О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 500

гр. София, 02.06.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 163 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. К. С. срещу решение № 265631 от 07. 09. 2021г. по в. гр. д. № 2867/2021г. на СГС, ГО, втори „б“ въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 20277437 от 15. 12. 2020г. по гр.д. № 64811/2019г. на СРС, ГО, 61 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Център по спешна медицинска помощ - [населено място] /ЦСМП/ искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 189, ал. 1 КТ/. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат уважени изцяло.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, преформулиран и обобщен от настоящата инстанция съобразно правомощията й според т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: за обстоятелствата, които са от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ и за системността на дисциплинарните нарушения като основание за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание, независимо от вида и тежестта на всяко от нарушенията, по който навежда разрешаването му в атакуваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 41/13. 03. 2018г. по гр. д. № 1712/2017г. на Трето г.о., в решение № 1213/29. 01. 2019г. по гр. д. № 4469/2017г. на Първо г.о. и в решение № 293/21. 11. 2011г. по гр. д. № 238/2011г. на Трето г.о..
Ответникът по касационната жалба – ЦСМП подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Не са налице обаче релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора правен въпрос, посочен по - горе, е обуславящ за изхода на конкретния правен спор, т.е. удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационния контрол. Той е разрешен в съответствие с формираната съвременна безпротиворечива практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл. цитираната от касатора, както и обективираната в решение № 112/07. 05. 2015г. по гр. д. № 5348/2014г. на III г. о., в решение № 227/29. 06. 2012г. по гр. д. № 1417/2011г. на III г. о., в решение № 167/14. 05. 2013г. по гр. д. № 1102/2012г. на IV г. о., в решение № 162/18. 05. 2010г. по гр. д. № 299/2009г. на IV г. о., в решение № 284/01. 04. 2010г. по гр. д. № 559/2009г. на III г. о., в решение № 44/22. 02. 2018г. по гр. д. № 2306/2017г. на IV г. о. и др., т.е. спрямо него не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според горецитираната практика на ВКС, при спор за законността на дисциплинарно наказание, дори да не е релевирано възражение по чл. 189, ал. 2 КТ, съдът следва да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение на трудовата дисциплина, като вземе предвид: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника или служителя. Тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат на оказано от работодателя по - високо доверие и/или са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на възложената работа. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Трудови функции, свързани със задължения по опазване на обществената сигурност, по опазване на сигурността на живота и здравето на хората или на сериозни материални блага, сочат на оказано високо доверие на работника или служителя, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. Системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. По аргумент от чл. 189, ал. 2 КТ, системност има, когато констатираните нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанията за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е квалифицирал системните нарушения на трудовата дисциплина като основание, за което може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, всички констатирани нарушения със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Тъй като фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предпоставя поне едно от нарушенията, обуславящи системността, да не е наказано, при преценката на тежестта, като утежняващ признак, следва да се вземат предвид и предходните нарушения на трудовата дисциплина, за които дисциплинарни наказания са наложени, но не са заличени.
По настоящия правен спор, въззивният съд е намерил за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността "шофьор на линейка" в ЦСМП и че в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, подписана от ищеца, сред основните задължения на работника са: правилно и безопасно управление на поверения автомобил; поддръжка на автомобила в изправно техническо и хигиенно състояние, както по време на извършвания транспорт, така и при предаването му в края на дежурството; предаване и приемане на автомобила за ремонт на механика с обяснителна записка относно вида, обема на повредата и условията, при което е възникнала тя; при настъпило ПТП с поверения автомобил, незабавно да уведомява техник-механика и лекаря и да дава писмено обяснение относно причините за допуснатото произшествие, нанесените щети, както и за съставените му документи; да отчита изминатия пробег и разходите на ГСМ при работа с поверения автомобил, съгласно утвърдените процедури в ответния център. СГС е приел за установено също, че с процесната заповед № 152/10.10.2019г. на директора на ЦСМП на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т. 3 от КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за извършени сериозни и системни нарушения на трудовата дисциплина – четири на брой за периода от месец април 2019г. до месец септември 2019г.: първите три от тях, санкционирани съответно със заповед № 53/13.06.2019г. на директора на ЦСМП, с наложено наказание – „забележка“, за това, че за месец април 2019г. работникът е извършил преразход на гориво за поверения му служебен автомобил, с което нанесъл на ЦСМП имуществена вреда в размер на 6 лева /нарушение по чл. 187, т. 9 КТ/; със заповед ЗН № 55/13.06.2019г. на директора на ЦСМП, с наложено наказание „забележка“, за това, че след като е управлявал служебния санитарен автомобил "Ситроен Джъмпер", при което последният е бил ударен отзад в ляво, над стопа, ищецът не е уведомил дежурния механик за горепосочената повреда /нарушение по чл. 187, т. 10 КТ/; със заповед № ЗН 92/29.08.2019г. на директора на ЦСМП, с наложено наказание "предупреждение за уволнение", за това че след като е управлявал служебния санитарен автомобил „Интегра Бокс Интегра“ на 12. 08. 2019г., при което последният е бил ударен, ищецът не е уведомил дежурния механик за горепосочената повреда /нарушение по чл. 187, т. 10 КТ/, и последното нарушение /по чл. 187, т. 9 КТ/, санкционирано с процесната уволнителна заповед, изразяващо се в реализиране на ПТП на 07. 09. 2019г. от ищеца с управлявания от него служебен санитарен автомобил „Интегра /Пежо/ Бокс“, при което при паркиране на заден ход на паркинга на ЦСМП шофьорът на линейката е закачил задната й дясна част в колоната на навеса, с което е нанесъл щети на санитарния автомобил /задна дясна колона и надстройка на задна дясна колона/. За да отхвърли предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ въззивният съд е извършил преценка за съответствието на извършените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца с наложеното му най – тежко дисциплинарно наказание, изцяло съобразявайки всички релевантни обстоятелства и относимата практика на ВКС, посочил е, че е установена системност на нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ от страна на ищеца - изискуемият най – малък брой от три нарушения, едно от които не е санкционирано, а другите две не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година, при което е извел извода за законосъобразност на процесното уволнение. Съобразил е, че не следва да се взема предвид нарушението, санкционирано със заповед № 92/29. 08. 2019г. с „предупреждение за уволнение“, тъй като тя е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение по настоящото дело. Посочил е, че останалите три нарушения, за които ищецът е санкциониран със заповеди № 53/13. 06. 2019г., № 55/13. 06. 2019г. и процесната заповед № 152/10. 10. 2019г., независимо от вида и тежестта на всяко от тях, със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Съобразявайки спецификите на упражняваната от ищеца трудова функция и неговата натовареност като „шофьор на линейка“, характеризиращи се с голяма интензивност и стрес, е подчертал, че в случая следва да надделее обществения интерес, както и този на работодателя, тъй като именно осъществяваната от ищеца дейност гарантира адекватност и навременност при оказване на бърза помощ на гражданите. Посочил е, че две от нарушенията влизат в колизия с основните му задължения по длъжностна характеристика, а именно да управлява поверения му служебен автомобил правилно и безопасно. Реализираните две ПТП с две различни линейки, от една страна са довели до настъпване на материални щети за работодателя, а от друга страна - до необходимостта от провеждане на ремонтни дейности, което е довело до ограничаване ресурса на автопарка на ЦСМП. По оплакването на въззивника – ищец, че нарушението по заповед № 53/13. 06. 2019г. за преразход на гориво с шест лева, не може да обоснове налагане на най-тежкото наказание, СГС е съобразил горецитираната практика на ВКС, според която в хипотезата на чл. чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, наложеното наказание не се определя от тежестта на едно от нарушенията, а с оглед цялата система от допуснати нарушения на трудовата функция, които в конкретния случай се изразяват в едно продължително и упорито нехайно и пренебрежително отношение на работника към поетите от него задължения по трудовия договор. Преценявайки ги според критериите на чл. 189, ал. 1 КТ – тежестта на всяко от нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищеца, както и дисциплинарните нарушения в тяхната съвкупност, е счел, че представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина и съответното им наказание е най – тежкото - дисциплинарно уволнение. По този начин решаващите правни съображения в атакуваното въззивно решение по поставения материалноправен въпрос са изцяло съобразени с горепосочената практика на ВКС.
На основание гореизложеното не следва да бъде допускано исканото касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265631 от 07. 09. 2021г. по в. гр. д. № 2867/2021г. на СГС, ГО, втори „б“ въззивен състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: