4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 06.11.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №600 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на ЗАД [фирма], срещу решение № 223 от 11.10.2016г. по в.т.д. №430/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 11.02.2016г. по т.д. №20/2015г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Ж. И. Е. срещу ЗАД [фирма] иск за разликата над 3000 лева до присъдените й 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното им плащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички предвидени в чл.281 т.3 от ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът в нарушение на процесуалния закон не е обсъдил доводите, твърденията и възраженията, които са изложени във въззивната жалба на ЗАД [фирма], подходил е предубедено и не е тълкувал обективно и всестранно доказателствата по делото. Наред с това поддържа, че въззивният съд е ограничил правото му на защита, като е отказал изслушването на свидетел, който е бил поискан и допуснат в първоинстанционното производство, с мотива, че такова искане не е правено до приключване на производството. Счита, че неправилно въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които не са обсъдени фактите и обстоятелствата, свързани с възражението за приноса на ищцата за настъпването на процесното ПТП. Поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като неправилно е преценена тежестта на вредите от гледна точка на характера на травматичните увреждания и интензивността на болките и страданията. Счита за неправилни изводите на съда и относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Претендира разноски. Ответницата по касация Ж. И. Е. моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че формираните фактически констатации в мотивите на решението са пълни, правилни и кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита за неоснователни твърденията на касатора за това, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишен, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Прави оплакване, че с писмения си отговор ответникът е въвел твърдения за съпричиняване единствено по отношение на ищеца А. Г. Й., поради което поставеният от касатора въпрос е неотносим към нейната претенция. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от Ж. И. Е. пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е уважен в пълния предявен размер от 26 000 лева, въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е справедлив и не е завишен. Приел е за неоснователно и недоказано възражението на въззивния жалбоподател за принос на пострадалата за настъпването на вредите. С определение №267/09.05.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него и относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: По въпроса относно задължението на въззивния съд да събере допуснатите от първоинстанционния съд, но несъбрани от него и относими към спора доказателства, когато е бил сезиран с искане за събирането им във въззивната жалба, е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение №341 от 02.07.2010г. по гр.д. №177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. В същото се приема,че въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. След като прецени тяхната относимост към предмета на спора, въззивния съд, с определението си по чл.267, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе допуска или не както посочените, но недопуснати от първоинстанционния съд доказателства, така и допуснатите, но несъбрани от същия съд доказателства. Неизпълнението на тези задължения на въззивния съд във връзка с попълването на делото с доказателства, касаещи предмета на спора, представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство. При всички случаи обаче, с оглед съотношението на служебното начало с принципа за диспозитивното начало, процесуалното правоотношение между страната, направила своите искания в първоинстанционното производство и въззивния съд следва да е възникнало, т.е. предвид характера на въззивното производство, въззивният съд следва да е сезиран с искане от страната по делото, като въз основа на това искане въззивният съд е длъжен да се произнесе, респ. да събере доказателства, поискани, но несъбрани от първоинстанционния съд. Принципът на служебното начало не включва задължение на съда служебно да събира доказателства, независимо от това, дали са били поискани от страната пред първата инстанция, като при всички случаи, това задължение на съда възниква тогава, когато заинтересованата страна е заявила искането си, с предвидените в ГПК средство и срок – с въззивната жалба или писмения отговор на въззивната жалба. При липсата на искане от страна на заинтересования, процесуално недопустимо е съдът служебно да събира доказателства при въззивното разглеждане на спора. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба Обжалваното решение не е съобразено с посочената задължителна практика на ВКС. Ищците А. Й. Г. и Ж. И. Е. са предявили срещу ЗАД [фирма] преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие на осъществено на 18.12.2014г. ПТП , по вина на водача Г. П. Г., застрахован при ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност". В отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило възражение за съпричиняване на вредите от страна на двамата ищци. Във връзка с това твърдение, за което ответникът носи тежестта на доказване, същият е поискал да му бъде допуснат при призоваване свидетелят Д. С. С.. С определението си от 17.07.2015г. по чл.140 ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е допуснал свидетеля при призоваване, като е определил депозит в размер на 10 лева, който да бъде внесен в едноседмичен срок. Касаторът – ответник по исковете, е внесъл в срок определения депозит, като е представил доказателства за това с молба от 06.08.2015г. Свидетелят Д. С. е бил призован редовно за проведеното по делото съдебно заседание на 23.10.2015г., но не се е явил. В същото съдебно заседание представителят на ЗАД [фирма], е заявил, че държи на допуснатите доказателства. Въпреки това, първоинстанционният съд, без да разпореди повторно призоваване на свидетеля С., е счел делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход на делото същество. В подадената от него въззивна жалба срещу решението, ЗАД [фирма] е направил изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а именно, че не е разпитан допуснатия свидетел относно начина на настъпване на процесното ПТП Д. С. , въпреки внесения депозит за призоваването му. С жалбата е поискано и допуснатият свидетел да бъде разпитан от въззивния съд. В съдебно заседание на 27.09.2016г. въззивният съд е оставил без уважение искането за разпит на допуснатия в първата инстанция свидетел, като е приел, че не се установява процесуално нарушение на първоинстанционния съд, тъй като свидетелят не се е явил в съдебно заседание и ответникът до приключване на производството по делото не е поддържал искането си за неговия разпит. При преценката на предпоставките по чл.266 от ГПК за събиране на нови доказателства във въззивното производство, въззивният съд не е съобразил изявлението на пълномощника на ЗАД [фирма] в проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание, че държи на допуснатите му доказателства. Ответникът изрично е настоял да бъдат събрани всички допуснати по негово искане доказателства. Това изявление се отнася именно до разпита на свидетеля, доколкото само това гласно доказателство не е било събрано по делото. Второто му доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, е било уважено и в съдебното заседание на 27.09.2016г. ответникът е представил копие от медицинското досие на ищеца А. Й.. Стигайки до неправилния извод, че не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото, въззивният съд не е допуснал доказателство, което е поискано своевременно, но не е събрано поради пропуск на първоинстанционния съд. По този начин въззивният съд е е постановил обжалваното решение, без да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въпреки заявените с оглед на тези нарушения доказателствени искания във въззивната жалба. Неоснователно е оплакването на ответницата по касация, че възражението за съпричиняване от нея на вредоносния резултат не е било направено своевременно в първоинстанционното производство. Същото е било въведено своевременно с отговора на исковата молба, макар и да не е било конкретизирано. В тази хипотеза първоинстанционният съд е следвало да укаже на ответника да го конкретизира, съответно при пропуск на първоинстанционния съд, този пропуск е следвало да бъде отстранен от въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 от ГПК, поради което същото следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293 ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания на въззивника да конкретизира въведеното своевременно от него възражение за съпричиняване от страна на Ж. И. Е., след което да се произнесе отново по искането за разпит на допуснатия на ЗАД [фирма] свидетел при призоваване Д. С. С., като прецени дали обстоятелствата, за които същият ще свидетелства са относими към заявените от въззивника фактически твърдения за съпричиняване. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за присъденото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение съобразно обжалваната част на решението, а именно за разликата над сумата 1054 лева до присъдения размер от 1890 лева. При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 223 от 11.10.2016г. по в.т.д. №430/2016г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 11.02.2016г. по т.д. №20/2015г. на Силистренски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Ж. И. Е. срещу ЗАД [фирма] иск за разликата над 3000 лева до присъдените й 26 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 18.12.2014г. до окончателното им плащане, както и в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на адв. Д. С. К. на осн. чл.38 ал.2 от ЗА разноски за разликата над сумата 1054 лева до присъдения размер от 1890 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.