2 Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 13 май 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №224 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на повереника на частния обвинител И. Г. С. срещу решение №412, постановено по ВНОХД №1148/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдена изцяло присъда №17 от 16.07.2021 г., постановена по НОХД №89/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, с която подсъдимият И. К. К. е признат за виновен в това, че на 19.12.2018 г. в [населено място], като участник в организиран лов на едър дивеч, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност нарушил разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.96, ал.4 ЗОБВВПИ и чл.7, ал.3 Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели и причинил по непредпазливост смъртта на Г. К. С., като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, като на основание чл.123, ал.4, във вр. с ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК са му наложени наказания шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и „лишаване от право да упражнява ловна дейност“ за срок от две години. С присъдата подсъдимият К. е признат за невиновен и оправдан да е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1 НК С присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати разноски по водене на делото- на частния обвинител И. С. сумата от 1000 лева и в полза на Държавата сумата от 2 582, 96 лева. В касационната жалба се сочат основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че предходните съдебни състави са нарушили материалния закон като са преценили, че отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана за престъпление по чл.123, ал.4 НК, а не на основния състав по чл.123, ал.1 НК. Твърди се, че действията на К. не са довели до по- благоприятен резултат за пострадалия и те не са могли да предотвратят смъртта му. Оспорват се и изводите на съдебните състави, че действията му могат да бъдат преценени като „всичко зависещо от дееца“, съобразно изискванията на чл.123, ал.4 НК. С жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че неправилно са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства това, че подсъдимия и пострадалия са били приятели (обстоятелство, за което се поддържа, че не е било установено), както и не е отчетено това, че К. непосредствено след инкриминираното деяние се е разпоредил с цялото си имущество, като по този начин е поставил наследниците на пострадалия в невъзможност да бъдат възмездени за претърпените от тях вреди. На тези основания се моли атакувания въззивен съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд като бъдат дадени указания да бъде приложен закон за по- тежко наказуемо престъпление и бъде отмерено наказание към средния размер, предвидено за него, което да бъде изтърпяно ефективно. В касационно съдебно заседание подсъдимият и защитника му не се явяват и не взимат становище по жалбата. Процесуалният представител на частния обвинител поддържа касационната жалба на основанията, отразени в нея и предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като поддържа, че то е правилно и законосъобразно и с него е приложен вярно материалния закон. Твърди, че изводите на предходните съдилища за правната квалификация на деянието са съобразени с установените факти и практиката по приложение на привилегирования състав на чл.123, ал.4 НК. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият К. е направил всичко зависещо от него, за да бъде предотвратена смъртта на пострадалия и предприетите активни действия, насочени към спиране на кръвотечението, са удължили живота на С. и са дали възможност той да бъде превозен до болнично заведение. Поддържа, че наложените наказания не ся несъразмерно тежки и правилно са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като правилен е преценен и извода на съдебните състави, че наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпявано ефективно, като правилно е прието, че отлагането му по реда на чл.66, ал.1 НК няма да възпрепятства постигане на целите му. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за нарушение на материалния закон: Касационната инстанция прецени, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че отговорността на подсъдимия К. следва да бъде ангажирана за извършено престъпление по чл.123, ал.4, във вр. с ал.1 НК, а не по основният състав по чл.123, ал.1 НК. Вярно е прието, че действията на подсъдимия, изразили се в пристягане на крака на простреляния С. в близост до огнестрелното нараняване с колан и със сезалово въже и завиването на тялото му с одеяло, са били навременни и насочени към запазване на живота му. Правилно съдилищата са отчели, че те обективно са забавили настъпването на смъртта и са били причина при пристигане на екип на „Бърза помощ“ С. да е бил жив, което е дало възможност и да бъде транспортиран до медицинско заведение. Посочените действия водят до извод, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, а това, че тази цел не е била постигната не е основание да не се квалифицира деянието по чл.123, ал.4, във вр. с ал.1 НК. Константната съдебна практика приема, че всякога привилегирования състав на престъпление, свързано с оказване на помощ на пострадалия намира приложение когато са предприети активни действия и това е сторено от подсъдимия по отношение на пострадал, който е бил жив. Няма изискване тези действия да са били най- адекватните за конкретната обстановка, нито да са били успешни и да са довели до спасяване на претърпелия вреди. Няма изискване и те да са могли да предотвратят леталния изход, нито да са били единствено възможните. Достатъчно е да са били предприети от подсъдимия с тази цел, като няма изискване тя да е постигната. В този смисъл са решения по НД№374/1969 г. 3 НО, НД№ 83/70 г. 3 НО, НД№24/1972 г. 3 НО и др. В конкретният случай осъщественото от подсъдимия К. след довършване на инкриминираното деяние са били действия, които обективно са били насочени към спасяването на пострадалия С., облекчили са положението му, повишили са шансовете му да бъде спасен и са извършени преди настъпване на смъртта му. Ето защо правилно инкриминираното деяние е било квалифицирано като престъпление по чл.123, ал.4, във вр. с ал.1 НК. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че с атакуваното решение материалния закон е приложен правилно и същото не следва да бъде отменено на това основание. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание: Правилно при индивидуализация на наказанията, наложени на подсъдимия К., предходните съдебни състави са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното и материалното му положение и социалната му интеграция. Вярно не е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че той се е разпоредил със свое имущество след извършване на инкриминираното деяние. Подобно разпореждане представлява легално упражняване на защитени имуществени права и не може еднозначно да бъде ценено като опит да бъдат възпрепятствани пострадалите да реализират своите права. При съществуващия превес на смекчаващи отговорността обстоятелства правилно основното наказание на К. е отмерено към минималния, предвиден в разпоредбата на чл.123, ал.4 НК размер а именно девет месеца „лишаване от свобода“ и след това същото законосъобразно е редуцирано по реда на чл.58а НК. Така определеното основно наказание и наложеното факултативно наказание „лишаване от право да упражнява ловна дейност“ за срок от две години не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, тъй като те съответстват на обществената опасност на инкриминираното деяние и на тази на личността на извършителя му. Правилно е отложено и изпълнението на отмереното основно наказание по реда на чл.66, ал.1 НК, като законосъобразно е прието, че ефективното му изтърпяване не е необходимо за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №412, постановено по ВНОХД №1148/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.