Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * непозволено увреждане * незаконно уволнение


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

С. 01.11.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1560/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 661 от 10.05.2012г., постановено по настоящото дело № 1560/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, №385 от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 546/2011г., по касационната жалба на Мария С. Д. в частта, с която е осъдена Мария С. Д. да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12 857 лв. обезщетение за имуществени вреди.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за иск по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ръководителя за причинени вреди от непозволено увреждане при издаването на незаконна заповед за уволнение.
Ответникът по касация Велико И. Г. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. моли решението да се остави в сила.
По поставения въпроси ВКС намира следното:
Чл. 114, ал. 1 ЗЗД установява изискуемостта като начало на погасителната давност. При деликт деликвентът изпада в забава и без покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Когато деликвентът е неизвестен, погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД започва да тече от откриването на дееца. Тези правила на погасителната давност са приложими на общо основание и по иск по чл. 45 ЗЗД, предявен срещу ръководителя на предприятието за причинени вреди от непозволено увреждане при издаването на незаконна заповед за уволнение. Когато деецът е известен, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането, който при разглежданата хипотеза е моментът на прекратяване на трудовото правоотношение. Признаването на уволнението за незаконно е само един от елементите на противоправността на деянието, но не променя горните изводи относно изискуемостта на вземането. Аргумент в тази насока е и тълкуването на посочените разпоредби с ТР № 5/2005г. ОСГТК на ВКС, че дори и деянието да съставлява престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата. Прието е, че веднъж възникнало вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, като до приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д” ГПК /отм./.
По основателността на касационната жалба:
В. съд е уважил предявения иск като е осъдил Мария С. Д. да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12 857 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконното уволнение на ищеца. Възражението на ответницата за погасяване на исковете по давност съдът е приел за неоснователно по съображения, че исковете са обусловени от признаване уволнението на ищеца за незаконно. Приел е, че общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на исковете за непозволено увреждане започва да тече от влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно, която към момента на предявяване на исковете не е изтекла
В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. К. обжалва въззивното решение с единственото оплакване, че претенцията е погасена по давност.
Предвид така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна.
Прекратяването на трудовото правоотношение на Велико И. Г. е извършено с връчване на заповедта за уволнение на 27.12.2002г., издадена от касатора /ответник по иска/ Мария С. Д. в качеството й на ръководител на ОУ „Братя М.” [населено място]. Искът по чл. 45 ЗЗД срещу Мария С. Д. е предявен на 01.03.2010г. с подаване на исковата молба вх. № 10381/1.03.2010г. в Русенския районен съд, след изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли. На касатора Мария С. Д. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 2187,20 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенския окръжен съд, №385 от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 546/2011г. В ЧАСТТА, с която е осъдена Мария С. Д. да заплати на Велико И. Г. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12 857 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва и разноски по делото, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Велико И. Г. от [населено място] против Мария С. Д. от [населено място] иск за присъждане на основание чл. 45 ЗЗД на сумата 12 857 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА Велико И. Г. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], да заплати на Мария С. Д. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сумата 2187,20 лв.разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: