Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. София 19.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 6 юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 1163 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба ищците Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв. Н. Н. и К.Д. срещу решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6450/01.12.2011 г. по гр.дело № 8849/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него са отхвърлени предявените от жалбоподателките искове с пр.осн.чл.108 ЗС за предаване на всяка от тях по 1/10 ид.част от недвижимия имот – поземлен имот с площ от 22 639 кв.м., пл. № 1* от кв.111 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д.-и.”, като неоснователен.
Жалбоподателките поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон. Искат отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Ответникът по жалбата Н. Л. П., чрез адв. П. Н. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 133/25.03.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш. срещу Н. Л. П. за предаване на всяка от ищците на по 1/10 ид.част от недвижимия имот –поземлен имот с площ от 22 639 кв.м. с планоснимачен № 1 * от кв.111 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д. – и.”.
За да направи изводите си съдът е приел, че правото на собственост върху процесния имот, като част от бивша ливада с площ от 133 767 е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1992 г. на наследниците на Н. Л. П. и Н. Н. П., в който кръг са и страните по делото и че между всички наследници, включително и ищците е възникнала съсобственост върху имота, произтичаща от наследяване. Прието е, че към 1992 г. след постановяване на решението на ОСЗ № 236/04.12.92 г. ответникът Н. П. е установил фактическа власт върху бившата ливада от 133 767 кв.м., основана на наследствено правоприемство и същата представлява съвладение. До съставяне на констативния нотариален акт № 121/09.06.94 г за признаване право на собственост на Н.П., В.Л.П., М.С.П и А.Б.П. върху имота от 133 767 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ съдът е приел, че презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана. От 09.06.1994 г. е прието, че е демонстрирано намерението на Н. П., В. П., М. П. и А. П. да своят целия имот от 133 767 кв.м. за себе си, изключвайки правата на всички останали съсобственици.
Прието е, че вписването в книгите за вписванията на 27.07.1994 г. на постигнатата съдебна спогодба, обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. по гр.дело № 852/93 г. на Софийски районен съд е действие на Н. П., представляващо демонстриране на промяна на основанието за установяване на фактическа власт върху процесния имот – от съвладение възоснова на съсобственост, основана на наследяване към еднолично владение на придобит в дял и изключителна собственост на реално обособен обект на вещни права. Според въззивния съд тази демонстрирана промяна на основанието за упражняване на фактическа власт, представлява и обективирано намерение на ответника да свои имота само за себе си, кореспондиращо с презумпцията по чл. 69 ЗС, която го ползва.
Въззивният съд е приел, че за периода от време от 27.07.1994 г. до 27.07.2010 г. намерението за своене на процесния имот от Н. П. е било демонстрирано по начин, определящ владението като явно по отношение на жалбоподателите. Прието е, че вписването на констативния нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № 121/09.06.1994 г. и на съдебно-спогодителния протокол от 17.06.1994 г. обективират субективното отношение на Н. П. първо към целия възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и впоследствие към обособения от него процесен имот. Прието е с оглед публичността на книгите за вписване, че обективираното намерение на ответника да свои процесния имот за себе си е манифестирано по отношение на неограничен кръг лица, включително и ищците. Прието е, че последните са разполагали с възможността да се осведомят за статута на имота и извършените по отношение на него вписвания и следва да понесат неблагоприятните последици от бездействието.
Съдът е приел, че в периода от 1999 г. до 2005 г. ответникът Н. П. съзнателно е поддържал заблуждение у ищците, че не е проведена земеделска реституция по отношение на оставеното наследство от Н. Л. П. имущество, че той няма достъп до такова имущество. Прието е, че това поведение е морално укоримо, поради близката родствена връзка между страните, като за извършените вписвания през 1994 г. ищците са могли да се осведомят чрез справка в публичния регистър.
Относно срока на давностното владение, е прието, че същият следва да е 10-годишен, тъй като упражняването от ответника владение не е добросъвестно – не е установено при условията на чл.70,ал.1 ЗС. Съдебната делба, извършена по гр.дело № 852/1993 г. на СРС на осн.чл.75, ал.2 ЗН е нищожна, поради неучастие в същата на всички сънаследници.
Съдът е приел, че на осн. чл. 5,ал.2 ЗВСОНИ упражняваното владение в периода до 21.11.97 г. не следва да се зачете. От 21.11.97 г. до предявяване на иска на 27.07.2010 г. в полза на ответника е изтекъл 10-годишен давностен срок на упражнена фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои за себе си. Прието е, че владението не е било смущавано, тъй като ищците не са предявили претенции срещу ответника по начин, който да прекъсне изтичане на давностния срок - да отстранят ответника от имота, съответно да предявят правата си по съдебен ред или чрез установяване на фактическа власт върху имота от трето лице. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ответникът Н. П. е придобил собствеността върху имота на основание десетгодишно давностно владение, с оглед на което предявения ревандикационен иск е неоснователен.
По правния въпрос:
С решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС е прието, че вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Прието е, че според чл.113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, която хипотеза е различна от придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Поддържа се, че вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, като в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това е прието, че вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца сънаследник да свои целия имот. По същият начин е разрешен правният въпрос и с решение № 596/30.06.2010 г. по гр.дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл. 290 ГПК. Съдът намира, че основанието за допускане на касационно обжалване е по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като макар и цитираните решения да са постановени по чл.290 ГПК в същите е дадено разрешение на други правни въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, като в мотивите на всяко от тях е изразено и становище и по поставения правен въпрос, както се посочи по-горе.
Настоящият съдебен състав възприема разрешението на правния въпрос в посочените решения на състави на ВКС. По поставения правен въпрос следва да се вземе предвид следното:
Разпоредбата на чл.69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите съснаследници намерението си да свои имота. Сред действията, с които се довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не е вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, нито вписването на протокол за съдебна спогодба, постигната между съделителите за разпределение на дяловете от наследственото имущество, включително и в хипотеза на нищожност на делбата, поради неучастие на всички съделители, тъй като съобразно разпоредбите на ЗС и Правилника за вписванията вписването няма такова действие.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл. 69 ЗС.
По делото е установено от представено удостоверение за наследници № 9400-27 от 01.10.2009 г на СО район „С.” и останалите приложени писмени доказателства, че жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш. и техния брат В. А., починал на 14.12.1978 г. са наследници – дъщери на Л./Л./ Н. А., родена на 01.06.1895 г. и починала на 02.10.1965 г. Л. А. е дъщеря на Н. Л. П., роден на 15.06.1866 г. и починал на 20.06.1955 г. Оспорването от ответника Н. П. на удостоверението за наследници не е проведено успешно, поради което е правилен извода на съда, че удостоверените с документа обстоятелства са верни - Я. К. и А. Ш. са наследници – внучки на общия наследодател Н. Л. П.. Наследници на общия наследодател Н. П. са и останалите деца и техните низходящи – И. Н. П., Л. Н. П., Б. Н. П., А. Н. П. и П. Н. /А./ Н.. С частите от наследственото имущество на децата на последната, починали без да са сключвали бракове и без деца се уголемяват дяловете на останалите наследници. Наследник по закон на общия наследодател е и Н./Н./ Н. П. – дъщеря, починала на 30.01.1949 г., без да сключва брак и без деца.
Изяснено е, че с решение № 236/04.12.1992 г. на ПК [населено място], община „В.” е възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ бивша ливада от 132 500 кв.м. по скица 140 459 кв.м., находяща се в землището на [населено място] – С., м.”С.”, съставляваща имоти № * и № *, по кадастрални листове № № 7*, 7*,7* и 7* по кадастралния план, изработен преди 1950 г. Имота е възстановен в реални граници с площ от 133 767 кв.м. на наследниците на Н. П. и Н. П..
С нот.акт № 121/0.06.94 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ за собственици на имота, възстановен с решението на ПК [населено място] община „В.” са признати ответникът Н. П., брат му В. Л. П., майка им М. С. П. – всички като наследници на сина на Н. Л. П. – Л. Н. П., род на 02.11.1912 г. и починал на 18.05.1988 г. и А. Б. П. – наследник по закон на сина на Н. П. – Б. Н. П..
Установено е, че възоснова на постигната спогодба по гр.дело № 852/1993 г. на Софийски районен съд, обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. и вписана в книгите за вписвания с вх. № 22195/27.07.1994 г. в дял на Н. П. са поставени дялове втори и пети. Дял пети е неурегулирано дворно място с пл. № 1* с площ от 22639 кв.м., идентичен с процесния имот с пл. № 1* по кадастралния план на [населено място], м.”М. д. – и.”.
Съдът намира, че с влязлото в сила решение № 236/04.12.1992 г. на ПК [населено място], община „В.” е възстановена собствеността в реални граници върху недвижимия имот с площ от 133 767 кв.м. на наследниците на Н. П. и Н. П., част от който е процесния имот. Правото на собственост е възстановено както на ищците, така и на ответника, тъй като същите са едни от наследниците по закон на общия наследодател Н. П.. С оглед на това решение наследниците на Н. П., включително ищците и ответника са съсобственици на целия имот от 133 767 кв.в. – бивша ливада, част от който е спорния имот. Основанието на което първоначално през 1992 година е започнало упражняването на фактическата власт от ответника Н. П. върху имота, възстановен с решението на ОСЗ е наследствено правоприемство. Ответникът П.е съсобственик и съвладелец на възстановения с решението на ОСЗ земеделски имот и в това качество владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическата власт като държател. В отношенията между сънаследници разпоредбата на чл.69 ЗС не намира приложение. За да направи този извод съдът взема предвид и тълкуването, дадено с ТР № 1/06.08.2012 г. по т. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според същото решение е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В настоящият случай презумпцията на чл.69 ЗС е оборена, тъй като основанието на което първоначално е установена фактическата власт от Н.П. показва съвладение. При такава хипотеза, за да придобие на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части на останалите съсобственици-сънаследници, включително и на ищците ответникът П. следва да превърне с едностранни действия държането им във владение и тези действия следва да са от такова естество, че с тях явно и недвусмислено да се показва отричане владението на останалите съсобственици. В случая ответникът, който се позовава на придобивна давност следва да докаже че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от недвижимия имот за другите съсобственици – ищците и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои и тези действия да са доведени до знанието на ищците. Ответникът следва да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота, явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години и е довел до знанието на ищците намерението да го свои за себе си.
Снабдяването с констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху имота от 133 767 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 121/09.06.94 г. от ответника Н. П., с който е признат за собственик на имота, заедно с част от наследниците В. П., М. П. и А. П. представлява действие, обективиращо намерение да свои имота, заедно само с посочените наследници. Сключената съдебна спогодба, обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. по гр.дело № 852/93 г. е нищожна на основание чл.75,ал.2 ЗН, поради неучастие на всички сънаследници и не е породила вещенопрехвърлителен ефект. Независимо от това същата представлява действие, обективиращо намерението на ответника да свои спорния имот с площ от 22 639 кв.м. само за себе си. Такова действие представлява и вписването на констативния нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № 121/94 г. и съдебно-спогодителния протокол. Вписването на констативния нотариален акт за признаване на право на собственост № 121/94 г. и на съдебно спогодителния протокол не представляват действия за довеждане до знанието на ищците на намерението на ответника П. да свои имота са себе си, тъй като вписването няма такова действие. Изводът на въззивния съд в обратен смисъл е неправилен.
Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в правилника – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги – чл.7 ПВ и възможност гражданите да правят справки по тези книги – чл.42 ПВ. В закона за собствеността и в Правилника за вписванията не е въведено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в ЗС е въведена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Според чл.113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, в обхвата на която хипотеза не се включва придобиване право на собственост на основание давностно владение от сънаследник върху наследствен имот. Поради изложените съображения съдът намира, че вписването на констативния нотариален акт, издаден в полза на един или част от сънаследниците за целия имот и вписването на протокола от постигната съдебна спогодба, с която сънаследствения имот е възложен на един от наследниците не представляват действие за довеждане до знанието на останалите сънаследници – в случая на ищците на намерението на ответника да свои целия имот. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът П. да е извършил други действия, с които да е довел до знанието на ищците, като сънаследници намерението да свои спорния имот само за себе си.
В случая не е налице и хипотезата на обективна невъзможност ответникът П. да извърши действия, отблъскващи владението на ищците и установяващи своене за себе си, съответно да доведе до знанието на ищците намерението да свои имота само за себе си. Безспорно установено е по делото, че ищците Я. К. и А. Ш. са с постоянен адрес във ФР Германия. От показанията на свидетелите Н. К. и И. К. се установява, че са провеждани многократно разговори по телефона между свидетеля Н. К. - син на Я. К. и ответника, че през 1971 г. и през 1999 г. ответникът е посещавал [населено място], че свидетелят Н. К. се срещнал с ответника в България през месец февруари 2001 г., като на срещата присъствал и свидетелят И. К. – внук на ищцата Я. К.. С оглед на тези показания съдът намира, че на ответника Н. П. е бил известен ако не точният адрес във Ф. то телефонният номер на ищцата Я. К., което обстоятелство налага категоричният извод, че не е налице обективна невъзможност с оглед местоживеенето на ищците в чужбина ответникът да доведе до знанието им намерението да свои процесния имот само за себе си.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено ответникът Н.П. да е упражнявал фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато върху спорния имот за времето от 21.11.97 г./начален момент с оглед чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ до предявяване на иска - 27.07.2010 г. с намерението да свои имота само за себе си, поради което не е придобил собствеността върху същия имот на основание 10-годишно давностно владение. Възражението, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание 10-годишно давностно владение е изцяло неоснователно.
При посочените съображения съдът намира за установено по делото, че спорният имот от 22639 кв.м. с пл. № 1* в кв.111 и 4а по плана на [населено място] м.”М. д.-и.” е част от имот с площ от 133767 кв.в., правото на собственост върху който е възстановено в полза на наследниците на Н. П. с решение № 236/04.12.92 г. на ОСЗ [населено място], [община]. Ищците Я. Н. К. и А. Ш. са наследници – дъщери на Л./Л./ Н. А. – дъщеря на общия наследодател Н. Л. П., починал на 20.06.1955 г., наследник на когото е и ответника П.. Установено е по делото, че общият наследодател е оставил за наследници деца и низходящите им – И. Н. П., Л. Н. П., Б. Н. П., А. Н. П. и П. Н./А./ Н., като с частите от наследственото имущество на децата на последната, починали без да са сключвали бракове и без деца се уголемяват дяловете на останалите наследници. Наследник на Н. П. е и Н./Н./ Н. П. – дъщеря, починала на 30.01.1949 г., която не е сключвала брак и няма деца.
Съдът намира, че ищците се легитимират като съсобственици на спорния имот, който е част от имот, възстановен с влязло в сила решение по реда на ЗСПЗЗ на всички наследници на Н. П.. Основанието за собствеността е наследяване от общия наследодател Н. Л. П. и реституция по реда на ЗСПЗЗ. Дяловете на ищците от спорния имот са по 1/10 ид.част, в какъвто размер предявеният ревандикационен иск е основателен. По делото е установено, че ответникът владее спорния имот.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия вместо отменената част предявеният ревандикационен иск следва да се уважи по отношение на процесния имот в размер на по 1/10 ид.част за всяка ищца.
С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъди сумата 2775 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на Софийски апелативен съд и вместо това постановява
Осъжда на основание чл.108 ЗС Н. Л. П. от [населено място], [улица] да предаде на Я. Н. К. гражданка на ФР Германия, постоянен адрес ФР Германия, [населено място],[жк], ул.Т.” № 52, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.К. Д. владението върху 1/10 ид.част от недвижимия имот - поземлен имот с площ 22 639 кв.м. с пл. № 1* от кв.111 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д.-и.”, при съседи – имоти с пл.№№ 1*,3*/за който е отреден УПИ * – за институт/, път, 1* и 1*.
Осъжда на основание чл.108 ЗС Н. Л. П. от [населено място], [улица] да предаде на А. Ш., гражданка на ФР Германия, с постоянен адрес ФР Германия, Б. Т. -75385, [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.К. Д. владението върху 1/10 ид.част от недвижимия имот - поземлен имот с площ 22 639 кв.м. с пл. № 1* от кв.111 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д.-и.”, при съседи – имоти с пл.№№ 1*,3*/за който е отреден УПИ * – за институт/, път, 1* и 1*.
Осъжда Н. Л. П. от [населено място], [улица] да заплати на Я. Н. К., гражданка на ФР Германия, постоянен адрес ФР Германия, [населено място],[жк], ул.Т.” № 52 и на А. Ш., гражданка на ФР Германия, с постоянен адрес ФР Германия, Б. Т. -75385, [улица], двете със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.К. Д. сумата 2775 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |