2 Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 21.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 200 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 500/02.11.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 759/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 599/14.07.2010 г. по гр. дело № 1709/2010 г. на Пазарджишкия районен съд, като краен резултат са уважени предявените от В. Й. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 62/21.04.2010 г. на изпълнителния директор на болницата-касатор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 22.04.2010 г.; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” в звено „Счетоводство” при болницата-касатор; и последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 3 531 лв. – обезщетение за времето, през което последната е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2010 г. до окончателното изплащане; като в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. С определение № 1007/20.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на чл. 329, ал. 1 от КТ – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре; като е прието, че по този въпрос са установени три вида противоречиви разрешения в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, поради което е образувано тълкувателно дело № 3/2011 г., по което към момента на постановяване на определението по чл. 288 от ГПК не е имало постановено тълкувателно решение, и което е наложило спирането на настоящото дело до постановяването на това тълкувателно решение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочат се като неправилни два основни извода на въззивния съд относно незаконосъобразността на извършения подбор, а именно: субективност на преценката, изразяваща са в това, че работодателят е игнорирал данните за по-висока степен на образование и допълнителна квалификация на ищцата; и неизвършване на подбор и по отношение на служители, изпълняващи близка или сходна по естеството си работа, а именно – по отношение на две служителки, заемащи длъжността „касиер-счетоводител”. В тази връзка в касационната жалба и в последваща молба на касатора се излагат подробни съображения и доводи, като се изтъква следното: Работодателят е дал превес на много по-продължителния трудов стаж и професионален опит на останалите три счетоводителки в сравнение с ищцата, измежду които е извършен подборът, преценявайки го като интегрална част от понятието „квалификация”. Работодателят е взел предвид и качествата на тези три служителки за работа в екип – инициативност, взаимопомощ, аналитичност, оригиналност при вземане на решения, устойчивост в напрегната среда, които липсвали на ищцата. Неправилно, при преценка квалификацията на ищцата, въззивният съд дал превес на два сертификата за завършени два тридневни курса на обучение. Описанието на технологията на работния процес демонстрирало далеч по-ниска натовареност на ищцата в сравнение с трите й колежки, което не било взето предвид от въззивния съд. Липсващите у ищцата качества на инициативност, взаимопомощ и желание за работа демотивирали целия екип в отдел „Счетоводство”, което се изтъква като сериозен проблем, който не бил опроверган от показанията на свидетеля М. – главен счетоводител при болницата-касатор. Поддържа се и че преценката на работодателя за липсата на тези качества у ищцата и за съпоставката на натовареността на четиримата счетоводители не подлежала на правораздавателен контрол. Сочи се като немотивиран изводът на въззивния съд, изведен чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, че двамата касиер-счетоводители също следвало да бъдат включени в подбора. В тази връзка се изтъква, че такова твърдение не е въведено в исковата молба, а е направено несвоевременно – едва с писмената защита на ищцата пред първоинстанционния съд. Излага се и тезата, че в случая работодателят е бил задължен да извърши подбор, не измежду четирите счетоводителки, между които той е извършен, а само между ищцата и служителката Ч., които имали еднакви степен и код на длъжността, докато те са различни за другите две счетоводителки, при различни изисквания за заемане на длъжността и различно трудово възнаграждение. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответницата по касационната жалба – ищцата В. Й. К., в отговор си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Ищцата претендира присъждане на разноските, направени от нея за заплащане на адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Изведеният от касатора материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, е разрешен с тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 от КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа; извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор. Предвид това разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос (което негово разрешение, като дадено с тълкувателно решение, е задължително за съдилищата), при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Неоснователен е доводът в касационната жалба, че извършената при подбора от страна на касатора-работодател, преценка за липса на качества (инициативност, взаимопомощ, аналитичност, оригиналност при вземане на решения, устойчивост в напрегната среда, желание за работа) у ищцата и преценката му за съпоставката на натовареността на четиримата счетоводители не подлежала на правораздавателен контрол. Този довод на касатора е в пряко противоречие с разрешението на поставения по делото материалноправен въпрос, дадено с цитираното тълкувателно решение. В тази връзка следва да се посочи и че разликата в обема на възлаганата от работодателя работа на определени работници и служители с еднакви или сходни трудови функции, може да се вземе предвид при извършването на подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ измежду тях, единствено ако различният обем на натовареността им в работния процес произтича именно от разлика в тяхната квалификация и в нивото на справяне с работата им. Нормално е работодателят да възлага работа в по-голям обем и с по-голяма интензивност и натовареност на тези работници или служители, които са с по-висока квалификация и работят по-добре, в сравнение са останалите, които изпълняват същата или сходна трудова функция, но са с по-ниска квалификация и работят по-лошо. По настоящото дело, обаче това не се установява; напротив – събраните доказателства по делото са в обратна насока. От друга страна, също в пряко противоречие с разрешението на поставения по делото материалноправен въпрос, дадено с цитираното тълкувателно решение, респ. и в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 329, ал. 1 от КТ е застъпеното в мотивите на въззивния съд становище, че преценката на работодателя за качеството на работа (точно, качествено и ефективно изпълнение на работата) е субективна и е такава по целесъобразност, поради което тя е изключена от обхвата на съдебния контрол дотолкова, доколкото не се касае за злоупотреба с права или не явства некоректна субективна преценка. Основателно е оплакването на касатора, че след като несвоевременно – не с исковата молба и не в първото по делото съдебно заседание, а едва с писмената защита пред първоинстанционния съд ищцата е навела довода си, че в задължителния за работодателя подбор е следвало да участват, освен четирите служителки на длъжност „счетоводител”, и двете служителки на длъжност „касиер-счетоводител”, то въззивният съд не е следвало да обсъжда този довод и не е следвало да приема (чрез препращане в тази връзка към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК), че подборът е незаконосъобразно извършен, и на това основание. Тези нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от въззивния съд, обаче не са съществени, тъй като не са повлияли на останалите му изводи, както и на крайния му такъв – за основателност на предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение, които изводи са правилни. Останалите оплаквания и доводи на касатора в обратна насока, са неоснователни. На първо място, неоснователен е доводът, че касаторът-работодател следвало да извърши задължителен подбор, не измежду четирите служителки на длъжност „счетоводител”, а само измежду две от тях – ищцата и А. Ч., които са с еднакви: степен (ІІ-ра) и код (2411 7007) на длъжността, изискване за заемането й (висше икономическо образование) и заплата (550 лв.), за разлика от другите две счетоводителки (за които тези показатели са съответно: ІІІ-та, 3433 4001, средно-специално икономическо образование и 350 лв.), по отношение на които – последните две служителки, касаторът-работодател поддържа, че упражнил субективното си право да ги включи в подбора. Съгласно константната практика на съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, подборът е задължителен за работодателя в случаите, когато се съкращават само една или няколко, но не всички щатни бройки за длъжности с еднакви или сходни трудови функции. Именно еднаквостта или сходството между трудовите функции, а не други критерии (като наименование, степен и код на длъжността, изисквания за заемането й, размер на трудовото възнаграждение и пр., каквито се изтъкват от касатора в жалбата му) са определящи за задължителността на подбора. В случая от доказателствата по делото не се установява четирите служителки на длъжност „счетоводител” да са със съществено различни трудови функции една спрямо друга. Освен това този довод на касатора е също несвоевременно наведен по делото – едва с писмената му защита пред първоинстанционния съд. Правилно – при точно приложение на материалния закон (чл. 329, ал. 1 от КТ) и обосновано – при извършена преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и в съответствие с тях, въззивният съд е приел, че измежду четирите служителки, участвали в подбора, ищцата притежава най-високи показатели по критерия „квалификация”, а извършената от страна на работодателя преценка на качествата й по критерия „по-добра работа”, е необективна. От посочените четири служителки, само ищцата и А. Ч. са с висше икономическо образование, докато другите две са със средно-специално икономическо образование, като единствено ищцата притежава бакалавърска и магистърска степен по две различни финансово-икономически специалности и единствено ищцата е завършила два допълнителни квалификационни курса по данъчно облагане и годишно счетоводно приключване и по счетоводно, данъчно и социално законодателство. При тези обстоятелства по делото, правилен е изводът на въззивния съд, че те удостоверяват повече знания и умения на ищцата и значително по-високи показатели за нея по критерия „квалификация”. Изтъкваните в касационната жалба, значително по-продължителен трудов стаж и професионален опит на останалите три счетоводителки в сравнение с ищцата, на които работодателят дал превес при подбора, не са определящи при извършването на преценката по този първи критерий за подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ. Правилен е и изводът на въззивния съд, че отразените в доклада на зам.-главния счетоводител, предоставен на изпълнителния директор на ответната болница и послужил му за извършването на подбора, отрицателни единствено по отношение на ищцата показатели по критерия „по-добра работа”, са необективни. В тази връзка въззивният съд е обсъдил събраните по делото показания на зам.-главния счетоводител У. и на главния счетоводител М.. Видно от показанията на първата свидетелка У., отразените от нея в доклада отрицателни показатели за ищцата по този втори критерии, почиват само на инцидентните й впечатления от единичен случай. При счетоводното приключване на 2009 г., което е извършено в началото на 2010 г., св. У., която е постъпила на работа в отдела едва в края на 2009 г., замествайки отсъстващия главен счетоводител, е възложила изготвянето на някои справки на четирите оперативни счетоводители, което не е било тяхно задължение, а на главния счетоводител. При възлагането на тази работа, останалите три счетоводителки проявили отзивчивост, а единствено ищцата отклонявала тази работа. Именно на този факт – според показанията на свидетелката У. – се основала личната й преценка, вписана в доклада, че на ищцата й липсват качества за работа в екип – инициативност и взаимопомощ, като тя изпълнява единствено ежедневните текущи дейности и проявява нежелание при изпълнение на допълнително поставени задачи, свързани с работния процес. От друга страна, от показанията на свидетелката М. – главен счетоводител и дългогодишен пряк ръководител на звеното, в което е работела ищцата, е установено, че при изпълнението на своята работа ищцата винаги е показвала отлични професионални качества, успешно се е справяла с всички възложени й задачи и при работа с нови компютърни продукти, проявявала е по-добри професионални умения в сравнение с другите служителки, винаги е била много прецизна и организирана и обичала да изпипва нещата; когато главния счетоводител (св. М.) е отсъствала, именно ищцата е била определяна да я замества, за което са събрани и писмени доказателства по делото. При съпоставката на показанията на двете свидетелки, въззивният съд е възприел като достоверни тези на св. М., като преки, непосредствени и убедителни, предвид и факта, че тази свидетелка е имала дългогодишни и най-конкретни и преки впечатления от работата на ищцата; като съдът е приел, че няма основание да не се кредитират и показанията на св. У., но последната е имала значително по-краткотрайни впечатления от цялостната работа на счетоводното звено и конкретно – от работата на ищцата, в сравнение с другата свидетелка; и като преценката на св. У. за работата на ищцата, отразена в писмения й доклад, послужил като основание за извършването на подбора, почива на посочения от самата свидетелка единичен случай. При така събраните и обсъдени от окръжния съд доказателства по делото, правилен и обоснован е изводът му, че отрицателната оценка от страна на работодателя за нивото на справяне на ищцата с работата й, е необективна. Оплакването и доводите в обратна насока, наведени с касационната жалба, са неоснователни. Правилен е и алтернативният извод на въззивния съд, че независимо дали преценката за нивото на работа е била обективна, то в доклада, послужил за извършването на подбора, липсват, както отделни оценки, така и комплексна оценка по отделните показатели за сравняваните служители, поради което няма възможност за преценка на относителната тежест на отделните критерии за сравнение между отделните оценявани служители. С оглед изложеното, обосновани са и решаващите изводи на въззивния съд, че поделото не е доказана законосъобразността на извършения подбор, което е в тежест на ответника-работодател (сега касатор), респ. че от незаконосъобразността на подбора следва и незаконосъобразността на уволнението на ищцата, при което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен. Въззивното решение е правилно и досежно уважените с него обусловени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, по отношение на които касационната жалба не съдържа изрични оплаквания, по които касационната съдебна инстанция да следва да извършва проверка съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК. Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея пред касационната съдебна инстанция, разноски за заплащане на възнаграждение на един адвокат, а именно – сумата 280 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500/02.11.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 759/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. Й. К. сумата 280 лв. (двеста и осемдесет лева) – разноски за касационното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.