти, като отправил на „Линднер България“ ЕООД претенция за заплащане на сумата от 26550 лв. без ДДС, представляваща платено от него възнаграждение за преработка на проектите. От тази сума „Линднер България“ ЕООД възстановил 13275 лв. без ДДС и уведомил за това проектанта. По твърдения на „Линднер България“ ЕООД междувременно разходите по отстраняване на вредите нараснали до сумата от 158301,02 лв. без ДДС, като ищецът – настоящ касатор отправил искане до ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ на 08.10.2015г. Основният решаващ извод на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е, че застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“ е вид задължителна застраховка, уредена в чл.249, т.3 КЗ /отм./, чл.171, ал.1 ЗУТ и Наредбата за реда и условията за задължително застраховане в проектирането и строителството от 2004г. и същата покривала настъпилите вреди в резултат на деликт, осъществен при упражняване на дейност по проектирането, но не и договорната отговорност на проектанта. Договорът за застраховка „гражданска отговорност“ не обезщетявал щети, настъпили от неизпълнение на договорно задължение по аргумент от чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, а този риск следвало да бъде предвиден изрично като предмет на договора. Съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на т.3.12 от общите условия на задължителната застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, според които не се покривала договорната отговорност, т.е. застрахователят е изключил от риска отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Изложени са съображения, че договорното неизпълнение на задълженията на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД се изразява в неточности в изработените инвестиционни проекти, но те не са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите след въвеждане в експлоатация на процесната сграда дефекти. В разработването, ревизирането и съгласуването на проектите са взели участие инвеститорът – „Сентилион“ ООД, главният изпълнител – „Линднер България“ ЕООД, проектантът – „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД, строителният надзор – „Интерстройконтрол“ ООД и австрийският консултант от архитектурна работилница – „DIN а4“, поради което от събраните по делото доказателства не можело да се направи ясен и категоричен извод, че дефектите се дължат единствено на изработения от „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД проект. С определение № 70/17.02.2022г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения от състава въпрос за обхвата на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По силата на чл.223 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение, а с разпоредбата на чл.249, т.3 КЗ /отм./ са уредени други застраховки, установени в закон като задължителни застраховки, каквато е застраховката по чл.171, ал.1 ЗУТ на проектанта; лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна"; консултанта; строителя и лицето, упражняващо строителен надзор. Според изричното определение на закона застраховката на посочените лица е имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ и същата е за професионална им отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. В разпоредбата на чл.171, ал.2 ЗУТ застраховката е определена като задължителна и на основание на законовата делегация е приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г. Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Според разпоредбата на чл.2 от Наредбата застрахованата професионална отговорност на лицата, които задължително следва да имат застраховка съгласно чл.171 ЗУТ, е разграничена с оглед на осъществяваните от тях дейности в проектирането и строителството: на проектанта - за изработване на инвестиционни проекти; на консултанта - за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за упражняване на строителен надзор; на строителя - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни видове строителни и монтажни работи; на лицето, упражняващо строителен надзор - за строежи от пета категория, в случаите, когато по желание на възложителя се изпълнява надзор и на лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна" на инвестиционния проект, за който не е извършена оценка за съответствие от консултант. В чл.3 от Наредбата са посочени видовете вреди, които подлежат на обезщетяване, а и изрично изключените от застрахователно покритие вреди - в чл.4. В решение № 355/19.03.2019г. по т.д.№ 855/2018г. на ВКС, ІІ т.о. е възприето разбирането, че задължителната застраховка по чл.171 ЗУТ покрива отговорността на участниците в проектирането и строителството за вреди, причинени на различни от застрахования участници в строителството и на трети лица, включително когато вредите са настъпили в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Настоящият състав на ВКС споделя разрешението, дадено в практиката на ВКС, като съответстващо на законодателната уредба, от което следва и отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. По дефиниция застраховката „Гражданска отговорност“ включва обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на договорно неизпълнение, като законодателната уредба изисква изрична уговорка в този смисъл съгласно чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, включително и за поето задължение от застрахователя за покритие за пропуснати ползи – чл.223, ал.3 КЗ /отм./. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка по чл.171, ал.1 ЗУТ включва вредите, причинени в резултат на неизпълнение на договорните задължения на участниците в проектирането и строителството, поради което за покритието на тези вреди не е необходима изрична уговорка съгласно чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, ако застраховката е за професионалната отговорност на лицата по чл.171, ал.1 ЗУТ и е в границите на отговорността им съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. По същество на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване касационният довод за нарушение на материалния закон относно приетите от въззивния съд обективни предели на задължителната отговорност на проектанта се явява основателен. Решаващият състав на Софийски апелативен съд в нарушение на специалната уредба в чл.171 ЗУТ е приел, че задължителната застраховка на професионалната отговорност на проектанта не включва застрахователно покритие на вредите, настъпили вследствие неизпълнение на задълженията на проектанта по договора за проектиране. Изводът на въззивния съд, че, за да се поеме такова покритие, следва да е налице изрична допълнителна уговорка между застраховател и застрахован, е формиран в противоречие с предметния обхват на уредената в закона задължителна застраховка, както и е основан на неправилно тълкуване на конкретния договор. Съдът се е позовал на изключване на отговорността на застрахователя по силата на т.3.12 от общите условия за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителство“. Според тази клауза застрахователят не покрива вреди от „отговорност, която застрахованият е поел по силата на договор, споразумение или с едностранно волеизявление, която не би възникнала на друго правно основание“. Изключеното покритие в т.3.12 на общите условия е тълкувано от въззивния съд без връзка с останалите уговорки в приложението „Клауза професионална отговорност на проектанта“, според които застрахователната защита включва отговорността за изготвяне на инвестиционни проекти от архитекти, строителни инженери и инженери – физически и юридически лица, упражняващи проектантска дейност. Следователно изводът е, че обект на застрахователно покритие е именно дейността по изготвяне на проекта. В подкрепа на този извод е и описанието на специалните изключения на застрахователно покритие: за инвестиционни проекти без получена виза за проектиране; несъгласувани или неодобрени от компетентните органи; от дейности по предварителни (прединвестиционни) проучвания и други. В клаузата изрично е посочено, че застрахователят отговаря пред възложителя (по договора за проектиране), а изключението е за негови разходи, възнаграждения и пропуснати ползи в резултат на неодобряване на инвестиционни проекти, както и при изменения в инвестиционни проекти. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че посочено изключване на отговорността по т.3.12 от общите условия не представлява липса на застрахователно покритие за вреди от договорно неизпълнение. То би могло да се тълкува единствено във връзка с чл.4, т.4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството – изключване на вредите, изразяващи се в неустойки, дължими от застрахования по сключен от него договор, а не на отговорността за изготвяне на проекта по договора за инвестиционно проектиране. С даденото от въззивния съд тълкуване се изключва изцяло застрахователното покритие по застраховката на професионалната отговорност на проектанта, поради което формираните изводи на Софийски апелативен съд са необосновани и противоречат на материалния закон. Касационното основание за неправилност на въззивното решение в частта на изложените мотиви за значението и тежестта на съгласуването на проектите с всички участници в проектирането и строителството и по отношение на кредитирането на заключенията на техническите експертизи е налице. Решаващият състав е приел, че инвестиционните проекти, изработени от „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД, въпреки своите „неточности“, не могат да бъдат в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите след въвеждане на процесната сграда в експлоатация дефекти, тъй като в изработването, ревизирането и съгласуването на проектите са взели участие и инвеститорът, главният изпълнител, строителният надзор и австрийският консултант, както и че по делото не било доказано, че единствено проектът на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД е довел до настъпилите дефекти предвид на одобряването и съгласуването му. От една страна, апелативният съд е изключил отговорността на проектанта и съответно на застрахователя, с оглед съгласуване и одобряване на проекта от останалите участници в строителството, а от друга страна, е формирал извод, че тази отговорност може да се ангажира само, ако недостатъците в сградата са причинени единствено от неточности в проекта. Така изразеното разбиране на съда е резултат на определения деликтен характер на отговорността, за която за релевантни са приети единствено действията на проектанта. Проследявайки логиката на въззивния съд тези разсъждения биха могли да доведат до извод, че при противоправни, но одобрени действия, не се ангажира отговорността на делинквента, което би било в противоречие със закона. В мотивите многократно са възпроизведени изявленията на експертите, че отговорността за качествено изпълнение е на всички участници в строителния процес. Независимо от това решаващият състав не е изследвал значението на инвестиционния проект, респ. нарушенията при изготвянето му, за настъпване на вредите. Застраховката на проектанта покрива именно вредите, настъпили от лошо изпълнение на задължението за изработване на проекта, който, според общите условия, следва да е съгласуван и одобрен от компетентните органи. Софийският апелативен съд е възпроизвел констатациите на вещите лица, но не е посочил въз основа на кои от тях е формирал извод, че в проекта на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД има „неточности“, както и кои са тези неточности и дали в резултат на тях са настъпили вреди. Основният решаващ извод на въззивния съд за липса на основание за ангажиране отговорността на застрахователя е изключил произнасянето му по останалите доводи и възражения на страните в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Единствено декларативният мотив за липса на причинна връзка между някои „неточности“ на проекта и дефектите на сградата не позволява на касационната инстанция да провери правилността на решението относно приетите за установени факти по спора и да прецени релевантността на всеки от тях за отговорността на застрахователя по застраховка, сключена съгласно чл.171 ЗУТ от проектанта в строителния процес. Софийският апелативен съд не се е произнесъл и по доводите в насрещната въззивна жалба, свързани с лимита на отговорността на застрахователя. По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе по всяко от твърденията на касатора за допуснато неизпълнение на задълженията на проектанта „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД при изготвяне на инвестиционния проект и по връзката между допуснати нарушения в процеса на проектирането и настъпилите вреди, чието обезщетяване се иска. Въззивният съд трябва да съпостави констатациите на вещите лица по депозираните технически експертизи и да им направи оценка съгласно чл.202 ГПК, както и да се произнесе по доводите в насрещната въззивна жалба. На основание чл.294, ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12452/07.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 1920/2020г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.