О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 389
гр. София, 27.06.2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1748 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение №7 от 06.02.2020г. по в.т.д. №348/2019г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която се потвърждава решение №60607 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. №1524/2019г. по описа на Районен съд- Смолян. С първоинстанционното решение в потвърдената му част са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от Д. П. Г. и П. Г. П. срещу дружеството- касатор за сумите 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората ищца - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. П. Г.- брат на първата и внук на втората ищца, настъпила вследствие на ПТП на 22.12.2014г., ведно със законната лихва от 21.12.2016г. до окончателното плащане.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че за ищците не е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на техния брат и внук, тъй като ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС не е било действащо към 22.12.2014г., а също така не се доказва, че по своето съдържание и интензитет връзката между тях и починалото при процесното ПТП лице е била особено близка и вредите са надхвърляли по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответния вид връзка /между брат/я и сестра/и и баба/дядо и внуци/. Излага доводи и за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, §96 и чл.493а КЗ. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, обусловили изхода на спора- за действието на ТР №1/21.06.2018г., т.д.№1/2016г. на ОНГТК на ВКС; за материално правната легитимация на страните и по-специално какво се разбира под „особено близка връзка с починалия“ и „по изключение“ по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., т.д.№1/2016г. на ОНГТК на ВКС; за приложението на §96 и чл.493а от КЗ по отношение на застрахователни събития, настъпили преди влизане в сила на новия КЗ; за критерия справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, като твърди, че е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, обектирана в ППВС №4/68г., ППВС №4 от 25.05.1961г. и ППВС №5 от 24.11.1969г., ТР №1/21.06.2018г., т.д.№1/2016г. на ОНГТК на ВКС, както и цитираните в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Евентуално поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Излага доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Д. Г. и П. П. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявяват, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно, че на 22.12.2014г., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, въвеждане на автомобила в неустойчиво състояние на движение- странично приплъзване по мантинелата до нейния край и неправилно боравене с волана и спирачките, водачът на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, причинява ПТП, при което настъпва смъртта на В. Г. /брат на първата и внук на втората ищца/.
След анализ на гласните доказателства съставът на ОС-Смолян стига до извод, че ищците попадат в разширения кръг на материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като се доказва, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Решаващият съдебен състав намира за установено, че между починалия В. и сестра му Д. е имало много силна емоционална връзка и привързаност, много си помагали, споделяли си, постоянно се търсили, звънели си по телефона и непрестанно имали контакт, имали общи планове. След инцидента ищцата се променила много, станала затворена, не искала да се среща и да общува с никого, вече нямала социален живот, психиката й много се променила, не можела да спи, казвала, че иска да отиде при брат си. Не можела да преживее смъртта му, постоянно ходила на гроба му и на мястото на инцидента, не искала да живее без него. След инцидента с брат й Д. имала здравословни проблеми със сърцето, предстояла й операция, от нерви и притеснения имала болки в зъбите и претърпяла две операции. Преди инцидента била пълна отличничка, общителна, жизнерадостна, постигала големи успехи, а след смъртта на брат й станала затворена и не можела пълноценно да общува, не можела да изпълнява ежедневните си задължения, отчаяла се, спряла да учи и да работи и понастоящем отново била на лечение и не можела да работи. Нервната й система била разбита, посещавала психолог, тъй като имала остра нужда от помощ, приемала лекарства за сърцето.
Втората ищца- баба на починалото лице, живеела в [населено място] лъка, била много привързана към двете си внучета и много тежко изживяла смъртта на В., израснал под нейните грижи. Съдът приема за установено, че тя е гледала внуците си, всички ваканции били при нея, постоянно общували, в събота и неделя В. пътувал до селото при баба си, били много близки с нея, тя се грижела като майка и затова били много привързани един към друг. След инцидента бабата не спирала да плаче, не можела да преживее смъртта на внука си, била много зле, не искала да говори. Имала здравословни проблеми, получила два инсулта, като вторият е претърпяла в хода на делото и бил доста тежък. До катастрофата ищцата си работела, била много жизнена, въпреки възрастта си.
С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че от събраните доказателства се установяват едни съвсем нормални отношения на привързаност между роднини и не е налице нищо „специално“ , „особено“ и „изключително“ в отношенията им по смисъла на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което ищците не подлежат на обезщетяване. Счита, че загубата на близък родственик в неговата много млада възраст /В. е бил на 18 години/ е причинило на ищците значителни морални болки и страдания за продължителен период от време, като продължават и до момента.
При определяне на паричния еквивалент на понесените от първата ищца неимуществени вреди, съдът след анализ на доказателствата стига до извод, че нейното емоционално, психическо и физическо състояние от внезапната загуба на брат й значително са се влошили за продължителен период от време /повече от 6 години/ и въпреки провежданата терапия не са се подобрили. Същото се отнася и за втората ищца, при която загубата на внука, който е отгледала като майка, е довела до влошено емоционално и физическо състояние и прекарани два инсулта. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер от 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората. Счита, че тези обезщетения не са завишени и са справедлив еквивалент на претърпените от тях болки и страдания от загубата на близкия им родственик, според критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въззивната инстанция отхвърля като неоснователно възражението за ответното дружество, че претендираният размер противоречи на разпоредбата на §96 от ПЗР на КЗ, която ограничава обема на отговорността на застрахователя спрямо лицата от разширения семеен кръг до сумата от 5000 лева. Излага доводи, че доколкото противоречи на норми от общностното право и по-конкретно чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките "Гражданска отговорност" при използването на МПС, приложението на цитираната норма от националното право е дерогирано от действието на норми от по-висш порядък. Намира също така, че съгласно §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ се прилага част Четвърта от отменения КЗ, освен ако страните не са уговорили друго. В случая не се установява наличието на други уговорки, поради което са приложими разпоредбите на част Четвърта от отменения КЗ , които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на закона и необоснованост на изводите на съда са относими към правилността на съдебния акт, но не представляват основание за допускане до касация поради очевидна неправилност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният въпрос, уточнен от съда съгласно правомощията му- „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е значим за решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол за проверка на съответствието му с практиката на ВКС, обективирана в ТР № от 21.06.2018г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, посочени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
По отношение на останалите въпроси съдът ще се произнесе с решението по съществото на спора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател ЗД „Бул Инс“ АД следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 800 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7 от 06.02.2020г. по в.т.д. №348/2019г. на Апелативен съд- Бургас в обжалваната част.
УКАЗВА на касационния жалбоподател ЗД „Бул Инс“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 800.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
7
|