Р Е Ш Е Н И Е   № 476       София,07.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                       Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 720 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 30.01.2009 година по гр.д. № 8/2009 година на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 29, ал.1 ЗЗД, предявен от Я. Г. М. против Г. И. В., двамата от с. Н., Русенска област за унищожаване на сделка, сключена с нот. акт № 0* том ІІ, рег. № 1* дело 063 на нотариус рег. № 220 по регистъра на Н. камара. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос по приложението на чл. 149, ал.3 ГПК – налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита. По процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 149, ал.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: Съгласно чл. 149, ал.1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи, страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Съгласно чл. 149, ал.3 ГПК, при фактическа и правна сложност на делото, съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В тази хипотеза, писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на устните състезания. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания – без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата и. Предвид изложеното, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал.1 ГПК – за даване ход на устните състезания по делото. В проведеното на 27.01.2009 г. съдебно заседание по гр.д. № 8/2009 година на Русенски окръжен съд, по искане на въззивния жалбоподател, съдът е определил седмичен срок за представяне на писмена защита с препис за ответника по жалбата. Обжалваното въззивно решение № 36 е обявено на 30.01.2009 година – преди изтичане на предоставения седмичен срок за представяне на писмена защита от въззивника. В предоставения му седмичен срок обаче въззивникът не е представил писмена защита. Защита е постъпила след изтичане на определения от съда срок – вх. № 975 от 04.02.2009 година, предвид което допуснатото нарушение, изразяващо се в обявяване на съдебния акт преди изтичане на определения срок по чл. 149, ал.3 ГПК не е съществено. Разгледана по същество, касационната жалба против въззивното решение е неоснователна и с оглед въведените оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието, че с договор от 09.04.2003 г., ищцата Я. Г. М. е дарила на племенника си Г. иванов В. – ответник по делото, дворно място в с. Н., Русенска област, ведно с втория етаж от жилищна сграда и масивен гараж, застроени в дворното място. Прието е, че сделката не е извършена при условията на измама - дарителката не е била въведена умишлено в заблуждение от страна на надарения относно правните последици от сключения договор. Прието е, че искът е неоснователен и с оглед предявяването му след изтичане на срока по чл. 32, ал.2 ЗЗД, тъй като не е доказано твърдяната измама да е открита след сключване на договора от 09.04.2003 г., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 32, ал.2 ЗЗД са неоснователни. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че правото на ищцата да иска унищожение на договора се е погасило с изтичане на тригодишен срок от деня на сключването му, тъй като твърдението за откриване на измамата в по-късен момент не е установено; че доказателствената тежест за установяване на момента на откриване на измамата, съгласно чл. 154, ал.1 ГПК е върху ищцата, прехвърлителка по договора. Извън обстоятелството, че ищцата не оспорва факта, че съдържанието на договора по нот. акт № 89 от 09.04.2003 година и е било прочетено от нотариуса преди подписване на сделката, т.е. разполагала е с възможността незабавно да се информира за смисъла и последиците на сделката, в случай, че терминологията на прочетеното не и е била достатъчно ясна, то твърдението, че е узнала в по-късен момент, че волята и е била опорочена не е установено по категоричен начин. Свидетеля Н. Х. , присъствала при сключване на договора, не може да установи с категоричност имала ли е прехвърлителката невярна представа за последиците от сделката. Извод, че при сключване на договора прехвърлителката е имала невярна представа относно правните последици на сделката, не може да бъде изведен и от показанията на свидетелите М, на които ищцата никога не е доверявала, че се счита измамена, както и от тези на свидетеля В, на която ищцата е съобщила през 2008 година, че е било измамена, без обаче да установява момента на узнаване на измамата. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 29, ал.1 ЗЗД. От доказателствата по делото не е установено ищцата да е извършила прехвърлянето по нот. акт № 89 от 2003 година поради умишленото и въвеждане в заблуждение от ответника относно последиците от договора. Разпитаните по делото свидетели установят, че принципното намерение на ищцата е било да прехвърли части от имота си на ответника и на свидетелката Н, което е извършено със сделките по нот. акт № 88 и № 89 от 2003 година. Не се установява обаче ответникът да е въвел ищцата в заблуждение относно обема на правото на собственост, което се прехвърля по нот. акт № 89/2003 година или ищцата да е сключила договора с невярна представа за осъществените с него последици.     Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 30.01.2009 година по гр.д. № 8/2009 година на Русенски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: