Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 20.03.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 4798 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. А. Т. Л. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 249 от 13.02.2013 година по гр. възз. д. Nо 3568/2012 на ОС-Пловдив, в частта , с която е допусната съдебна делба на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.”. Поддържа се , че досежно този делбен имот обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи релевирано възражение за наличие на решение , с което спорът вече е разрешен, за неяснотата относно правата на страните и нередовност на исковата молба , обуславяща нищожността на съдебния акт на първата инстанция, инкорпориран във въззивното решение и на материалния закон касаещ възражение , че последващото решение на ОбСЗ няма конститутивно действие . Иска се отмяна на инстанционните решения и връщане на делото на първата инстанция. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 ГПК по въпросите, касаещи конститутивното действие на решенията на ПК и възможността , такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок, с оглед на констатирано противоречие с разясненията по ТР 1/97 год. на ОСГК на ВКС и ТР 10/2012 год. Съделителите Л. Т. Н. и К. Т. Л. чрез процесуалния представител адв. В. Д.- АК П. също обжалват и искат отмяна на въззивно Решение Nо 249 от 13.02.2013 година по гр. възз. д. Nо 3568/2012 на ОС-Пловдив, в частта , с която е допусната съдебна делба на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.”. Поддържат , че в тази част обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаещи релевирано възражение за наличие на решение , с което спорът вече е разрешен, за неяснотата относно правата на страните и нередовност на исковата молба , обуславяща нищожността на съдебния акт на първата инстанция, инкорпориран във въззивното решение и на материалния закон касаещ възражение , че последващото решение на ОбСЗ няма конститутивно действие .Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба е допусната до касационно обжалване на основание идентични съображения с тези по касационната жалба на А. Т. Л.. Съделителката П. И. В. чрез адв.Р. П.- АК П. обжалва и иска да бъде отменено въззивно Решение Nо 249 от 13.02.2013 година по гр. възз. д. Nо 3568/2012 на ОС-Пловдив, в частта , с която е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти- ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/. Поддържа доводи , че в тази част обжалваното решение е неправилно, постановено при необсъждане на всички релевирани възражения на страната,касаещи наличие на собствено придобивно основание/ покупко-продажба , давност/ и събраните доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при констатация , че по въпроса за допустимостта да се придобие на основание изтекла кратка придобивна давност имот по чл. 79 ал.1 ЗС , възстановена по ЗСПЗЗ собственост , въззивния съд се е произнесъл в противоречие с ТР 10/2012 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК срещу касационните жалби на Л. Т. Н. , К. Т. Л. и А. Т. Л., и тази на П. В. е подаден отговор от адв.М. С. АК-П. , адвокат –пълномощник на останалите- насрещни страни по делото, с който се оспорва наличието на основания за отмяна на постановеното решение на въззивния съд в обжалваната част. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е допусната съдебна делба между страните-сънаследници на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.”, без да бъде прието за основателно възражението на наследниците в коляното на Т. И. Л. , че този имот е придобит на основание давност , както и на ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/, без да бъде зачетено възражението на приобретателя П. И. В. , че е придобила тези два имота на основание придобивна давност. По правните проблеми на допуснатото касационно обжалване предвид характера им на обуславящи изхода на спора , настоящият състав на ВКС се позовава изцяло на задължителната съдебна практика по ТР 10 /2012 год. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ, приета с ДВ. бр.107/18.11.1997 год. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова давност от влизане в сила на тази разпоредба т.е. въведени са две правила, които по правната си същност се покриват с института на прекъсване на давността, характерен с това , че владението като фактическа власт на имота не се прекъсва, а само спира да тече/ в смисъл на правно-релевантен период/ времевия срок. По естеството си прекъснатата давност е идентична с тази , преди да бъде прекъснат срока. Така когато заличената давност е била обща, то след 22.11.1997 година започва да тече нова обща придобивна давност по см. на чл. 79 ал.1 ЗС. Ако заличената давност е т.н. кратка давност- т.е. петгодишна и е започнала да тече при наличието на правна основания , годно да направи владелеца на имота собственик и той е добросъвестен по см. на чл. 70 ал.1 ЗС, то и новата давност, която започва да тече е кратката петгодишна придобивна давност , уредена с разпоредбата на чл. 79 ал.2 ЗС. В контекста на тези разяснения, касационните жалби на А. Т. Л. , Л. Т. Н. и К. Т. Л. са неоснователни, тъй като с оглед на данните по делото, ТР 10/2012 год. на ОСГК на ВКС е неприложимо. За да постанови решението по допускане на съдебна делба и приеме за неоснователни възраженията на наследниците в коляното на Т. И. Л., касаторите А. Л., Л. Н. и К. Л. , за придобиване по давност на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.” , решаващият съд е приел, че собствеността на нивата е възстановена с Решение Nо А18 СД /22.06.2007 год. на ОбСЗ – [община] на основание чл. 14 ал.7а ЗСПЗЗ, имащо конститутивно действие по отношение на правоимащите лица. Оспорването на съсобствеността от страна на наследниците в коляното на Т. Л. се базира на обстоятелството, че първоначално собствеността на този поземлен имот е възстановена с Решение Nо А18А/ 17.12.1997 година на ПК М. и е във владение само на наследниците на Т. Л.. Изводите , че е налице съсобственост между сънаследниците законосъобразно се базира на правните последици на реституционното решение на ОбСЗ – [община] , тъй като именно това решение е титула за собственост , легитимиращ всички наследници на И. и Л. Л., като съсобственици на основание реституция и наследяване.Периодът от време от първото решение на ПК-М. от 17.12.1997 година до издаване на второто решение от 22.06.2007 година не може да се зачете като период на владение в смисъл на упражняване на фактическа власт на отчасти чужд земеделски имот с намерение за своене , тъй като в този период от време наследниците на Т. Л. като собственици по силата на реституцията по ЗСПЗЗ са упражнявали правото на владение, като правомощия на правото на собственост. Това правоотношение се превръща в фактическо отношение, като елемент от фактическия състав на придобивната давност , едва след 22.06.2007 година и до момента на релевиране на възражението в хода на делбения процес след 2009 година не може да се приеме , че е изтекъл законоустановения период на придобивната давност . Решението на въззивната инстанция за допускане на делбата на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.” , като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Касационната жалба , касаеща решението по допускане съдебна делба на ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/, е неправилно. Касаторът П. В. е релевирала възражения за придобивна давност по отношение на посочените два имота, тъй като по силата на договор за покупко-продажба , оформен с НА Nо 106/1999 година и сключен с наследниците, признати за правоимащи по Решението на ПК-М. от 1997 година , е получила фактическата власт . Реституционното Решение на ОбСЗ [община] от 2007 година с което се изменя кръга на правоимащите лица и като собственици са признати всички наследници на И. и Л. Л. , налага извод , че договорът за покупко-проджба е валиден , но част от процесните имоти/ п.7 и п.8/ са закупени от П. В. от несобственик и по отношение на тези части, същата не могла да придобие собственост, но по силата на въвода във владение, неоспорван по делото, същата е осъществила в рамките повече от 10 години- за времето от сключване на договора 30 март 1999 година до 30 март 2009 година ,пълната собственост на земеделските земи, на основание дългата придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС. При лисата на доводи и доказателства за смущаване на владението от страна на останалите сънаследници по време на делата им по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, настоящият състав намира , че П. В. необезпокоявано, спокойно и явно е манифестирала собственическите си претенции изцяло по отношение и на двата земеделски имота, закупени на 30 март 1999 година по НА Nо 106/1999 година . Неточни и неправилни са изводите на въззивния съд , че не може да се зачете давността по отношение на приобретателя П. В., тъй като имотите са били възстановени с план за земеразделяне и обособени като поземлени единици, годни да бъдат обект на разпоредителни сделки. Обстоятелството ,че между сънаследниците на реституиран по ЗСПЗЗ земеделски имот тече спор за материално право към минал момент не означава, че нямаме завършена процедура по възстановяване на собствеността и не изключва възможността да тече давност в полза на приобретател, който е придобил имота, признат в последствие за съсобствен и с други наследници. Обжалваното въззивно решение , в частта , с която е допусната съдебна делба на ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/, следва да се отмени и се постанови ново решение , с което искът за делба на тези имоти се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивно Решение Nо 249 от 13.02.2013 година по гр. възз. д. Nо 3568/2012 година на ОС-Пловдив, в частта , с която е допусната съдебна делба на ПИ Nо 78080.38.13 по КК на [населено място] , [община]- НИВА с площ от 6.002 дка м.”Т. а.”. ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 249 от 13.02.2013 година по гр. възз.д.Nо 3568/2012 година на ОС-Пловдив, в частта , с която е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти- ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/. и вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ , заявените от С. Т. К. , Х. Т. М. , И. И. Л., М. И. Т.,М. Т. Т., Н. И. Д., Л. В. М., Д. Р. Д., В. Р. Т., В. Г. Ц., Д. А. Т. и Е. А. Р. иск за съдебна делба на основание чл. 344 ал.1 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН на следните земеделски земи - ПИ Nо 78080.46.3 находящ се в [населено място] общ.М.- овощна градина с площ от 10.498 дка в м. ”К.”/ п.7 / и на ПИ Nо 78080.59.9 находящ се в [населено място], общ. М. , нива с площ от 3.377 дка в м.”Г.” / п.8/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :