Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 07.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2931/ 2011 година Производството е образувано по повод касационни жалби подадени лично от подсъдимия В. Т. Л. и от защитника му, в които се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК.Прави се искане за отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, връщане на делото за ново разглеждане, или намаляване размера на наложеното наказание.В съдебното заседание жалбите се поддържат по изложените в тях съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни и предлага решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Великотърновският апелативен съд с решение № 276 от 04.11.2011г. по в.н.о.х.д.№ 277/ 2011г. е потвърдил присъда № 47 от 21.07.2011г., постановена по н.о.х.д.№ 498/ 2011г. на Плевенския окръжен съд. С присъдата подсъдимият В. Т. Л. е признат за виновен в това, че на 28.08.2010г. в село С., обл.Плевен, умишлено умъртвил баща си Т. Л. Б. , по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.3, предл.1 и т.6, предл.2 във вр. чл.115 и чл.54 от НК е осъден на шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по това дело, считано от 28.08.2010г. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НК се свеждат до основаване на изводите относно авторството на деянието само на косвени доказателства, които не налагали единствен извод.Признаването на подсъдимия за виновен било в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, тъй като присъдата почивала на предположения.Оспорва се и доказателствената годност на протокола за оглед на местопроизшествие, както и достоверността на показанията на свид. М.. Възраженията са идентични с направените пред въззивния съд, разгледани по същество, настоящият състав ги намира за неоснователни. При разглеждане на делото съдебните инстанции са събрали всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване.При събирането на доказателствата, както и преценката им не са допуснати никакви нарушения.Възраженията относно годността на протокола за оглед на местопроизшествие са проверявани от въззивния съд, който в мотивите си е изложил съображения, защо не ги възприема и тези съображения настоящият състав изцяло споделя.На първо място невярно е твърдението, че при извършения оглед не било извършено изземване на предмети, а изследваните по- късно такива било възможно да са подхвърлени. Протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен в съответствие с процесуалните изисквания, при извършване на самото процесуално следствено действие също не са допуснати нарушения, които да хвърлят съмнения върху него и да налагат изключването му от доказателствената съвкупност.При огледа са присъствали две поемни лица, които разпитани като свидетели в съдебното заседание подробно са обяснили обстановката при извършване на огледа , видяното от тях, начина на отразяване в протокола, като изрично са заявили, че участието им не е било формално, подписали са протокола след прочитането му от разследващия.Изяснена е и причината, поради която поемното лице А. Г. е стоял на известно разстояние от трупа , но това не му е пречело на видимостта, разпитан той потвърждава достоверността на отразените в протокола обстоятелства.Няма съмнение, че описаните в обстоятелствената част на протокола за оглед веществени доказателства, конкретизирани като обект № 1,2 3 и т.н. са именно тези които са приложени към делото и са били обект на изследване .Формално, макар че в раздела изземване на веществени доказателства те да не са вписани , не означава, че това не е извършено по време на огледа.От заключенията на експертите се изяснява достатъчно ясно какви обекти те са изследвани, по какъв начин са били съхранявани и даденото описание изцяло съвпада с отразеното в обстоятелствената част на протокола за оглед. Неоснователно е и възражението, че в показанията на свид.М. съществуват противоречия, които не били обсъдени от предшествуващите съдебни инстанции. Показанията на този свидетел, поради обстоятелството, че той единствен донякъде дава информация за обстоятелства, на които лично е бил свидетел, са преценявани особено внимателно.Взето е предвид възражението на подсъдимия, че отношенията между баща му и този свидетел са били влошени и е даден обоснован отговор, достатъчно достоверни ли са тези показания и могат ли да бъдат източник на доказателства.Настоящият състав не намира убедителни причини за изключване от доказателствените материали на тези показания. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.303 от НПК.Признаването на подсъдимия за виновен е при доказано по несъмнен начин авторство на деянието и присъдата не почива на предположение.Факта, че няма очевидец за момента на нанасяне на ударите, съответно за лицето, което ги нанася , не означава, че въз основа на останалите доказателства, несъмнен извод за извършителя, не може да се направи.В тази връзка съдът е извършил задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства, които в тяхната последователност изясняват времето, мястото, начина и извършителя на деянието.За настоящият състав няма никакво съмнение, че именно подсъдимият е извършил убийството и то по приетия от съда за установен начин. Осъждането е резултат на приетите за установени фактически положения, за които има достатъчни по обем доказателствени материали , поради което и твърдението, че косвените доказателства не налагат единствен извод относно авторството на деянието, е неоснователно.Изключена е всякаква възможност друг да е автор на убийството. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализацията на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразена е високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, поради което и в съответствие с изискванията на чл.36 НК, определеното наказание към минималното, предвидено по закон за извършеното престъпление не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК.Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е преценена в достатъчна степен, поради което и място за по- голямо снизхождение, чрез намаляване на наказанието до предвидения минимум, няма.Наказанието е съответно на извършеното престъпление и в този му размер то в най- голяма степен отговаря на изискването за справедливост. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че не са налице основания както за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, така и за изменение и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 04.11.2011г. постановено по в.н.о.х.д. № 277/ 2011г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: