Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр.София, 10 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 632/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитника на осъдения М. А. О. за възобновяване на въззивно нохд № 546/2012 год. на Плевенския окръжен съд и отмяна на решение № 284/26.11.2012 год. на наказателна колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че допуснатите нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и нарушаване на правото на доказателствени искания, както нарушението на закона, изразяващо се в неправилното решение за наличието на всички елементи от състава на престъплението, могат да бъдат отстранени ако делото бъде върнато за ново разглеждане. Поддържа се също, че съдебният акт е необоснован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Гражданският ищец Е. М. Х. не взема становище по основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Плевенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 546/2012 год. потвърдил присъда № 208/08.06.2012 год. по нохд № 1665/2011 год. на Плевенския районен съд, 11-ти наказателен състав, с която признал подсъдимия О. за виновен в това, че на 23.11.2010 год. в гр.Пл. при условията на опасен рецидив и чрез използване на МПС извършил кражба на имущество на стойност 5 410 лева от владението на собственика Ем.Х.. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 5 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец Е. М. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Неоснователно в искането се поддържа, че съдът неправилно е осъдил за извършеното престъпление само подсъдимия О. като е пренебрегнал доказателствата за участието и на други две лица, разпитани като свидетели. От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано въз основа на събраните на досъдебното производство доказателствени материали, и прокурорът, който единствен има правомощие да повдига обвинение, е внесъл обвинителен акт срещу О.. Приел е, че са налице основания за това като се е убедил, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение. В правомощията на съда е да постанови присъда като обсъди и реши въпросите, изрично посочени в чл.301 НПК в съответствие с фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и по отношение на посочените в него лица. Доколкото това възражение се подкрепя с доводи за необоснованост на съдебния акт, то в производството по възобновяване, което се провежда при спазване на правилата за касационното производство, касационният съд няма правомощия да се произнесе. Съгласно чл.348, ал.1 НПК касационните основания са изчерпателно посочени, а необосноваността не е между тях. Фактическите положения, приети за установени от инстанциите по същество, не подлежат на касационен контрол и не може да бъде проверявано вътрешното им убеждение, нито да бъде заменено с друго. Не се подкрепя от фактическа страна и твърдението в искането за нарушаване на процесуалните права на О. по чл.55 НПК да представя доказателства. В съдебното заседание на първоинстанционния съд, проведено на 05.10.2011 год., съдът е уважил искането да бъдат допуснати като свидетели четири лица, необходимостта от разпита на които защитникът е мотивирал със заявеното, че „били по време на товарене на автомобила и че ще бъдат разкрити факти, относими към правния спор”. Трима от тях – Д.С., В.С. и Б.В., са разпитани подробно. М. К. А. не е намерен на адреса, където е адресно регистриран, по повод на което съдът е направил справка чрез компетентните служби и е констатирал, че не се намира на друг адрес в страната, не е задържан в някой от следствените арести, нито в някое от местата за лишаване от свобода, както и че е напуснал Република България на 24.01.2012 год. през ГКПП гр.Оряхово. В становището си за приключване на съдебното следствие, отразено в протокола от съдебното заседание на 08.06.2012 год., защитникът на подсъдимия адв.Д.М. е направил изрично искане да бъде заличен от списъка за призоваване М. А., което е направено с последващото изрично определение на съда. В производството пред въззивния съд е изложено невярното твърдение, че това лице не е било допуснато като свидетел, не е разпитано, а е могло да установи относими обстоятелства. От изложеното може да се направи извод, че процесуалните права на подсъдимия не са нарушени. За същите обстоятелства са разпитани други три лица, които са били заедно с цитирания свидетел, поради което поначало не е било наложително да бъде разпитван. Независимо от това съдът е извършил всички възможни процесуални действия, за да събере доказателства от компетентните органи за адреса му с цел да бъде призован за разпит. Упълномощеният защитник в присъствие на О., е направил изрично искане допуснатия като свидетел А. да бъде заличен, т.е. да не бъде разпитван. Няма нарушение на процесуалните правила като не е проведен разпит на лицето С. Х.. Подсъдимият и защитникът му не са направили изрично искане за допускането й като свидетел, поради което няма произнасяне от инстанциите по същество по такъв въпрос. Споменаването на това име в обясненията на подсъдимия не е достатъчно за извод, че прави доказателствено искане, което е мотивирано и съдържа информация за конкретните обстоятелства, които ще установи, а компетентният съд да е длъжен да се произнесе дали са относими към предмета на доказване и с изрично определение да го приеме или отхвърли без да нарушава предвидено в НПК процесуално право. Затова с отказа да уважи искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт на посоченото основание въззивният съд не само не е утвърдил, но и не е допуснал съществено нарушение на процесуалните права по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Квалификацията на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.29, ал.1 НК е законосъобразна. Правните изводи са основани на правилна и с оглед действителния смисъл оценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал за конкретната фактическа обстановка и с оглед установеното обективирано поведение на подсъдимия. Извършеното е при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Предвид изложеното за липса на поддържаните основания за отмяна и на такива с характер на абсолютни искането следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения М. А. О. за възобновяване на въззивно нохд № 546/2012 год. и отмяна на решение № 284/26.11.2012 год. на наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: