Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 13 юни 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 263 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Настоящото – второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 от НПК, е образувано е по жалба на подсъдимия В. Д. Г., чрез защитника му адв. Д. М., против въззивно решение № 10/23.01.2019 г., постановено по внохд № 263/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Посочено е, че въззивният съд не е анализирал обективно, всестранно и пълно събраните по делото доказателства и е нарушил принципа за търсене на обективната истина. Не били обсъдени подробно и задълбочено доводите на защитата, като останала неизяснена основната причина за челния удар между двете моторни превозни средства. Според защитника следствие разхерметизирането на управлявания от подсъдимия автомобил, изразяващо се в спукване на предна лява гума, Г. не е имал възможност и не е могъл да избегне сблъсъка, в резултат, на който е настъпила смъртта на двамата пострадали, поради което в случая е налице „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. Тъй като по делото останало недоказано осъществяването на каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, т.е. деянието не представлява престъпление, неправилно предходните инстанции са го признали за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление по чл.343, ал.4, пр.2 вр. с ал.3, б. „Б” пр.1 вр. ал.1, б.„В” на чл.343 вр. с чл.342 от НК и са му наложили едно явно несправедливо - изключително завишено, наказание. При условията на алтернативност се претендира обжалваното решение да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, подсъдимият да се оправдае или да се намалят наложените му наказания, като лишаването от свобода се отложи за изпълнение при условията на чл.66 от НК. В съдебно заседание подсъдимият В. Д. Г. и преупълномощеният му защитник адв.М. М. поддържат жалбата и молят да се ревизира атакуваното решение, съобразно направените алтернативни искания. Представителят на ВКП е на становище, че жалбата следва да се отхвърли и решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Частният обвинител Р. С., редовно призован, не се явява. Частните обвинители Т. С. и Д. П. лично и чрез повереника на тримата адв.П. пледират жалбата да се отхвърли и да им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Частните обвинители А., Ж. и А. Ч., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им адв.Ф. счита, че решението следва да се остави в сила, като претендира присъждането на разноски. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 29/29.05.2017 г. по нохд № 5/2016 г., постановена от Окръжен съд - Разград подсъдимият В. Г. е признат за виновен в това, че на 18.08.2015 г., на път [населено място] - [населено място], при управление на МПС - л.а. „Л.”, е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1, чл. 8, ал.1 и чл.21 от ЗДП, чл.67, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинена смъртта на Д. С. и А. Ч., и леки телесни повреди на Т. С., А. Ч. и Ц. И., поради което и на основание чл.343, ал.4, пр.2 вр. с ал.3, б. „Б” пр.1 вр. ал.1, б.„В” на чл.343 вр. с чл.342 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 /три/ години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, като е признат за невинен и е оправдан да е нарушил чл.15, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.42 и чл.43, т.3 и т.4 от ЗДП, както и чл.75 и чл.88 от ППЗДВ. На основание чл.343г. от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 9 260 лв., както и по 3 000 лв. на всяка от двете групи частни обвинители. По протест на прокурор от ОП - Разград и въззивни жалби на частните обвинители относно вменените във вина на подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е оправдан и за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, както и по жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 340/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение е изменена присъдата, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление – по чл.343, ал.3, пр.3, б. „Б” пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като подсъдимият е нарушил включително и чл.68, ал.1 от ЗДП, а е оправдан да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.21 от ЗДП, както и чл.73, ал.1 и чл.90, т.4 от ППЗДП и са увеличени наложените наказания - на 6 /шест/ години лишаване от свобода и „9 /седем/ години” лишаване от право да управлява МПС. По жалба на защитника на подсъдимия при извършената касационна проверка с решение № 84/10.07.2018 г. по кнд № 217/2018 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение, поради противоречивост на въззивния съдебен акт и неясна воля на съда относно параметрите и тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна. По образуваното внохд № 263/2018 г. с постановеното решение, предмет на настоящата касационна проверка, отново на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2, пр.1 и ал.2, т.2 от НПК е изменена присъдата, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление – по чл.343, ал.3, пр.3, б. „Б”, пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.8, ал.1 от ЗДП, чл. 67, ал.1 и чл.68, т.1 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С. и А. Ч. и са увеличени наложените му наказания - на 4 /четири/ години лишаване от свобода и 7 /седем/ години лишаване от право да управлява МПС. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по 3 400 лв. на всяка от двете групи частни обвинители - разноски на досъдебното и на въззивното производство. Наведените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение не са подкрепени с необходимата конкретика – чисто банкетно са цитирани разпоредби, с които в НПК са регламентирани общи правила и положения, без да е посочено в конкретния случай къде според защитника те намират проявление. Напълно невярно е твърдението, че в мотивите на обжалвания съдебен акт отсъствал анализ на събраните по делото доказателства и не се съдържал отговор на направените от страна на защитата възражения. Следва да се посочи, че апелативният съд е извършил цялостна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда, при което е възприел направените от окръжния съд фактически изводи и е изложил мотивирани съображения относно тяхната правилност. Незаслужен е упрекът към инстанциите по същество за неизпълнение на задължението за разкриване на обективната истина относно причината за възникване на процесното пътнотранспортно произшествие. В тази насока с основание предходните инстанции са кредитирали като обективни, ясни и обосновани заключенията на назначената тройна повторна комплексна авто-техническа и фрактодиагностична експертиза и допълнителната такава, като изготвени от компетентни вещи лица, притежаващи професионални знания и опит. Именно отсъствието научни знания в областта на авто-техниката, а притежавани такива единствено в сферата на фрактодиагностиката у експерта, изготвил единичната АТЕ, а и натрупания от него по думите му опит само в „процеса на експлоатация и поддръжка на личния” му автомобил, са дали основание на съдилищата да не възприемат и да не ценят направения от в.л. И. И. извод, че навлизането в насрещната лента за движение е предопределено от спукването на предната лява гума на колата на подсъдимия. Въз основа на назначените и приети в хода на първонистанционното производство тройна и допълнителна комплексна експертизи, въззивният състав е утвърдил извода на окръжния съд, че навлизането в насрещната лента за движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил /със скорост по-висока от 108 - 111 км./ч., тъй като такава тя е била в момента на удара/ е причината за настъпилото ПТП и това се дължи не на разрушаването на предната му лява гума, а самото то е в резултат на първоначалния сблъсък между двете МПС, т.е. разрушаването на гумата е следствие на пътно транспортното произшествие, а не причина за него, не предшества удара и е станало след това. Водачът на другия автомобил – пострадалият Д. С. го е управлявал със скорост от около 90 км./ч, която непосредствено преди удара е била 60 км./ч., изцяло в своята пътна лента, с десни колела около дясната граница на платното за движение, т.е той няма каквато и да било вина за настъпилото ПТП, както и техническа възможност да го предотврати. След като експертите категорично са отхвърлили рязкото и пълно разрушаване на предната лява гума преди удара, изрично са посочили, че постепенното й спадане не би представлявало проблем за Г. да неутрализира възможното евентуално отклонение на автомобила, което за 100 м. би било 22 см., при безспорно установеното в случая навлизане в насрещната лента за движение, при това с център на ударната площ от около 1,00 – 1,10 м., считано от разделителната линия между двете платна. Ето защо настоящият състав приема, че изложените в жалбата доводи в подкрепа на визираното касационно основание не почиват на обективна оценка на съдържанието на въззивното решение, т.е. не е налице процесуално нарушение в аналитичната дейност на второинстанционния съд, като фактическите изводи са формирани, без да са допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност, т.е. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят връщане на делото на някоя от предходните инстанции за отстраняването им. При така приетата фактология правилно въззивният съд е счел, че процесното пътнотранспортното произшествие се дължи единствено на допуснати от страна на подсъдимия нарушения на чл.8, ал.1 от ЗДП, чл. 67, ал.1 и чл.68, т.1 от ППЗДП, които са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат - смъртта на Д. С. и А. Ч.. Неправилно в жалбата е посочено, че апелативният съд е квалифицирал извършеното по чл.343, ал.4 от НК. Предвид установените само леки телесни увреждания на съпругите на двамата загинали и на майката на подсъдимия, които са извън вида на предвидените в чл.343 и чл.343а от НК телесни повреди, законосъобразно въззивният съд е приел, че с неправомерното си поведение подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.3, пр.3, б. „Б”, пр.1 вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК. В случая не би могло да намери приложение и нормата на чл.15 от НК, каквото искане се съдържа в жалбата. Тази възможност би съществувала само ако Г. е управлявал правомерно собствения си лек автомобил. При лятно време, по сух асфалт и отлична видимост, на прав участък от пътя и нисък интензитет на трафика, той е навлязъл в насрещното платно в нарушение на посочените по-горе правила за движение, т.е. сам се е поставил в ситуация на невъзможност да предвиди и предотврати настъпилата пътнотранспортна злополука. В този смисъл неоснователна е претенцията на защитата, че подсъдимият нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Напротив той е съзнавал, че навлиза в лявата лента за движение, което му е забранено, при това с превишена скорост, въпреки че е следвало да използва дясната половина на пътя по посоката му на движение и това може да доведе до настъпването на ПТП. Като водач на автомобила той не е изпълнил това свое задължение, но е разчитал на собствените си способности да предотврати настъпването на вредоносните последици, т.е. деянието е извършено от подсъдимия при условията самонадеяност, по смисъла на чл.11, ал.3, предл. последно от НК. Относно развитите в жалбата съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, следва да се посочи, че въззивният съд подробно е обсъдил определящите отговорността обстоятелства и въпреки значителния превес на смекчаващите е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от 3 /три/ на 4 /четири/ години и лишаването от правоуправление от 6 /шест/ на 7 /седем/ години. По делото е безспорно, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, определени от трудовата му и семейна ангажираност, като не може да се приеме, че той е и водач с трайно установени навици и склонност да нарушава правилата за движение по пътищата. Правилно визираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са ценени от предходните инстанции нито като многобройни, нито като някое от тях да е изключително по своя характер, за да доведат до определянето на наказание под най-ниския предвиден в закона размер, съобразно чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. Същевременно не трябва да се подценява факта, че Г. е управлявал автомобила със скорост - минимум с 18 км./ч. над максимално разрешената, която в случая макар и да не е в причинно следствена връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат е способствала за причиняването извън него на временно разстройство на здравето неопасно за живота на трите свидетелки по делото - Т. С., А. Ч. и Ц. И.. Правилно въззивният съд е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство и пълното унищожаване на семейния автомобил на частния обвинител Т. С., като за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е без значение бъдещото, последващо възстановяване на причинените имуществени щети на договорно основание – сключена застраховка „гражданска отговорност”. На тази основа, въпреки че касационният състав приема, че не са подценени наличните смекчаващи, като не са надценени отегчаващите отговорността обстоятелства и правилно наказанието е определено при условията на чл.54 от НК с превес на смекчаващите, в случая е налице необходимост от корекция на наложените две кумулативни санкции. Това е така, тъй като извън вниманието на предходните инстанции са останали точните размери на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода към момента на извършване на инкриминираното деяние - 18.08.2015 г. Независимо дали се е отнасяло за престъплението по чл.343, ал.4 от НК, каквото е приел, че е налице първоинстанционният съд или за възприетата от въззивния състав квалификация - по чл.343, ал.3, б. „Б” пр.1 от НК, предвиденото в закона наказание е било от три до десет, а не - от три до петнадесет години лишаване от свобода, както очевидно е отчетено - съобразно последната действаща редакция /изм. с ДВ бр.74/26.09.2015 г./. В този смисъл увеличеното от апелативния съд наказание е определено в нарушение на възведеното в чл.2, ал.1 от НК правило и следва да се редуцира, като се намали на 3 /три/ години лишаване от свобода. Коригирания размер на наказанието лишаване от свобода предопределя и промяна на срока на лишаването от правоуправление. Следва да се посочи, че въззивният съд, не е имал правомощие да увеличава размера на лишаването от правоуправление, тъй като не е бил сезиран със „съответен” протест или жалба на частното обвинение по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 от НПК, а единствено с искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода. Същевременно Г. е нарушил само едно от многобройните правила за движение, а именно - залегналото в чл.8, ал.1 от ЗДП, което е развито и детайлизирано в разпоредбите на чл.67, ал.1 и чл.68, ал.1 от ППЗДП. Ето защо наложеното наказание - лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от 7 /седем/ на 5 /пет/ години. Касационният състав не споделя развитите от защитата съображения, свързани с претенцията за прилагането на института на условното осъждане и намира същата за неоснователна. Независимо, че са налице абсолютните и обективни предпоставки за това, а именно – наложеното, намалено, наказание от три години лишаване от свобода е в максимално допустимия от закона размер и Г. не е осъждан до момента, настоящият състав счита, че целите на наказанието не биха се постигнали, ако се отложи изпълнението му дори и с най-продължителния, предвиден в закона, изпитателен срок от пет години. В конкретния казус, съдът взема предвид не само притежаваните от подсъдимия качества и преобладаващото изискване, което законът прави за неговото поправяне, но не може да игнорира значението на генералната превенция при постоянно увеличаващите се в страната транспортни престъпления, придружени със стотици убити и хиляди ранени на година. Същевременно в случая не може да остане без дължимото внимание обстоятелството, че Г. макар на практика да е признат за виновен в извършването на едно нарушение на правилата за движение, то е изключително грубо и е довело до смъртта на две напълно невинни лица, до причиняването на леки телесни повреди на други три лица и до непоправими имуществени повреди на автомобила на пострадалите. Ето защо настоящият състав счита, че визираните в чл.36 от НК цели на наказанието биха се постигнали в максимална степен, само ако същото не бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. Намаленият срок на наказанието лишаване от свобода не води до промяна на определения първоначален – общ, режим на неговото изтърпяване. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените от всяка от двете групи частни обвинители разноски в размер на по 3000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на поверениците за пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 10/23.01.2019 г., постановено по внохд № 263/2018 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия В. Д. Г. наказания: - от 4 /четири/ на 3 /три/ години лишаване от свобода - от 7 /седем/ на 5 /години/ лишаване от право да управлява МПС ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на частните обвинители - Т. С., Р. С. и Д. П. сумата от 3 000 /три хиляди/ лв. ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] да заплати на частните обвинители А. Ч., Ж. Ч. и А. Ч. сумата от 3 000 /три хиляди/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: