2 определение по гр.д.№ 1041 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 280 София, 21.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1041 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Б., настойник на пълно запретената П. П. Б. срещу решение № 57 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 253 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 106 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на следните предявени от К. П. Б., настойник на пълно запретената П. П. Б., срещу [община] искове: - иск с правно основанание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резулат на неизпълнение на задълженията на Органа по настойничеството и попечителството при [община] да упражнява надзор над дейността на настойника на П. Б.- М. М. пред периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 22.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата; - иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи стойността на продадения от настойника с нотариален акт № .... от 08.12.2010 г. недвижим имот на ищцата /гараж/, поради това, че Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл получената по сделката продажна цена по сметка на запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на продажбата на имота- 08.12.2010 г. до окончателното й изплащане и - иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от това, че от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г. Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е предприел мерки за смяна на настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее П. Б. и е била предложена алтернатива, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска- 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на многобройната и еднозначна практика на ВКС /например решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, обсъждайки всички наведени от страните доказателства и аргументи ? Налице било противоречие и с решение № 12 от 2014 г. по конст.дело № 10 от 2014 г. на Конституционния съд на РБ. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Как се уреждат въпросите с погасяването по давност на иск за вреди, произтекли от действия или бездействия на Орган по настойничеството и попечителството спрямо човек, поставен под запрещение ? В частност тече ли давностен срок между Общината, в която фунционира съответния Орган по настойничеството и попечителството и поставения под запрещение за времето, докато този Орган следва да упражнява надзор и контрол върху настойника на поставения под запрещение, особено по искове за вреди, произтичащи от неизпълнение на задълженията на този Орган ? Какви обстоятелства водят до прекъсване на давността, ако такава тече ? 2. При липса на други механизми за гарантиране, че поставеният под запрещение няма да бъде обект на злоупотреба или нехуманно отношение, какъв е обемът от задължения на Органа по настойничеството и попечителството, разгледани през призмата на Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания /КПХУ/ и КЗПЧОС ? 3. Допустимо ли е да не се санкционира от съдилищата бездействието на Органа по настойничеството и попечителството и какви са границите, отвъд които накърнените права на поставените под запрещение могат да бъдат приети като годни за разглеждане от съдилищата да получат правна защита ? Не на поседно място се твърди и че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: като очевидно несправедливо и при неотчитане от страна на съда на конфликта на интереси между ищцата и нейната бивша настойничка- конфликт, който е изключвал предявяването на иск за вреди срещу Органа по настойничество и попечителство. В този смисъл отказът да се разгледа иска по същество представлявал нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, а доколкото се съдържали твърдения, че ищцата е била в уязвимо положение и е оставена да живее в унизителни и нечовешки условия, отказът на съда да разгледа исковете представлявал нарушение и на чл.12 КПХУ и чл.3 от ЕКЗПЧОС. В писмен отговор 01.03.2022 г. пълномощникът на ответника [община] оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на исковете над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че първите два иска са погасени по давност, а третият иск е неоснователен и недоказан. По отношение на първия от предявените искове /този за сумата 50000 лв./ съдът е взел предвид, че той е предявен за обезщетяване на неимуществени вреди от неизпълнение на задълженията на Органа по настойничеството и попечителството при [община] да упражнява надзор над дейността на настойника на П. Б.- М. М. пред периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г. Тъй като твърдяното от ищцата неправомерно поведение е било осъществено повече от 5 години преди предявяване на иска на 22.06.2020 г., съдът е счел за основателно своевременно направеното от ответника възражение за погасяването на този иск по давност. По отношение на втория предявен иск /този за сумата 10 200 лв./ е отчетено, че е предявен за обезщетяване на имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на Органа по настойничеството и попечителството при [община] да упражни надзор дали тогавашният настойник на П. Б.- М. М. е внесъл получената по договора за продажба от 08.12.2010 г. продажна цена на имота по сметка на ищцата и да проконтролира използването й съобразно изискванията на закона. Тъй като и това твърдяно от ищцата неправомерно поведение е било осъществено повече от 5 години преди предявяване на иска на 22.06.2020 г., съдът е счел за основателно направеното от ответника възражение за погасяването на този иск по давност. По отношение на третия предявен иск /този за сумата 10 200 лв./, съдът е приел, че този иск не е погасен по давност, тъй като се претендират неимуществени вреди от неправомерно поведение, осъществено в периода от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г. Този иск обаче е счетен за неоснователен, предвид на това че не било доказано твърдението на ищцата, че Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е предприел мерки за смяна на настойника на П. Б., въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее тя и е била предложена алтернатива. Обсъдени са събраните по делото писмени доказателства, касаещи този период /29.05.2015 г. до 12.01.2016 г./ и е прието за доказано, че Органът по настойничеството и попечителството при [община], след подаването на сигнала от 29.05.20015 г., своевременно е предприел необходимите действия по изпълнение на законовите си задължения спрямо поставената под запрещение П. Б.: Извършени били проверки от назначени от Органа по настойничеството и попечителството комисии, резултатите от които са отразени в протоколи от 23.08.2015 г. и 20.10.2015 г. При тези проверки е било констатирано, че в жилището на П. Б. са налице необходимите условия за живот и са дадени конкретни препоръки за подобряването им, свързани с почистването на жилището и хигиената на ищцата. При последваща проверка от Дирекция „Социално подпомагане“-К., извършена на 30.11.2015 г., също било констатирано задоволително битово състояние с констатации, че настойничката би могла да положи повече старание за подобряване на хигиенните условия в жилището на П. Б.. От настойничката М. М. са били изисквани и тя е подавала отчети до Органа по настойничеството и попечителството, включително и за 2015 г. От събраните доказателства не се установявало на П. Б. да са били причинени неимуществени вреди, произтичащи от това че Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е предприел мерки за смяна на настойника. Нормата на чл.160, ал.1 СК давала възможност на Органа по настойничеството и попечителството да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на поставения под пълно запрещение изискват това. По делото обаче не се доказало накърняване на интересите на ищцата П. Б. през 2015 г. и 2016 г. до такава степен, която да е налагала дължима преценка от страна на Органа по настойничеството и попечителството при ответната община за смяна на настойника. Предвид тези мотиви на съда налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд по поставения процесуален въпрос, доуточнен от ВКС както следва: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните ? По този въпрос, в противоречие с чл.269 ГПК и с практиката на ВКС, включително и с посоченото от касаторката решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., въззивният съд не е обсъдил в мотивите на решението си и не се е произнесъл по всички доводи на жалбоподателката във въззивната жалба. Конкретно не се е произнесъл по изложения в жалбата довод за неправилност на първонистнационното решение, поради противоречие на това решение с конкретно посочени разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и на Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания /КПХУ/. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 253 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав. Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.