7 Р Е Ш Е Н И Е № 255 гр. София, 3 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при секретар Мира Недева и в присъствие на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 544 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Ц. Ч., лично и със съгласието на баща си Ц. К. Ч., чрез защитниците му адвокати С. Г. и Р. Б., двамата от АК – [населено място], срещу постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 6 от 12 февруари 2015 година, по внохд № 12 / 2015 година, след отмяна на присъда № 22 от 07 ноември 2014 година на Районен съд – [населено място], по нохд № 185 / 2014 година. В жалбата са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че присъдата на въззивния съд е постановена при липса на надлежна доказателствена основа за формираните от този съд изводи по фактите, най-вече относно авторството на инкриминираното деяние, което е довело до неправилно приложение на закона при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ч. по повдигнатото му обвинение. Заявена е и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. С жалбата се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Врачанския окръжен съд. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим М. Ч. не участва лично, редовно призован чрез своите родители и законни представители, които също не участват в заседанието. Представлява се от защитника си - адвокат И. Н. от АК – [населено място], който поддържа жалбата, при релевираните в нея отменителни основания, с искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. Представя и подробни писмени бележки по съществото на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Ц. Ч. за невиновен в това, на 29. 03. 2014 година, в [населено място], област В., като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, да е причинил на М. П. К. от [населено място], област В., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – [населено място], е извършена въззивна проверка и е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която първата присъда е отменена и подсъдимият М. Ч. е признат за виновен по това обвинение, като при условията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 54 от НК, е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено, при условията на чл. 69, ал. 1 от НК, за срок от две години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Ч.. Срещу новата присъда на въззивния съд е подадена касационна жалба от защитниците на подсъдимия Ч.. Жалбата е допустима, тъй като с нея се оспорва съдебен акт, подлежащ на касационен контрол при условията на чл. 346, т. 2 от НПК, подадена е от лице, което има право на това по чл. 349, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 350, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Ч. е неоснователна. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че заявените в жалбата и подробно аргументирани в представените писмени бележки по съществото на делото касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, се подкрепят с доводи, относими по-скоро към обосноваността на фактическите изводи на въззивния съд, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбата съдържа недоволството на подсъдимия от оценката на доказателствените източници, в т. ч. гласните (най-вече показанията на пострадалия К. и на свидетелите К., К. и М.), а също и на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, както и личната на подсъдимия преценка на тяхната доказателствената стойност, поради което пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. Известно е, че проверката за правилното приложение на закона (както и за справедливостта на наложеното наказание), е възможна само при констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото наличието им би злепоставило изводите на решаващия съд по фактите. Проверката, извършена от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Мотивите на въззивната присъда са аналитични и убедителни, а това позволява на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите. Всъщност, основният спорен по делото въпрос е този за авторството на инкриминираното деяние, за което защитата твърди, че не е установено от доказателствата по изискуемия от закона категоричен и несъмнен начин. Акцентът в доводите на защитата на подсъдимия Ч. в тази насока е поставен върху кредитирането за достоверност на показанията на пострадалия К. и тези на свидетелите К., К. и М., депозирани на досъдебното производство пред съдия и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК (протокол от с. з. от 04. 07. 2014 година, л. 98 и сл. от нох дело). Свидетелите К. и К. са разпитани и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие (протокол на л. 44 от внох дело). За да оцени като достоверни показанията на посочените четирима свидетели от ДП, въззивният съд е извършил пространен и задълбочен доказателствен анализ, отразен на л. 60 и сл. от делото (мотиви на въззивната присъда). Настоящата инстанция не намира причини да не сподели изложените в него съображения. Оценката на показанията като логични, последователни и вътрешно и помежду си безпротиворечиви, се основава на цялостен анализ на доказателствената съвкупност, вкл. съобразно резултатите от проведените на ДП разпознавания на лице (л. 38 и сл. от ДП), показанията на свидетелите Х., Д. и Т. (полицейски служители, част от дежурния екип, отзовал се на получен сигнал на спешния телефон 112 и на съобщението от ЦСМП в [населено място], където е заведен пострадалият К.), както и констатациите и изводите на СМЕ (експерт д-р Т.), отразени в основната и в допълнителната експертизи по делото. Все в тази връзка е обсъдена и поисканата от свидетеля К. и постановена от прокурор защита по реда на чл. 123 от НПК (постановление от 10. 04. 2014 година на л. 81 от ДП). Съдът е изложил подробни съображения и относно отказа си да кредитира за достоверност показанията на свид. П. (л. 62 от внох дело), както и относно показанията на свидетелите Б., Петров, П., С. и В., излезли пред заведението след приключване на побоя и видели окървавения пострадал, но не и самия инцидент. А това, според съда, потвърждава съобщеното от посочените по-горе свидетели-очевидци, че инцидентът се е развил за много кратко време и че не са присъствали други хора, освен тях. Затова, извършеният от въззивния съд доказателствен анализ може да бъде определен като обстоен и задълбочен, а направеният краен извод за достоверност на съдържанието на показанията на пострадалия и на свидетелите К., К. и М., депозирани на ДП и надлежно приобщени, няма причини да не бъде споделен. Във връзка с доизясняване на механизма на причиненото на пострадалия К. увреждане, въззивният съд е допуснал, изслушал и приел, без да бъде оспорено от страните, допълнително заключение на СМЕ (д-р Т.) относно броя на нанесените удари и предметът, с който са причинени уврежданията. Обсъдил е констатациите и изводите на експерта съобразно обективните находки, отразени в приложените по делото медицински документи и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите К., К. и К., оценени преди това като обективни, логични и последователни (с. 63 - 64 от внох дело). Така че, възраженията на подсъдимия Ч. срещу доказателствената дейност на въззивния съд следва да бъдат прецени като неоснователни, защото не намират опора в данните по делото - формираните от въззивния съд изводи по фактите не се основават единствено на приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетелите-очевидци на инцидента, депозирани на досъдебното производство (с. 2 от писмените бележки), а на цялостна и задълбочена оценка на доказателствената съвкупност. От съдържанието на мотивите на въззивната присъда е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Затова, неоснователно е твърдението на защитата на подсъдимия Ч. за липса на надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на въззивния съд. Причиненото на пострадалия К. увреждане е несъмнено установено, а авторството на подсъдимия Ч. не поражда съмнение при надлежно събраните, проверени и оценени доказателствени източници. Съдът е изложил конкретни съображения за кредитирането им и така е обосновал изводите си по основния спорен въпрос по делото – този за авторството на деянието. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд и поради това недопустимо се иска от жалбоподателя то да бъде ревизирано от ВКС. В рамките на надлежно установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. За наличието на квалифициращия признак „по хулигански подбуди”, съдът е изложил правните си съображения в мотивите на присъдата на с. 64 - 65 от делото. Макар и да не ги споделя в тяхната цялост, ВКС намира поначало направения правен извод за правилен и законосъобразен. Установените по делото факти не дават основание за обвързване на деянието на подсъдимия с етническия произход на пострадалия К., но тяхното предходно познанство, отправения от подсъдимия въпрос за нещо говорено от пострадалия по негов (на подсъдимия) адрес и търсене на обяснения за това, е несъмнено. Макар последното да може да бъде определено като личен мотив за посегателството, следва да се подчертае, че това не винаги изключва определянето на подбудите като „хулигански”, както е и в конкретния случай. Съчетаването на личния мотив с „хулиганските подбуди” по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 година, т. 19, р. № 65/2010 година на ВКС, І НО, р. № 441/2011 година на ВКС, І НО и др.). В касационната жалба и писмените бележки на защитата на подсъдимия Ч. не са изложени конкретни доводи в подкрепа на формално заявената явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Настоящата инстанция не установява да е налице визираното в разпоредбата на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК несъответствие на наложеното наказание с обществената опасност на деянието и дееца и с установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът е изложил съображенията си за индивидуализацията на наказанието, които няма причини да не бъдат споделени (мотиви, с. 67 от внох дело). Причиненото на пострадалия телесно увреждане е сериозно в рамките на този вид телесни повреди, нанесено е по незначителен повод и на публично място. Наказанието е определено при отчитане на всички установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, значително под средния размер на предвиденото в закона, при отложено изтърпяване за двегодишен изпитателен срок и не би могло да бъде определено като явно несправедливо. При така изложените съображения, ВКС намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Претендираното от жалбоподателя оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, тъй като надлежно установените по делото факти не сочат на тяхната несъставомерност по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 6 от 12 февруари 2015 година, по внохд № 12 / 2015 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.