Р Е Ш Е Н И Е
№ 466/2010 г.
София, 14.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар Т. И.
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 748 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
„Р. о.’ ООД гр.П. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 87 от 02.02.2009 година по гр. възз. д. Nо 609/2008 год. на Софийския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 125 от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 149/2006 година на Б.ския РС и е постановено ново , с което [заличено наименование на фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на Н. И. П. и М. И. П., и двамата от гр.Б. собствения им недвижим имот- пасищна мера от 0.882 дка, обозначена по Скицата АБВГ, част от имот Nо 9001 по картата на землището, както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ е частично е отменен НА Nо 48/2004 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обусловена от извода за противоречиво разрешаване на въпроса за условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата –Решение Nо 1376 от 19.01.2009 година по гр.д. Nо 6015/ 2007 г. на ВКС- II отд.; Решение от 12.01.2007 година по гр.д. Nо 2210/ 2005 година на ВКС- IVотд.; Решение Nо 1149 от 7.10.2008 година по гр.д. Nо 4784/2007 година на ВКС-V отд.; Решение Nо 857 от 07.10.2008 година на ВКС- I. отд. , Решение Nо 289 от 06.03.2001 година по гр.д. Nо 1530/2000 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 917 от 08.12.2008 година по гр.д. Nо 3284/2007 година ВКС – I отд..
В срока по чл.287 ГПК , с писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Н. П. и М. П. , чрез адв. С.Г. – САК оспорват както предпоставките за допустимост на касационното обжалване , така и излагат доводи по неоснователността на релевираните основанията за отмяна на въззивното решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания о в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното Решение , окръжният съд отменил решението на първата инстанция и след като е приел, че следва да се зачете решението на ПК Б. за възстановяване правото на собственост на „пасище-мера” от 0.882 дка , с оглед на променения регулационен статут е осъдил собствениците на укрупнения имот от 9080 кв.м. , застроен с бензиностанция , търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка , TIR паркинг и пътни връзки да предадат на основание чл. 108 ЗС част от терена /заключена между А,Б,В и Г по скицата на вещото лице / на ищците, собственици на възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя.
За да уважи иска на Н. П. и М. П. , въззивният съд , в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че 1./ ищците се легитимират надлежно като собственици на процесния недвижим имот а именно пасищна мера от 0.882 дка, обозначена по Скицата АБВГ, част от имот Nо 9001 по Картата на землището, на основание Решение Nо 28Р/ 15.09.1995 година на ПК Б. по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила/ като стабилен административен акт , породил гражданско-правните последици на възстановяване на собствеността на бивша земеделска земя / към 09.10.1995 година. Налице е издадена скица Ф00851/06.06.2005 година на ОС”ЗГ”Б./ л.7/. Приел e , 2./че поради липса на възражение за материално-правната незаконосъобразност, съдът служебно не може да разшири проверката в този аспект и да изследва наличието на материално-правните предпоставки за реституция – решението е валидно , имотът е ясно индивидуализиран , а новото решение на ОСЗГ 28Р/ 2005 година- идентично по съдържание- е нищожно; както и е приел, 3./ че макар имотът да е в урбанизирана територия и да има разлика като земеделска земя, след индивидуализацията му по площ, местонахождение и граници, грешката в начина на индивидуализация не влия на вещно-правния ефект.
По поставения въпрос въпроса за условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, настоящият състав на ВКС , в рамките на правомощията по чл. 291 ГПК , намира че съдебната практика на съдилищата, обективирана по Решение Nо 1376 от 19.01.2009 година по гр.д. Nо 6015/ 2007 г. на ВКС- II отд.; Решение от 12.01.2007 година по гр.д. Nо 2210/ 2005 година на ВКС- IVотд.; Решение Nо 1149 от 7.10.2008 година по гр.д. Nо 4784/2007 година на ВКС-V отд.; Решение Nо 857 от 07.10.2008 година на ВКС- I. отд., Решение Nо 289 от 06.03.2001 година по гр.д. Nо 1530/2000 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 917 от 08.12.2008 година по гр.д. Nо 3284/2007 година ВКС – I отд.. , е неотносима по делото.
Доколкото реституционната процедура на земеделска земя е извършена в стари/възстановими реални граници/ ревандикационният иск като защита на правото на собственост може да бъде заявен само ако имотът е нанесен като самостоятелна единица. Настоящият състав възприема , изводите на съдебните състави по цитираните решение , а именно че при възстановяването по ЗСПЗЗ по административен ред, а дори и по съдебен ред / чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ/ , реалните граници на обекта на собственост , който подлежи на защита следва да бъде определен чрез нанасянето му като такъв в КВС, КП или РП/ ПУП/.
В контекста на изложеното , по основателността на касационната жалба следва да се приеме , че същата е ЧАСТИЧНО основателна.
Реституционната процедура за възстановяване на земеделска земя в полза на ищците Н. П. и М. П., е завършена с Решение Nо 28Р/ 15.09.1995 година на ПК Б. по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ/, влязло в законна сила 14.09.2005 година . В решението на ПК е посочено, че имотът попада в селищна територия , одобрен кадастрален и регулационен план на вилна зина „З.”, Б. по силата на Заповед Nо 2103/27.07.1964 година на ОНС София .
Според възприетата техническа експертиза пред районния съд /стр.51/ „възстановена е собствеността на „пасище мера от 0.882 дка м.”С.„ имот 9001 по Картата , но не е заснет с граници и кадастрален номер в РП на м.”З.” и за него няма никакво отреждане .
Ответникът-касатор е придобил имота, който владее с обща площ от 9080 кв.м. , застроен с бензиностанция , търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка , TIR паркинг и пътни връзки по силата на сделки, обективирани с НА Nо 15/2002 година -покупко-продажба от Х. Х., Х. Х. и Й. Ч. на имот пл. Nо 1957 в кв. 13 по РП на вилна зона „З.” с площ 1.950 кв.м.,НА Nо 31/2002 година покупко-продажба от М. А. К. на УПИ-XII-782, в кв. 13а по РП на вилна зона „З.” с площ 5 150 кв.м., отреден за бензиностанция, и НА Nо 146/2002 год. покупко –продажба от П. Ц. и Х. Х. на поземлен имот пл. Nо 1958 в кв. 13а по РП на вилната зона с площ 1980 кв.м.
Изводите на въззивния съд , че ищците се легитимират надлежно като собственици на процесния недвижим имот а именно пасищна мера от 0.882 дка, на основание Решение Nо 28Р/ 15.09.1995 година на ПК Б. по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила/ като стабилен административен акт , породил гражданско-правните последици на възстановяване на собствеността на бивша земеделска земя / към 09.10.1995 година е правилен и законосъобразен. Обстоятелството , че процесният имот , като част от УПИ-XII-782 в кв. 13а по РП е в регулация далеч преди да стартира процедурата по реституция на земеделските земи,сам по себе си не е основание , препятстващо реституционната процедура.- арг. от чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ .
Следва да се споделят изводите на решаващия съд , че поради липса на конкретно възражение за материално-правната незаконосъобразност на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, съдът служебно не може да разшири проверката в този аспект и да изследва наличието на материално-правните предпоставки за реституция. По делото ответната страна е релевирала възражения, касаещи придобити от нея права на собственост. В рамките на възникналата конкуренция на придобивни основания на защитимото право на собственост , без релевирани конкретни фактически или правни възражения по материалната законосъобразност на проведената процедура по реституция по ЗСПЗЗ, легитимираща ищците като собственици на земеделски имот- пасищна мера от 0.882 дка м.”С.”, е недопустимо съдът служебно да извърши проверка на титула за собственост на ищците, извън очертания предмет на спора.
При безспорно установените данни , че имотът : пасище- мера от 0.882 дка не съществува във вида, в който е отнет , тъй като попада в рамките на урбанизирана територия, налице е промяна на характера на терена, и индивидуализацията по площ, местонахождение и граници е извършена с помощта на експертно становище по делото, не може да се приеме безусловно извода на решаващия съд , че тези обстоятелства касаещи индивидуализация на имота , не влия на вещно-правния ефект. Доколкото ответника , като приобретатели по посочените сделки, е закупил отчасти чужд имот, следва да се приеме , че не е могъл да придобие процесната собственост. Ето затова доказаното при условията на пълно и пряко доказване, право на собственост на земеделска земя с площ 0.882 дка в м.”С.”, вила зона З. , попадащ укрупнения имот пл. Nо 9001 по плана на местността- вилна зона „З.”, Б., целият от 9080 кв.м. , застроен с бензиностанция , търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка , TIR паркинг и пътни връзки, следва да се признае на ищците, но не като реално определена част от терена , означена по скица на вл. П. като терен АБВГ.
Настоящата инстанция приема , че незаконосъобразността на обжалването решение касае несъобразяването на посочените факти. налагащи , възстановеното право на собственост е в рамките на тази по-голяма по площ урегулирана поземлена единица, да се признае не като реална част , а като идеална част от терена като ревандикационният иск се уважи именно за идеална част.
На основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира , че съобразявайки актуалния регулационен статут на урегулирания в рамките на РП недвижим имот, в исковото производство по спора за собственост , реституираната собственост на ищците следва да бъде призната като идеална част от целия имот, а не като реална част , като по този начин се зачитат и правата на собственост на ответниците, над идеалната част 882/9098 от имот пл. Nо 9001 по картата на землището до пълния размер на терена, закупен с валидни договори. И искът по чл. 198 ЗС сьз се уважи в обем на 882 / 9083 идеални части от имот пл. Nо 9001 по картата на землището, включено в РП на вилна зона „З.”, Б./ без постройките/.
С оглед изхода на спора и предпоставки на чл. 108 ЗС да се признае правото на собственост на ищците в обем на 882/9083 идеални части , на основание чл. 537 ал.2, посл. изречение ГПК констативен нотариален акт Nо 48 том 1 рег. Nо 571 нот. дело Nо 42 от 2004 година на Н. Т. Р. с район на действие районен съд гр.Б. за признаване правото на собственост на ответника , следва да бъде отменен по отношение правата на собственост на терена , до размер на признатите права- а именно 882/9083 идеални части от терена нa имота , без постройките в него.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 87 от 02.02.2009 година по гр. възз. д. Nо 609/2008 год. на Софийския окръжен съд , в частта , с която е отменено Решение Nо 125 от 27.12.2007 година по гр.д. Nо 149/2006 година на Б.ския РС и е постановено ново , с което търговско дружество [заличено наименование на фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на Н. И. П. и М. И. П., и двамата от гр.Б. собствения им недвижим имот- пасищна мера от 0.882 дка, обозначена по Скицата АБВГ, част от имот Nо 9001 по картата на землището, както и на основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./ е частично е отменен НА Nо 48/2004 година и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОСЪЖДА търговско дружество [заличено наименование на фирма], рег. по ф.д. Nо 216/2000 г. по фирмения регистър на Софийския окръжен съд, представлявано от Р. Г. да предаде на основание чл. 108 ЗС на Н. И. П. ЕГ Nо xxxxxxxxxx и М. И. П. Nо xxxxxxxxxx, и двамата от гр.Б. ул.”П.” Nо 48 владението на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр.Б. - 882/ 9083 идеални части / осемстотин осемдесет и две върху девет хиляди и осемдесет и три идеални части /от терена / без постройките/ , възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя- пасище-мера от 0. 882 дка в м.”С.”, попадащи в имот Nо 9001 по картата на землището, за който имот е отреден УПИ XII-782, 1957, 1958 в кв. 13 а по РП на вилна зона „З.” гр.Б..
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537 ал.2 изр.последно ГПК констативен нотариален акт Nо 48 том 1 рег. Nо 571 нот. дело Nо 42 от 2004 година на Н. Т. Р. , с район на действие районен съд гр.Б. , до размер на признатите права от 882/9083 идеални части от терена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|