6 Р Е Ш Е Н И Е № 445 София, 14 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1464 по описа за 2015 година. Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на частния обвинител О. Н. И. против присъда № 97 от 24 март 2015 г., постановена по внохд № 1049/15 г. на Софийския градски съд. С протеста е ангажирано основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнението, изготвено след запознаване с мотивите на присъдата, са изложени редица съображения, част от които са насочени срещу обосноваността на съдебния акт, а друга са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест, като счита, че СГС не е допуснал претендираните съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложил закона, тъй като липсват доказателства за въвеждане и поддържане на заблуждение у частния обвинител. По отношение на жалбата на последния, прокурорът изразява становище за неоснователност на същата. Частният обвинител претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В допълнение, изготвено след запознаване с мотивите на оспорената присъда са изложени данни в подкрепа на ангажираните основания. Пред ВКС частният обвинител и повереника му, редовно призовани, не се явяват. Подсъдимият лично и защитата му считат, че протеста и жалбата са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да се утвърди. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 11150/12 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия В. Г. С. на основание чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 и чл.54 НК на една година лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от три години, както и да заплати направените по делото разноски. По внохд № 1556/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея на 10.07.2014 г. постановил нова присъда под № 200, с която оправдал подс.С. по предявеното му обвинение по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 НК. С решение № 62 от 16 март 2015 г. по кд № 1856/14 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частния обвинител, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 НПК отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По внохд № 1049/15 г. СГС отменил изцяло присъдата на СРС и вместо нея на 24.03.2015 г. постановил нова присъда под № 97, с която оправдал подсъдимия С. по предявеното му обвинение по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 НК. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Известно е, че касационната проверка за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието, респ. за наличието или не на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, е възможна само при отрицателна констатация относно основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. С последно посоченото основание ВКС е сезиран надлежно само с жалбата на частния обвинител И. и поради казаното най-напред отговор трябва да получи тъкмо това възражение. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК: Най-напред се възразява, че СГС не е изпълнил нито едно от указанията на ВКС, дадени с посоченото по-горе решение, а в частност и с тези относно показанията на св.Ц.. Внимателният прочит на коментираното решение на ВКС указва, че в неговите мотиви е застъпено, че доказателствените източници не са проверени и оценени съгласно чл.13, 14 и 107 от НПК и са нарушени правилата на формалната логика. Отделно е констатирано, че са основателни доводите, поставени на вниманието на касационния съд, за едностранна и превратна оценка на доказателствата. На следващо място е обърнато внимание на това, че при наличието на противоречия на формиралите се две групи свидетели въззивният съд не е подложил на обективен анализ приложените по делото писмени доказателства, от решаващо значение за правилната оценка на доказателствения материал в съвкупност (л.3-4). Очевидно е, че липсват каквито и да било указания, свързани с един или друг конкретно посочен източник на доказателства – името на св.Ц. не се съдържа в мотивите на решението. Така установеното не дава основание да се приеме, че при повторното разглеждане на делото, съдът по същество не е изпълнил указанията на ВКС, на които е поставен акцент в жалбата на частния обвинител. Възразява се, че СГС неоснователно е приел, че свидетелите У., И. и Ш. са заинтересовани от изхода на делото и неправилно е игнорирал показанията на св.Ц.. Трябва да се посочи, че показанията на тези свидетели, не са игнорирани изцяло от решаващия съд, като е отказано доверие на определени части от тях. Решаващите причини за този подход на съда не е в близките връзки между У. и И. и служебните такива между първата и Ш.. Изложените в мотивите на въззивното решение съображения по оценката на показанията на същите свидетели (л.31-36) достатъчно ясно разкриват, че основанията за частичното им дискредитиране се коренят в констатираното от СГС вътрешно противоречие и такова с останалите събрани по делото доказателства. Иначе казано, на „заинтересоваността” се придава значение от жалбоподателя, каквото тя в действителност няма. Последното е относимо и спрямо показанията на св.Ц., тъй като обстоятелствата при които е осъществена срещата на 13.01.2011 г. в офис на АД, са изяснени изцяло от други елементи на доказателствената съвкупност. Възразява се, че СГС неоснователно е приел, че „липсва користна цел у подсъдимия да набави облага за АД, тъй като преведените пари от св.И. са отнесени за погашение на задължения на ЕООД, въпреки което св.У. е подписала запис за заповед, включваща и погасените задължения…респ- целено е било събирането на два пъти на инкриминираната сума”. Така направеното възражение игнорира пределите на наказателния процес, очертани от внесения обвинителен акт, непроменено надлежно по реда на чл.287 НПК. Очевидно е, че във фактическото обвинение, изразено в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват такива фактически положения. От друга страна, в хода на съдебното следствие са установени множество факти, от кръга по чл.102 НПК, но те не са инкриминирани от прокурора по единствено възможния начин – чрез института на изменение на обвинението по чл.287 НПК, приложим само при първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано със значението на фактурите, издадени на името на св.И.. В останалата им част, изложените от жалбоподателя и защитата му съображения, засягат обосноваността на съдебния акт, която не е касационно основание и поради това тези съображения няма как да получат отговор. При тези съображения, ВКС не установи да са налице претендираните от частния обвинител и защитата му нарушения на процесуални правила, предпоставящо липсата на основание за връщане на делото за ново разглеждане. В подадения, в срока за обжалване на новата присъда, касационен протест е ангажирано основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК с искане делото да бъде върнато за ново разглеждане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. На същото място не са посочени данните, които подкрепят заявената незаконосъобразност, като е поет ангажимент за допълване на протеста, след запознаване с мотивите на новата присъда. Такова допълнение е постъпило след изтичане на срока за обжалване – Вх.№ 86677/03.07.2015 г., а изложените в него съображения указват, че голяма част от тях са свързани с обосноваността на съдебния акт, която, както вече се посочи, не е в кръга на основанията по чл.348, ал.1 НПК, друга – са относими към основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което обаче не е релевирано с протеста и на последно място, налице са съображения, свързани със законосъобразността на атакувания съдебен акт, за които ще стане дума по-долу. На плоскостта на изложеното, ВКС намери, че е сезиран с протеста надлежно само относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, доколкото наличието му е заявено в срока за обжалване, а данни в негова подкрепа са изложени в допълнението, изготвено от прокурора след запознаване с мотивите на новата присъда. Относно данните в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, протестът е недопустим, тъй като същото основание не е релевирано в срока за обжалване на съдебния акт. Обстоятелството, че пред касационната инстанция протеста не се поддържа от прокурора при Върховната касационна прокуратура, не освобождава ВКС от задължението да се произнесе по надлежно ангажираното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК: И протеста и жалбата не могат да доведат до резултат, различен от постигнатия. С Тълкувателно решение № 2/2002 г., т.4.2, ОСНК на ВКС ясно разясни: главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точна на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита; в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - чл.102, т.1 НПК (чл.82, ал.1, т.1 НПК стар); липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. От друга страна е известно, че при съдебното разглеждане на делото, в хода на съдебното следствие, могат да бъдат установени основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението - когато събраните в съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се е защитавал (Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС на РБ/ВКС). В тези случаи, новите фактически обстоятелства на деянието следва да бъдат инкриминирани от прокурора по реда на чл.287, ал.1 НПК, институт приложим при първото първоинстанционно разглеждане на делото. Данните по настоящото дело дават основание за следните изводи: фактическите положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които според прокурора разкриват елементите от обективна и субективна страна на инкриминираното от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във връзка с чл.209, ал.1 НК и участието на подсъдимия в него, са повече от недостатъчни, което добре е видно от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство; последните разкриват не само значително повече обстоятелства от кръга по чл.102, т.1 НПК, които не са били предявени на подсъдимия чрез „института на изменение на обвинението”, но и такива, които категорично опровергават фактически положения, предявени на подсъдимия с обвинителния акт – например, чрез заключение по графологическа експертиза е установено безспорно, че подсъдимият не е написал и оградил сумите, които св.И. трябвало да преведе; достатъчно е, от друга страна, да се посочи, че според застъпеното от прокурора в обвинителния акт подсъдимият е действал „с цел да набави за другиго имотна облага – за [фирма] – да бъдат внесени в касата на дружеството сумата от 19 098 лева”, което поначало не разкрива коментирания елемент от субективна страна. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в рамките на фактическото обвинение, предявено на подсъдимия с обвинителния акт, непроменено по реда на чл.287 НПК, законът правилно е приложен. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 97 от 24.03.2015 г., постановена по внохд № 1049/15 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: