Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Убийство по чл.115 НК * авторство на деянието * самопризнание

№ 144

София, 08 май 2009 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева

и в присъствието на прокурора Красимира Колова

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 687/2008 година.

Производството е образувано по касационна жалба от защитника на п. П. Ц. Г. против решение 189 от 20.10.2008 год. по внохд № 217/2008 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново. В нея са посочени основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за проверка на атакувания съдебен акт.

По първото от основанията се изтъква довода, че съдът не е изпълнил разпоредбата на чл. 13 от НПК-да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. В нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК е приел предявеното срещу п. обвинение за доказано, като изводите за авторството и вината на Г. , съдът е извел основно от направените пред Окръжния съд от него самопризнания, но които не се подкрепят от останалите събрани по делото косвени доказателства. Допуснато е съществено нарушение по смисъла на чл. 116 НПК, представляващо основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

По второто от сочените в жалбата основания-законът е нарушен, понеже въззивната инстанция не е обсъдила възможността, на базата на кредитираните самопризнания на Г. да приложи по-леко наказуемия наказателен състав на чл. 118 от НК. Правят се алтернативни искания за оправдаване или за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съответствие с релевираните основания за проверка се прави искане за изменяване на въззивното решение и преквалифициране на деянието, а при условията на алтернативност, поради явна несправедливост наказанието да се намали, като се индивидуализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Пред касационната инстанция защитникът на п. поддържа жалбата по изложените в нея и в представеното и прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК допълнение към нея. Основанието за явна несправедливост на наказанието в писменото допълнение е развито с довода, че то не е съобразено с изключително тежкото здравословно състояние на подсъдимия-инсулинозависим захарен диабет тип І, което прогресивно води до негативни очни, неврологични и бъбречни промени в организма му. Затова, при условията на алтернативност, се прави и искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изводите на въззивния съд за авторството на п. в деянието предмет на обвинението и по правната квалификация са правилни, поради което оплакването за незаконосъобразност на решението е неоснователно. Релевираното в допълнението към касационната жалба основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК следва да се остави без разглеждане, тъй като не е направено в срока за обжалване на въззивния акт и разглеждането му е процесуално недопустимо.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 458 от 24.07.2008 год. по нохд № 676/2007 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият П. Ц. Г. е признат за виновен в това, че на 27.03.2007 год. в местността “Куба”, в землището на гр. К. умишлено умъртвил Г. П. К. от гр. К., поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода.

Н. основание чл. 51, във вр. чл. 47, ал. 1,б.”а” във вр. чл. 46 от ЗИН му е определен първоначален “Общ” режим за изтърпяване на наказанието.

Н. основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното задържане на п. по взета мярка за неотклонение”Задържане под стража”, считано от 27.03.2007 год.

По реда на чл. 301, т. т. 11 и 12 НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение присъдата е изменена, като определеното му наказание е намалено от дванадесет години на десет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.

Изложеното от защитника на п. за първи път пред касационния състав основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустимо, защото не е посочено като основание в съдържанието на касационната му жалба/ чл. 351, ал. 1 НПК/ и установените в чл. 347, ал. 1 НПК предели -“Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица”.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваното решение в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на п. за неоснователна.

В съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК въззивният съд е направил цялостна проверка на обжалваната пред него присъда и след като е обсъдил защитните доводи на п. Г, съобразно разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК, ги е отхвърлил като неоснователни, като е посочил, защо не ги възприема.

Възраженията за процесуални нарушения се подкрепя с основния довод, че осъдителната присъда е изградена единствено на самопризнанията на п. Г дадени в хода на съдебното следствие на първоинстанционния съд, проведено на 02.07.2008 год. /впоследствие оттеглени от него в следващото заседание на Окръжния съд/, а други преки доказателства относно авторството му в деянието, предмет на обвинението, няма. Наличните косвени доказателства са взаимно противоречиви и не подкрепят тезата на обвинението.

Настоящият касационен състав намира, че доказателствените изводи на предходните инстанции не са засегнати от нарушения на процесуалните изисквания при формирането им, включително и на забраната, обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на п. (чл. 116 НПК).

Вярна е констатацията на защитата, че разпоредбата на чл. 116 НПК забранява осъждането на обвиненото лице да се основава единствено на неговите признания, но не е вярно твърдението, че в случая осъждането на п. се основава само на неговите извънпроцесуални признания пред свидетелите-полицейски служители С. и У. и съдебните му признания пред Окръжния съд, които по-късно той оттеглил.

Признанията на Г. пред съда от 02.07.2008 год. по отношение убийството на пострадалия К. , съвсем не са изолирани спрямо останалия доказателствен материал, който - макар и косвено, е потвърдил авторството на п. в извършеното престъпление.

Акцентирайки основно върху тези, оттеглени впоследствие самопризнания пред първостепенния съд, уличаващи касатора в извършване на престъплението, в касационната жалба се пропускат или не им се отдава необходимото значение на другите доказателствени факти, а именно: на показанията на полицейските служители М. С. и П. У. , удостоверяващи извънсъдебното признание на Г. , че е умъртвил пострадалия; показанията на свидетеля Б за проведения, двадесет минути преди да бъде открит трупа на пострадалия, разговор по мобилен телефон, при който К. е съобщил, че Г. го е заплашил с убийство и е поискал помощ; обстоятелството, че отправяйки се към местността, където К. е пасял кравите, в ответ на зова му за помощ, свидетелите С и Г. К. са видяли автомобила на п. да излиза от черен път в същата местност; факта, че тези свидетели тръгнали по посоката, откъдето идвал подсъдимият и не след дълго пристигнали на мястото, където бил прострелян К. ; заключението на съдебномедицинската експертиза относно характера на уврежданията на пострадалия, довели до настъпването на смъртта му-две огнестрелни наранявания в жизненоважни области на главата и тялото, което кореспондира със самопризнанията на п. , че е използвал дългоцевно огнестрелно оръжие за умъртвяването на К. и заключението на балистичната експертиза в същата насока; резултатите от проведения на 13.05.2008 год. от Окръжния съд следствен експеримент за проверка показанията на свидетелката Ц, Г. К. , А. и С. Б. , който е дал основание на съда да приеме, че показанията на свидетелките Д. и Д. не опровергават обвинението срещу п. и че на инкриминираната с обвинителния акт дата и време, той се е намирал с автомобила си в района на местопрестъплението.

Всички тези обстоятелства, безспорно установени, преценени и в съвкупност водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и неговият автор, в лицето на п. Г, като нарушения по чл. 13 и чл. 303, ал. 2 НПК въззивният съд не е допуснал.

Поведението на п. преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично от въззивната инстанция, която въз основа на събрания и проверен доказателствен материал /включително и от направените от п. самопризнания/ е приела, че Г. не се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за него или близките му. В тази насока е обсъдено и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Ето защо, макар и обсъдена, хипотезата на чл. 118 вр. чл. 115 НК не е била възприета, а е отхвърлена от въззивния състав.

Изложените от въззивния съд съображения в подкрепа на неговите изводи от фактическо и правно естество за деянието и неговият автор са правилни и законосъобразни.

Затова, релевираното в касационната жалба основание за изменяване на въззивното решение и преквалифициране на деянието по чл. 118, във вр. чл. 115 НК също е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, касационната жалба на п. се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за отмяна или изменяване на атакувания съдебен акт в желаната от касатора насока.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение 189 от 20.10.2008 год. по внохд № 217/2008 год. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: