О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 гр. София, 03.04.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 349 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 340, ал. 3 НПК по жалба на защитника на подсъдимия И. Д. Г. срещу определение от 20.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № П-40/2017 г. В жалбата се твърди, че Софийският апелативен съд неправилно приел наличието на основание за изменение на мярката за неотклонение, като в определението не дал отговор на въпроса за реално съществуваща опасност от укриване и възможност подсъдимият да възпрепятства съдебното производство. Счита се, че на практика липсват нови обстоятелства за такъв извод. От доказателствата се установявало, че подсъдимият е имал безупречно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане на делото, има постоянен адрес и установена самоличност. При тези съображения е направено искане за отмяна на определението, с което мярката за неотклонение е била изменена от „подписка” в „задържане под стража”. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, предвид реалната опасност от укриване и от извършване на престъпление. Върховният касационен съд като разгледа материалите по делото, относими към атакуваното определение, намира частната жалба на защитника за процесуално недопустима. С решение № 2 от 13.03.2018 г. по в. н. о. х. д. № П-40/2017 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъда от 14.03.2017 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № С-74/2014 г., с която подсъдимият И. Д. Г. е признат за виновен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК и на същия е наложено наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода. По силата на чл. 346, т. 1 НПК решението подлежи на касационно обжалване. С определение от 20.03.2018 г. Софийският апелативен съд се произнесъл по мярката за неотклонение на подсъдимия Г., която изменил от „подписка” в „задържане под стража”. При това положение частната жалба е насочена срещу определение по мярката за неотклонение на подсъдимия Г., произнесено от въззивния съд след постановяване на решението. Съобразно чл. 340, ал. 3 НПК на обжалване пред ВКС подлежи определение, когато въззивният съд е постановил подлежащо на касационна проверка решение, упражнявайки правомощията си по чл. 337, ал. 2 НПК. В конкретния случай присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена. Следователно частната жалба на защитника срещу определението от 20.03.2018 г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това не отменя процесуалната възможност по чл. 270 НПК, в рамките на евентуално образувано касационно производство, подсъдимият И. Д. Г. да постави въпроса за мярката за неотклонение чрез надлежно направено искане, което касационната инстанция да подложи на разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 340, ал. 3 НПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на защитника на подсъдимия И. Д. Г. против определение от 20.03.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № П-40/2017 г. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: