Ключови фрази
изчисляване на срокове * преклузивен срок * връчване на съдебни книжа * начало на срок за обжалване на съдебен акт * принцип на служебното начало

Р Е Ш Е Н И Е

                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104

 

София, 06.03.2009г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на двадесет и шести февруари , две хиляди и девета година, в състав :                    

                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    

                                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА    

                                                                 

            След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 67/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. Б. Д. от гр. В. в качеството му на управител на „Д” О. , гр. В., чрез адв. Г срещу определение №3532/24.11.2008 год. , постановено по ч.гр.д. №2277/2008 год. на Окръжен съд гр. В., с което е оставено в сила разпореждане №641/18.08.2008 год. на девненският районен съд за връщане на въззивната жалба на „Д” О. , гр. В. с вх. № 2430/14.08.2008 год.

В приложението към частната касационна жалба по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване на определението , жалбоподателят е посочил, че с обжалваното определение съдът неправилно се е произнесъл по съществен процесуално правен въпрос, който е от значение точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Изтъква се , че същественият процесуален въпрос е противоречието между основната ръководна правна норма на чл.7,ал.2 ГПК , с която се въвежда изискването за връчване на страната на всички актове, подлежащи на обжалване и разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК, според която при делата гледани по реда на бързото производство, срокът за обжалване тече от деня, в който съдът обяви решението си.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Застъпва се становище, че срокът за обжалване на решението следва да тече от връчването му на страната, което е задължително съгл. разпоредбата на чл.7,ал.2 ГПК. Частният жалбоподател по същество моли обжалваното определение да бъде отменено и се разпореди продължаване на процесуалните действия.

Ответницата по частната жалба Р. И. П. не взема становище по нея.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е редовна по смисъла на чл.260, и чл.261 ГПК.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о., приема следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото , в които съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуално правен въпрос , който е от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото . Под точно прилагане на закона най- общо се разбира еднообразно тълкуване на правните норми , т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или към преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване - от значение за развитие на правото, пък би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос. В случая е налице последната хипотеза и касационното обжалване следва да бъде допуснато.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да остави в сила разпореждането на девненския районен съд за връщане на въззивната жалба на „Д” О. срещу решението по гр.д. №80/2008 год. на Районен съд гр. Д., въззивният съд е приел, че делото е било гледано по реда на Г. двадесет и пета „Бързо производство” и съдът в съответствие с разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение на 21.07.2008 год., който срок е бил спазен. С оглед на това, срокът за обжалване на решението, постановено от първата инстанция е изтекъл на 04.08.2008 год. Доколкото въззивната жалба е била депозирана на 14.08.2008год., същата е подадена след изтичането на преклузивния срок за обжалване по чл. 259,ал.1 ГПК и според въззивният съд, правилно е била върната.

Определението е неправилно:

Безспорно делото пред Девненския районен съд е гледано по реда на бързото производство. В заседанието, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход „по същество” на спора, съдът на осн. чл. 316 във вр. чл.315,ал.2 ГПК е обявил, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите на 21.07.2008 год. В действителност съдът е постановил своето мотивирано решение на 18.07.2008 год. като в него е указано, че подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Със съобщение, получено от „Д” О. , гр. В. чрез адв. Р на 01.08.2008 год. , е получен и препис от решението като в съобщението е посочено, че подлежи на обжалване, както е посочено в него. Жалбоподателят „Д” О. е обжалвал решението със въззивна жалба, изпратена по пощата на 13.08.2008 год. и получена в РС гр. Д. на 14.08.2008 год.

При тези данни районният съд в гр. Д. неправилно е постановил връщане на въззивната жалба. Разпоредбата на чл. 315 ГПК е специална по отношение разпоредбата на чл.259,ал.1 ГПК, според която жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Поради което , когато делото е гледано при условията на бързото производство, приложима е разпоредбата на чл.315,ал.2 ГПК. Идеята и смисъла на този текст е решението с мотивите да се обявява, респ. връчва на страните в открито заседание, с което изискването на чл.7,ал.2 ГПК би било спазено. В конкретния случай съотносимостта на нормите на чл.7,ал.2 ГПК,чл. 259,ал.1 ГПК и чл.315,ал.2 ГПК е без значение, доколкото съдът не е връчил препис от решението в открито заседание, в самото решение е дал указание, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните и в съобщението, с което е връчен препис от него е посочено, че подлежи на обжалване, както е посочено в решението. С оглед на тези процесуални действия на съда, следва да се приеме, че въззивната инстанция е подала въззивната жалба в срок и същата е върната неправилно.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Девненския районен съд за администриране на въззивната жалба на „Д” ООД.

По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3532/24.11.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 2277/2008 год. на Варненския окръжен съд .

ОТМЕНЯ определение № 3532/24.11.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 2277/2008 год. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила разпореждане №641/18.08.2008 год. на Девненския районен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд гр. Д. за администриране на въззивната жалба на „Д” О. <Оод&@О. с вх. № 2430/14.08.2008 год.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: