Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 224   С  о  ф  и  я, 18 май 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на  17  а п р и л  2009  година в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 182/2009 година.   Подадени са касационни жалби от повереника на гражданската ищца и частен обвинител Р. Ат. И. от Д. М. адв. В. Т. от АК П. и от защитника на подсъдимия Ф. Д. от с. М., област Велико Т. адв. Д.Д. от АК П. Предмет на жалбите е решение № 1 от 29.01.2009 г. по ВНОХД № 310/2008 г., постановено от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на жалбоподателите.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 823/30.11.2006 г. по НОХД № 932/2005 г. на Плевенския окръжен съд подс. Ф. Н. Д. от с. М., област Велико Т. е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.115 от НК. Разпоредено е иззетите като веществени доказателства – 6 бр.ловни пушки и тетрадка за инструктаж, да се върнат на собствениците им, а 6 бр.гилзи от ловни патрони, като вещи без стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила. Тази присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура П. и обжалвана от частната обвинителка Р. И. , като с решение № 44 от 18.04.2007 г. по ВНОХД № 25/2007 г. тя е отменена изцяло от Великотърновския апелативен съд заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както на досъдебното, така и в хода на първоинстанционното съдебно производство, довели до ограничаване правото на защита на частната обвинителка и на подсъдимия и делото е върнато за ново разглеждане на Плевенската окръжна прокуратура за отстраняването им, с конкретни указания относно попълването на доказателствените материали за установяване на имащи съществено значение за разкриване на обективната истина обстоятелства, както и при достигане до становище за ново внасяне на обвинителен акт в съда същият да бъде съобразен с изискванията на закона към неговото съдържание, в частност да съдържа описание на съответните факти и обстоятелства, които в достатъчна степен да очертават в какво точно се състои деянието на обвиненото лице, привлечено към наказателна отговорност по делото. На 27.11.2007 г. от Плевенската окръжна прокуратура е бил внесен в Окръжен съд П. нов обвинителен акт срещу подс. Ф. Д. с обвинение по чл.115 от НК. При новото разглеждане на делото с присъда № 677 от 12.11.2008 г., постановена по НОХД № 587/2007 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимият Ф. Н. Д. от с. М., област Велико Т. е признат за виновен и е осъден за извършено на 06.11.1994 г. в Д. М. , област П. престъпление по чл.115 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Р. И. – майка на починалия от деянието Д. М. П. граждански иск в размер на сумата от 7000 лв, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането й – 06.11.1994 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдата е била обжалвана от повереника на гражданската ищца и частна обвинителка Р. И. адв. В. Т. и от защитника на подсъдимия Ф. Д. адв. Д.Д. с оплаквания съответно за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66 ал.1 от НК и заради заниженост на присъденото на ищцата обезщетение, както и поради необосноваността, незаконосъобразността й и постановяването й “в нарушение на процесуалния закон” в гражданско-осъдителната й част с искания съответно за изменяването й с увеличаване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, а така също увеличаване и на размера на присъденото обезщетение на пострадалата, с противоположно на частното обвинение искане от с. на защитата на подсъдимия за отмяната й и постановяване на нова за оправдаване по предявеното му обвинение, съответно отхвърляне на приетия за разглеждане граждански иск като неоснователен и погасен по давност, със съответните последици от това. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба на повереника на гражданската ищца и частна обвинителка адв. В. Т. (вж подписа и печата под жалбата) съдържа наведеното и пред въззивната инстанция оплакване за несправедливост на наложеното на подсъдимия Д наказание лишаване от свобода, включително и заради приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, както и това за заниженост на потвърденото по размер от въззивния съд обезщетение за причинените й неимуществени вреди с искане за увеличаване на размера на наказанието, непозволяващ условното осъждане на подсъдимия, така и на размера на претендираното с иска обезщетение от ищцата - касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 3 от НПК. В касационната жалба от името на подсъдимия Ф. Д. се поддържат също наново оплакванията, касаещи “необосноваността” на обжалваното решение, довело до “нарушение на закона”, коментирано в светлината на процесуалната годност на използваните доказателствени средства и при анализа на доказателствената основа, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяната му и постановяване на ново за оправдаването му по предявеното обвинение, съответно “оставяне без уважение” на предявения граждански иск.   По подадените касационни жалби Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема следното: Възползвайки се от проточилото се твърде много досъдебно производство, започнало с редица пропуски при огледа на местопроизшествието с изземване на оръжията на охранителите и на оставалите веществени доказателства, защитата на подс. Д. концентрира оплакването си за недоказаност на обвинението върху “избледнелите” спомени на свидетелите, а оттам - липсвали категорични еднопосочни доказателства с какво оръжие е бил въоръжен Д. , колко изстрела е произвел, по кого от “нарушителите”, от какво разстояние и той ли е прострелял фатално Д. П. В тази насока способства и отказът му да даде обяснения за случилото се, особено след 6-годишното бездействие на разследващия орган, поради което извеждането на правнорелевантните факти от съдилищата е станало на база веригата от косвени доказателства, оценени в тяхната взаимовръзка, по линията на изключване на друг възможен резултат извън формулираното от прокурора обвинение. И ако оплакването на защитата на подсъдимия за необоснованост на обжалваното решение не е касационно основание, то останалите доводи на този жалбоподател не кореспондират с резултатите от съдебното следствие и пространните мотиви на въззивния съд при извеждане на фактите по чл.102 от НПК. Апелативният съд е извършил собствен задълбочен и прецизен анализ на доказателствените материали и макар да не се е съгласил с някои от фактическите изводи на първоинстанционния, е изложил убедителни съображения била ли е очаквана появата на “крадци” в охранявания обект процесната нощ, имало ли е създадена организация по залавянето им, включително с употреба и на зачисленото на охранителите оръжие. В тази насока, макар и неохотно, са свидетелствали както част от последните и св. Р, а към извод за подготвена “засада” навежда развитието на целия инцидент. Оттук нататък въпрос на опит и съобразителност у охранителите е било как да се парира опитът за бягство на “нарушителите” и чрез адекватно и сравнително безопасно използване на зачисленото им ловно оръжие. Изхождайки от безспорно установените факти с какво оръжие и колко пъти е стреляно, у кого е било в момента на инцидента, как е било използвано и спрямо кого, съдилищата са стигнали до изводите си, че подс. Д. е бил въоръжен с ловна пушка-помпа “У” 12 калибър, с посочения фабричен номер, с дължина на цевта 730 мм, снарядена с ловни патрони № между 7, с която при експерименталната стрелба от разстояние до 2 метра се е получил поразяващ сноп съчми, съответстващ на откритата входна огнестрелна рана на гърба на пострадалия П. С особено внимание съдът се е отнесъл към показанията на св. М. А. , който е дал сравнително най-достоверна информация за развитието на инцидента, чиито показания е възприел частично, проверявайки достоверността им чрез различни процесуални способи, включително чрез съпоставката им с показанията на св. Кр. И. , на охранителите А. , А. , Г. Г. , Ив. И. К. е отхвърлил твърденията на св. Р. Д. да е прострелял М. П. в легнало положение, той е направил категоричния си извод именно подсъдимият, като е разпоредил на св. Х да остане на место, да е изтичал към нарушителите и да е произвел два изстрела, единият от които е наранил фатално П. в гърба в изправено положение. От характера на нараняването му е заключил защо няма следи по терена от съчмите, като по този начин е проверил и възприел твърдението на св. М. А. , че П. е бил прострелян по време на бягството му и напред от него на около 15-20 метра, след което паднал на земята, където впоследствие е намерено петното кръв, в близост до което са били открити и иззети 2 бр.гилзи от ловни патрони. Изхождайки от височината на нараняването му, съдът е направил и извода си как е произведен изстрела от подс. Д. по последния, което не е било трудно при близостта му до него, а оттам – откъде се е получило объркването у св. Р св. Аспарухов пушката на Д. тази нощ да не е била с твърдяната от тях пистолетна дръжка, а с дървен приклад. Превратно се цитира от защитата, че съдът бил приел както св. М. А. , така и починалият М. П. да са били простреляни от подс. Д. – на стр.17 от мотивите на обжалваното решение е прието св. М. А. да е бил прострелян от св. А, който след това тръгнал да преследва св. Кр. И. , а подсъдимият Д преследвал Д. П. , когото прострелял в гръб от разстояние до 2 метра, от което същият паднал на терена след няколко метра и в подкрепа на този си извод отново се е позовал на показанията на св. М. А. , че той самият е бил прострелян от друг, “по-млад, не подсъдимия”. По този начин, изключвайки категорично възможността пострадалият да е прострелян от някой от другите двама стреляли с ловни патрони охранители, съдът е направил единствения възможен от съвкупността от косвени доказателства извод фаталният изстрел да е от пушката, носена и с която е стрелял подс. Д. процесната нощ. В по-голямата си част наведените в жалбата на този касатор доводи са били поставени и пред въззивния съд и той убедително е отговорил, извеждайки констатациите си в съответствие с изискванията на чл.13, 14 и 339 ал.2 от НПК, без да е пренебрегнал или превратно да е ценил събраните доказателства. Затова не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и не може да бъде удовлетворено искането на подс. Д. за оневиняването му за извършеното деяние. Наведеното формално от защитника на подс. Д. касационно основание “нарушение на закона” като последица от неправилния (според тях) анализ на доказателствата не се аргументира със съответстващи на правната му същност доводи. При така приетите факти съдът е следвало да отговори дали деянието на подс. Д. изпълва с нужното съдържание обективните и субективни признаци на престъплението по чл.115 ал.1 от НК. Безспорно е, че пряката цел на последния е била задържането на групата “крадци”, особено в качеството му на отговорник на дежурящите процесната нощ охранители. Както от опасенията на св. Р в репликата към колегите му “да не вземете да ме гръмнете”, така и от предупреждението на св. А към св. А да не стреля по забелязаните нарушители прозира логичното им опасение да не се причинят нежелани вредни последици при задържането на последните, обстоятелство, което е следвало да бъде съобразено и от подсъдимия. Виждайки обаче, че въпреки отправената им команда и предупредителните изстрели нарушителите са тръгнали да бягат и ще им се изплъзнат, той е пренебрегнал реалната опасност някой от тях сериозно да бъде засегнат при прострелване с ловните патрони, с които са били заредени част от пушките на охранителите, в частност и носената от него. Въззивният съд е приел, че деянието подс. Д. е осъществил при евентуален умисъл, но е допуснал груба правна неточност. При извод за наличие на евентуален умисъл при осъществяване на деянието е недопустимо да се заключи, че деецът (в случая подс. Димитров) “в никакъв случай не е искал настъпването на неговата (на П. ) смърт”. С това съдът демонстрира неразбиране относно разликата между прекия и евентуален умисъл при извършване на престъпно деяние, както и тази със съзнаваната непредпазливост. Самото допускане на смъртта на П. само по себе си още не значи наличие на евентуален умисъл, а следва да се направи и извод, че деецът, съзнавайки този възможен резултат, се е отнесъл към него не само безкритично, но се е съгласил с настъпването му като страничен на пряко преследваната цел. Объркването е последица и от липсата на последователност в мотивите на обжалваното решение, след излагане на приетите за установени фактически констатации, когато, съгласно чл.339 ал.1 и 2 от НПК, следва да се посочи решението на съда по доводите на страните относно въпросите: виновно ли е извършено деянието от автора му, каква е формата на вината му и съставлява ли то престъпление според наказателния закон. Вместо това, след като е изложил възприетата фактическа обстановка, съдът е започнал разсъждения около законосъобразността по приемане на предявения от ищцата Р. И. граждански иск и въпросът за вината на подс. Д. е обсъдил едва във връзка с индивидуализацията на наказанието му, допускайки цитираната правна неточност. И макар да не е налице неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, ВКС счита, че се налага по-прецизно произнасяне от апелативния съд по въпросите относно наличието в деянието на последния на обективните и субективни елементи на престъплението, предмет на обвинението му. Тази неяснота в становището на съда следва да се отстрани като съществена и за решаване на въпроса за дължимата се на подс. Д. санкция за извършеното деяние. Безспорно, бездействието години наред на разследващия орган и на прокурора е отложило далеч във времето своевременното разглеждане и решаване на делото от съда. Съобразяването и с практиката на ЕСПЧОС сочи, в случаи като процесния, прекомерното протакане на наказателното производство като изключително смекчаващо отговорността на привлечения към отговорност деец обстоятелство, но то в никакъв случай не може да доведе до обезмисляне на наказателното преследване на дееца с налагане на символична санкция. В настоящия случай, извън съображението за отдавна изтекъл разумен срок по чл.6 от ЕКПЧОС, съдът е възприел като друго обстоятелство, смекчаващо отговорността на подс. Д. деянието му да е било мотивирано от професионалните му задължения на отговорник на групата охранители, т.е. че е действал добросъвестно при защита на повереното му за охрана държавно имущество. Това обстоятелство е в разрез с установеното, че опитът за кражба е бил провокиран от св. Р не без знанието и на подсъдимия, като преследваните от тях цели трудно могат да бъдат приети за законни и морални. Затова и становището на внеслия обвинението прокурор в пренията пред първата инстанция за възможност да се приложи хипотезата на чл.118 от НК най-малкото буди недоумение. Отнет е животът на млад човек, умишлено въведен в опит за извършване на престъпление с цел да бъде уличен, за постигане и от подсъдимия на съмнителни цели. На този фон, прекомерното смекчаване на наказателната отговорност на последния, особено и с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, не може да доведе до удовлетворяване на критериите за справедливост, заложени в чл.36 от НК. ВКС намира, че неоснователно е отдадена по-голяма тежест на смекчаващите отговорността на подс. Д. обстоятелства и това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в наказателната му част. Налице е касационното основание по чл.348 ал.5 т.1 вр.ал.1 т.3 от НПК. Въпросът около авторството на инкриминираното деяние има пряко значение и относно възможността за ангажиране на гражданската отговорност на подс. Ф. Д. за обезвреда на неимуществените вреди на ищцата Р. И. , а от друга с. , следва да бъде извършена и нова преценка има ли и доколко съпричиняване на вредоносния резултат от действията на починалия Д. П. , с оглед изискванията на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Първият въпрос е важен заради направеното от защитата на подсъдимия възражение за погасяване на вземането на ищцата по давност. По този въпрос въззивният съд се е съобразил с практиката на състави на НК на ВКС относно прекъсването на погасителната давност при непозволено увреждане, когато деянието съставлява престъпление и за него има образувано наказателно производство спрямо дееца, но не е отчетено последващо и задължително за съдилищата Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ГК и ТК на ВКС, т.2 относно въпроса кога спира теченето на погасителната давност за обезщетението за вреди от престъплението. В тази насока въззивният съд следва да отговори на въпроса кога (в конкретния случай) са били налице двете кумулативно изискуеми за началото на погасителната давност предпоставки – настъпването на вредата (в случая смъртта на П. ) и известността на деликвента (в случая подс. Димитров), тъй като досъдебното производство е започнало и до 28.10.2005 г. (когато Ф. Д. е привлечен като обвиняем) то е било водено срещу неизвестен извършител (друг е въпросът за няколко годишното бездействие на разследващия орган и на прокурора по делото), защото не е било ясно с коя пушка и от кого П. е бил увреден по начин, причинил смъртта му. Едва тогава следва да се даде пълен отговор на възражението на защитата на подсъдимия е ли вземането на ищцата за обезвреда на неимуществените й вреди погасено по давност или не (вж и решение № 2/74 г. - ОСГК на ВС, Сб.с.29, решение № 603/80 г. – ВС –І г.о, Сб.с.67). Съдът законосъобразно е отхвърлил възражението на защитата, че неправилно искът бил приет за разглеждане поради погасяването му по давност, но е налице и друго съображение за неоснователността на това възражение – дали да бъде приет граждански иск за разглеждане (включително и в наказателния процес) е въпрос по допустимостта му, докато въпросът дали предявеното с иска вземане е погасено по давност е въпрос по съществото на спора и следва да се реши с присъдата. След като отговори на тези въпроси, съдът следва да прецени и доколко размера на присъденото на ищцата обезщетение съответства на виждането му за справедливост съобразно преживените от нея болки и страдания през този дълъг срок на търсене на истината за смъртта на сина й, както и има ли и доколко съпричиняване на вредоносния резултат от последния. Всички тези съображения на ВКС определят жалбата на защитника на подс. Д. като неоснователна, а тази на повереника на ищцата и частна обвинителка – като частично основателна и при констатираните пропуски се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1 от 29.01.2009 г. по ВНОХД № 310/2008г., постановено от Великотърновския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: