Р Е Ш Е Н И Е № 248 Гр.София, 07.01.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТАЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар И.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора К.СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 687/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс.Н. В. И., подадена чрез упълномощения защитник адв.Н. И. срещу въззивно решение № 74 от 31.05.2019г., постановено по ВНОХД № 437/2017г. по описа на Апелативен съд Варна. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно осъждане на подс.И., без да са налице обективните и субективни признаци на деянието по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7, вр. чл.26 НК. Застъпва се тезата, че действията на подсъдимия не покриват критериите на изпълнителното деяние по горепосочения текст, като се подчертава, че той е действал в рамките на даденото му пълномощно, което не е включвало осъществяване на търговска дейност от името на „С. П. ***“, а само действия по счетоводно обслужване. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия И. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания, като акцентира на твърденията си за допуснати съществени процесуални нарушения. Подсъдимият И. не се явява пред настоящата инстанция и не взима отношение по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не намира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, счита за мотивиран, пълен и точен доказателствения анализ на въззивния съд, при което се е стигнало и до верни правни изводи относно виновността на подсъдимия. Предлага решението на Апелативен съд гр. Варна да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №65 от 21.09.2017г., постановена по НОХД № 255/2017г., Варненският окръжен съд е признал подс.Н. В. И. за виновен в това, че за периода 14.07.2009г. - 16.11.2009г. при условията на продължавано престъпление като пълномощник на „С. п. ***“ Е. чрез използване при водене на счетоводството и при представяне на информация пред НАП на документи с невярно съдържание - седем фактури, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 298 084лв., като потвърдил неистина в подадени пред НАП Варна три справки-декларации по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит в същия размер. На основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7, вр. чл.26, вр. чл.54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и „глоба“ в размер на 1000лв. На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено на подсъдимия по НОХД № 469/2009г. по описа на РС Варна. С решение №74 от 31.05.2019г., постановено по ВНОХД №437/2017г. по описа на Варненския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била частично изменена, като е отменено наложеното на подсъдимия наказание „глоба“. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Настоящата инстанция не може да сподели възражението, направено от защитата на подсъдимия, че е нарушен материалният закон и подс.И. е признат за виновен и осъден за деяние, което не е съставомерно. С достатъчна убедителност въззивният съд е аргументирал изводите си, че е осъществено от обективна и субективна страна престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7, вр. чл.26 НК и авторството е категорично доказано. Принципно няма спор относно възприетото от въззивната инстанция, че в трите справки-декларации на „С. п.” Е. за данъчните периоди юни, септември и октомври 2009г., подадени лично от подсъдимия, са посочени седем фактури за извършени нереални сделки на стойност над 2 милиона лева. Фиктивността на посочените сделки е изследвана от двете предходни инстанции с нужната пълнота и акуратност, като подробно са изложени мотиви относно регистрацията на тъй наречените „кухи” фирми – „К. т.” Е., „П. Д.” Е. и „Д. и К.” Е.. Собственици са същите са малограмотни хора във финансова нужда, които са се съгласявали на тяхно име да се регистрират фирми и за това са получавали материална облага. Не са имали желание и възможност за осъществяване на търговска дейност, като някои от тях дори не са знаели за извършените правни действия от тяхно име, а други (св.А., регистриран като собственик на над 13 фирми) са превърнали това в средство за осигуряване на доходи. Основният въпрос, който се поставя в касационната жалба на подсъдимия, е за липсата на умисъл в действията му, основано на твърдението, че той е осъществявал единствено счетоводното обслужване на „С. п.” Е. и не е представлявал дружеството. Това възражение е правено и пред въззивния съд, като в мотивите към второинстанционното решение съдът се е спрял подробно на аргументите, които опровергават твърдението на защитата. Акцентирано е на обстоятелството, че подс.И. е мотивирал св.Т.И. да регистрира фирма на свое име, за което последният получил материална облага. Свидетелят не е имал намерение и желание да осъществява търговска дейност. Документите, нужни за регистрацията, са подготвени от подсъдимия и той е действал фактически, за да се проведе законовата процедурата по създаване на „С. п. ***“ Е.. Непосредствено след регистрацията на фирмата подс.И. е получил пет пълномощни от името на св.И., явяващ се формален собственик на дружеството, с което подс.Н. И. е бил упълномощен да представлява фирмата пред всички държавни и общински власти, включително и пред НАП, да изготвя, подава и подписва всички документи, в това число и справки-декларации по ЗДДС, и да оперира с банковите сметки на дружеството. Дружеството не е имало реален офис, седалището и адресът на управления са били на адреса, на който св. Т.И. е ползвал квартира. Въззивният съд правилно е акцентирал на обстоятелството, че подсъдимият лично е подписвал фактури от името на „С. п. ***“ Е., при условие, че не се е осъществявала реална търговска дейност, като в това число са и фактурите по настоящото дело. Нещо повече, самият подсъдим е изготвил и дневниците за покупките и продажбите, както и справките-декларации по ЗДДС за периода април-октомври 2009г. от името на една от трите фирми, с които са фактурирани фиктивните сделки - „П. д.” Е., като е полагал подпис от името на трето лице. Въззивният съд не е игнорирал и фактите, че освен посочените по делото фактури, в които за доставчици са вписани фирмите „К. т.” Е., „П. д.” Е. и „Д. и К.” Е., не са открити никакви първични счетоводни документи, даващи информация за инкриминираните сделки. Дружеството „С. п.” Е. е декларирало единствено за посочените три месеца оборот от 2 милиона лева, като преди и след това няма данни да се е осъществявала търговска дейност. Предвид изложените обстоятелства може да се направи заключението, че правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че е осъществено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7 НК. В случая е налице фактическа дейност от страна на подсъдимия, при която той е действал от името на „С. п. ***“ Е., подписвал е фактури с невярно съдържание, водил е счетоводството на фирмата, като при попълването на дневниците за покупките и продажбите за инкриминирания период и изготвянето на справките-декларации е вписвал документи за осъществяването на нереални сделки. За същите липсват оригинални първични счетоводни документи, няма счетоводни регистри за отчитане на извършената дейност, повечето от тях не са отразени в дневниците на „съконтрагентите”, не са налице доказателства за счетоводното им завеждане. Наказателна отговорност на подс.И. е правомерно ангажирана за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,т.6, т.7 НК, тъй като законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действия, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). „Такова физическо лице също е възможно да е субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон” (Тълкувателно решение №4/2016г. на ОСНК на ВКС, т.3). В случая е налице пълномощно, издадено на името на подсъдимия от св.Т.И., на чието име е регистрирана фирмата „С. п.” Е.. От друга страна, самият подсъдим е осъществявал фактически действия по извършване на дейността на търговец, с подписването на фактури, касаещи конкретни сделки (в случая фиктивни) от името на управителя на дружеството, съзнавайки ясно, че „С. п.” Е. не разполага с кадрови, финансов и материален ресурс, за да участва в търговския оборот. По повод възражението за наличието на влязла в сила оправдателна присъда, постановена по отношение на подсъдимия по подобен казус, то въззивният съд е взел отношение по това оплакване в мотивите към атакувания акт. Не се констатира твърдяната идентичност или сходство на случаите, нито относно фактическите констатации във въззивното решение, потвърдено със споменатото решение на ВКС № 108/2018г. на I н.о., нито в основанията за оправдаване на подс.И. по този цитиран казус. Затова и настоящата инстанция остава на становището, че не може да се обоснове припокриване на двата случая, от което да се черпят възражения в полза на подсъдимия. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото в жалбата касационно основание и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 74 от 31.05.2019г., постановено по ВНОХД № 437/2017г. по описа на Апелативен съд Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.