О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 89 гр. София, 14.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3465/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 14604/21.07.2021 г. на Община Варна, чрез пълномощника юрисконсулт Г. П., срещу въззивно решение № 1140/30.06.2021 г. по в. гр. д. № 1095/2021 г. на Окръжен съд - Варна. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Какво е съдържанието на понятието справедливост и следва ли размеът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде определен от съда след анализ и преценка на всички факти и обстоятелства от значение за приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 2. Следва ли съдът да изложи мотиви, в които да посочи конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът по касация – А. Г. Т. оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260653/25.02.2021 г., по гр. д. № 14651/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от А. Г. Т. срещу община Варна иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, като ответникът община Варна е осъден да заплати на А. Г. Т. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - психически и физически болки и страдания от счупване на капачката на дясно коляно с умерено разместване, вследствие спъване в неравност /счупени и разместени тротоарни плочки/ на 18.02.2020 г. в [населено място], при движение по тротоар на [улица], ведно със законната лихва. Въззивният съд е приел, че с оглед представените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза и събраните свидетелски показания, процесното нараняване е получено в резултат на съприкосновение между повърхността на тротоара и десния долен крайник на ищеца. Тази фрактура е на капачката на дясното коляно с умерено разместване, като същата е била отстранена посредством оперативна интервенция с вътрешна фиксация на костта и наложена гипсова имобилизационна превръзка. Възстановяването на движението на крака е продължило в рамките на около месец и половина, като известно ограничение в движението е имало още около два месеца. След възстановяването на костта се налага и втора интервенция - за отстраняване на остеосинтензия материал. Самото зарастване на костта било по - трудно. Вследствие на получената фрактура начинът на живот на ищеца е бил силно променен, в негативна насока. Същият имал психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност, очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност, епизодични страхови очаквания, безпомощност. В мотивите се посочва, че фрактурата е пряка последица от директен удар с или върху твърд, тъп предмет и изцяло отговаря на заявеното в исковата молба. Съгласно представените писмени доказателствени средства, на базата на сключен договор от месец септември, 2019 г., е следвало да бъде извършен основен ремонт на уличната мрежа на града, със срок за изпълнение - 6 месеца от датата на възлагателното писмо. Към датата, на която е настъпило увреждането, ремонтната дейност не е започнала, нито е била завършена. Към датата на увреждането са били налице неизправности в тротоарната настилка и точно те са причинили самото увреждане. Въззивният съд е приел, че е налице противоправно поведение от страна на община Варна, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на общинските улици в [населено място] в състояние, непораждащо опасност за участниците в движението. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило увреждането са недвусмислени. Налице е причинна връзка между настъпване на произшествието и противоправното поведение на общинските власти. Съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е настъпила заради неправилно поставени тротоарни плочи във въпросния тротоарен участък. Вследствие на инцидента, ищецът е претърпял болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания от преживените неудобства и социални ограничения. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил относимите към тази преценка обстоятелства, установени от представените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, както и от приетите като писмени доказателства медицински документи. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По поставените върпоси е налице константна съдебна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца и какви са конкретните му преживявания. При това положение не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че в разглеждания случай въззивният съд е определил обезщетението по справедливост, съобразявайки всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията. Извършил е преценка на представените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, както и на събраните писмени и гласни доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, вкл. посоченото ППВС, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл.288 ГПК община Варна следва да заплати на ответника по касация А. Г. Т. сумата от 750 лв. - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1140/30.06.2021 г. по в. гр. д. № 1095/2021 г. на Окръжен съд - Варна. ОСЪЖДА община Варна да заплати в полза на А. Г. Т. сумата от 750 лева – съдебни разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: