Р Е Ш Е Н И Е № 24 град София, 22 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2052/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения Д. В. П. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 72 от 19.03.2012 год. постановено по НОХ дело № 370/2012 год. на районен съд гр.Дупница. От осъдения се поддържат основания за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК и се иска наказателното производство да бъде възобновено, постановеното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. В подкрепа на облакването за неправилно приложение на материалния закон се излагат съображения за осъждането му при липса на доказателства относно авторството на деянието и за неоснователен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения в досъдебното производство, довели до ограничаване на правата му и до разглеждане на делото от незаконен състав. В съдебно заседание осъденият чрез защитника си поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е допустимо и основателно, но не по изложените от осъдения съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 72 от 19.03.2012 год. постановено по НОХ дело № 370/2012 год. районен съд гр.Дупница е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият Д. В. П. се е признал за виновен в това, че на 9.11.2011 год. в Р.Швейцария преправил съдържанието на официални документи – един брой талон разрешение за временно движение на МПС и един брой карта – полица за застраховка с цел да бъдат използвани, за което на основание чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването му с изпитателен срок от три години. Със същото протоколно определение е одобрено споразумението между прокурора и защитника и по отношение на подсъдимия И. Арсенов В. за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от разглеждането на делото по общия ред, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Даден е преоритет на бързината на приключването му, като заедно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните, чрез стриктното спазване на правилата по глава двадесет и девета от НПК. Обективната истина при решаването на делото по този ред се разкрива чрез преценката, която съдът прави за наличието на достатъчно, събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимите. В конкретния случай изискванията на процесуалния закон не са нарушени. Досъдебното производсто и производството за решаване на делото в съдебната фаза на процеса са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал 3 от НПК, довели до ограничаване правата на осъдения. Досъдебното производство е образувано първоначално на 15.12.2011 год. с постановление на прокурор при районна прокуратура гр. Дупница срещу двамата обвиняеми, за това, че Д. П. през месец ноември 2011 год. съзнателно е преправил съдържанието на официални документи – свидетелство за транзитна регистрация и застрахователна полица с цел да бъдат ползвани и срещу И. В. за това, през същия период от време съзнателно се е ползвал от тези документи. На 3.01.2012 год. на основание чл. 194 ал.4 от НПК разследването е възложено на следовател при ОСО при Окръжна прокуратура гр.Кюстендил и е приключено от него. С постановление от 10.02.2012 год. и в присъствието на упълномощен защитник Д. П. е привлечен към наказателна отговорност по чл. 308 от НК, като са му разяснени процесуалните права, взета му е мярка за неотклонение “подписка” и му е предоставена възможност да даде обяснение по обвинението. В присъствието на защитника си е заявил, че ще се възползва от правато си и няма да дава обяснения, като евентуално такива ще даде на по-късен етап. На същата дата разследването му е предявено в присъствието на същия защитник, като им е предоставена възможност да се запознаят с всички събрани доказателства, не е направил възражения по начина на водене на разследването и не е поискал събирането на други доказателства. След приключване на разследването прокурорът и защитника са изготвили в писмена форма споразумение за решаване на делото, като са постигнали споразумение по въпросите, посочени в чл. 381 ал. и след подписването му от тях и от подсъдимия прокурорът го е внесъл заедно с делото в първоинстанционния съд. Съдът не е изпълнил формално задълженията си по чл. 382 от НПК. Извършил е проверката за спазване на закона и морала и е констатирал, че подсъдимият разбира обвинението, признава се за виновен по него, отказва се от разглеждане на делото по общия ред, доброволно е подписал споразумението и е съгласен с клаузите му. Преценил е начина на провеждане на досъдебното производство и е констатирал, че то не е опорочено, а за признатите от него факти, които точно са квалифицирани в споразумението, при условията и по реда на НПК са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа от осъдения, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения и не е констатирал, че разследването не е водено всеобхватно и пълно, като не са събрани необходими доказателства, а материалите от разследването не са му предявени по реда на чл. 272 от НПК, поради което е лишен от възможност да направи възражения, а от представителя на обвинението, че делото не е изяснено от фактическа страна. За признатите от него факти са налице достатъчно подкрепящи ги доказателства, съдържащи се в обясненията на втория подсъдим, направени в съдебната фаза на процеса, които по никакъв начин не го оневиняват и не могат да бъдат преценени като т.н. “оговор”, в показанията на разпитаните свидетели Н. Е. Т. и И. И. П., в заключението на комплексната техническа експертиза, изготвена от вещото лице Я. Я. и в останалите събрани по надлежния ред писмени доказателства. Експертното заключение е достатъчно ясно и категорично, че в изследваните обекти са извършени преправки, изразяващи се в механично заличаване на първоначално изписан текст, триене и задраскване, без да е налице твърдяното колебание. Разследването му е предявено по реда на НПК и неи е възразил по пълнотата му. Не е налице и поддържаното съществено процесуално нарушение, изразило се в разглеждане на делото от незаконен състав. Законодателят в разпоредбата на чл. 37 от НПК не предоставя изключително и единствено на софийските съдилища разглеждането на дела за престъпления, извършени в чужбина, в какъвто смисъл е съоражението му. В чл. 37 ал.1 т.3 е определен като местно компетентен съда, в района на който е завършено досъдебното производство и в конкретния случай тази разпоредба е приложена точно. От друга страна нарушението на местната подсъдност, дори да е допуснато, не е съществено нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, което има за последица във всички случаи отмяна на постановения съдебен акт. Не е налице и другото поддържано от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело, а именно неправилно приложение на материалния закон. В рамките на признатите факти, деянието точно е квалифицирано в споразумението и съдът не е имал основание служебно да предлага промяна по реда на чл. 382 ал.5 от НПК. С оглед размера на санкцията, предвидена в чл. 308 ал.2 от НК освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на на чл. 78а от НК е недопустимо. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение № 72 от 19.03.2012 год. по НОХ дело № 370 на районен съд гр.Дупница не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основания за възобновяване на наказателното дело и направеното искане като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. В. П. за възобновяване производството по НОХ дело № 370/2012 год. по описа на районен съд гр.Дупница и отмяна на постановеното по делото протоколно определение № 72 от 19.03.2012 год., с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за решаване на делото по предявеното му обвинение по чл. 308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК и е прекратено производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: