6 Р Е Ш Е Н И Е № 126 София,30.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Ив.Симов изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева наказателно дело № 211/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения О. О. П. за възобновяване на нохд № 3661 /2013 г. по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение , десети състав. В искането се сочи , че съдът е постановил неправилен и несправедлив съдъбен акт в нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи за съдебна грешка, произтичаща от неспазване на основни процесуални задължения на решаващите съдебни състави по чл. 13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК при установяване на авторството на инкриминираното деяние. Искателят се позовава и на липса на мотиви относно размера на наказанието, което възприема като прекомерно тежко. В заключение се претендира за възобновяване на делото, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия, или, алтернативно – за ново разглеждане на делото от друг състав на предходната инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, десети състав, с присъда № 19 от 12.06.2014 г. по нохд № 3661/2013 г. признал подсъдимия О. О. П. за виновен в това ,че на 11.12.2012 г., от 16 до 18 часа, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, при условията на повторност и след предварителен сговор с К. И. М. при немаловажен случай отнел чужди движими вещи с обща стойност 3730 лева от владението на Р. С. А. и Н. В. А. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 , пр. 2, т. 5 и т.7 във вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият търпял ограниченията на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. По силата на чл.68 , ал.1 от НК първоинстанционният съдебен състав привел в изпълнение наказанието три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № с-20/2008 г. по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, четиринадесети състав. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският градски съд, наказателно отделение, шести състав, с решение № 1316 от 16.12.2014 г. по внохд № 3937 /2014 г. изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия О. П. по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. В останалата част присъдата относно този подсъдим била потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на делото е направена от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежаща на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: 1. Атакуваното решение на Софийския градски съд не е опорочено от съществени процесуални нарушения, свързани с проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Осъденият и неговата защита акцентират върху коментара на съда за достоверност на показанията на свидетелката М. А.-И. и данните от протокола за разпознаване на П. в досъдебната фаза с упрек за безкритичност и едностранчивост на интерпретацията им. Тези доводи се опровергават от съдържанието на мотивите на проверяваното решение . В него второинстанционният съдебен състав, макар да е споделя основната част от разсъжденията на предходната инстанция, подробно е излага самостоятелна, обективна и всестранна преценка на доказателствения материал. Показанията на свидетелката са верифицирани на базата на тяхната последователност, логичност и житейска адекватност. Въззивният съд не е допуснал избирателност в обхвата на доказателствените средства, игнорирайки тези, които съдържат данни в полза на осъдения. Цитираните в искането за възобновяване данни от показанията на свидетелите Ш. и Б. и от обясненията на подсъдимия, създаващи му алиби, са обсъдени по същия начин и от същите оценъчни позиции, както и информацията с източник свидетелката М. А. - И.. Не се установява излизане извън полето на дължимата при проверката за достоверност на доказателствените средства обективност и всестранност. Съдът е заявил по ясен и логически аргументиран начин защо отказва да даде вяра на близките приятели на подсъдимия и доводите му са разумни и убедителни. В стремеж да защити истинността на техните показания защитата на осъдения привежда и доводи за необоснованост, които са недопустими в процедурата по глава тридесет и трета на НПК. Важен детайл в подкрепа на процесуалната прецизност на въззивния състав е и изключването от доказателствената съвкупност на изобличаващите О. П. показания на подсъдимия М., дадени от него в качеството на свидетел. В проверяваното решение детайлно е обсъдено и повтореното пред настоящата инстанция оплакване за възможна грешка, възникнала в разпознаващата свидетелка М. А. И.. За да отхвърли тази възможност съдът се е позовал на внимателно установената от първата инстанция обстановка , в която свидетелката е възприела лицето, разпознато на следващия ден като осъдения О. П.. Цитирани са данните от техническата експертиза за осветеността на местопроизшествието и позицията на свидетелката, които еднозначно подкрепят достоверността на нейните показания . При изграждане на отговора за авторството на деянието въззивният съдебен състав е подчертал косвения характер на доказателствата относно факта на отнемане на предмета на престъплението. Точно поради тази доказателствена особеност на казуса той е извършил задълбочена съвкупна оценка на всички улики.. Отбелязал е , че уликите са няколко – подсъдимият се е намирал в апартамента на пострадалите ,в който проникнал чрез повреждане на алуминиевата дограма на прозорците, в същия времеви интервал от жилището са изчезнали вещите на свидетелите А., подсъдимият М. е излязъл пръв и непосредствено след това в него не са намерени откраднатите предмети, П. напуснал местопрестъплението / през прозореца/, при което бил забелязан и разпознат на следващия ден от свидетелката А. –И.. Всички косвени доказателства са относими към главния факт по делото, съчетават се по безпротиворечив начин и водят до единствено възможен извод за авторството на деянието. По делото няма никакви данни, доказващи или насочващи към присъствие на други лица в апартамента, поради което възраженията на защитата в тази насока не могат да се ценят като разумни съмнения, разколебаващи доказаността на обвинението по отношение на О. П.. Обобщено, съдът не е нарушил стандарта чл.303 от НПК и е признал подсъдимия за виновен /солидаризирайки се с първата инстанция / при точно спазване на процесуалните правила . Неприемливо е и позоваването на липса на мотиви в изискуемия от чл. 339 от НПК формат. Непредубеденият прочит на въззивното решение открива отговор на всички възражения на защитата, включително на тези , свързани с индивидуализация на наказанието /вж. стр. 16-стр.17 от мотивите на въззивнато решение/, изрично посочени в искането. За пълнота на изложението и в отговор на искането се налага да бъде припомнено, че разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр .2 от НПК обвързва втората инстанция съд само при постановяване на нова присъда. При изготвяне на решение противоречивите доказателствени материали се проверяват в рамките на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК , както, прочее, е направил и състава на Софийския градски съд в настоящия процес. 2.Оплакването за неправилно приложение на закона е изцяло бланкетно , тъй като в негова подкрепа не са изложени конкретни аргументи за незаконосъобразни правни изводи по отношение на признаците от състава на престъплението, за което е признат за виновен и осъден О. П.. Мотивировката на искателя в тази част се свежда до твърдението, че събраните по делото доказателства не подкрепят направените от съда изводи т.е. релевира се необоснованост на обсъждания акт, а както е добре известно, необосноваността не е сред основанията за възобновяване на наказателното производство. Към твърдението за неправилно приложение на закона искателят редакционно е отнесъл и редица съображения за процесуални нарушения които получиха отговор по-горе в т.1. Въззивният съдебен състав е коригирал правната квалификация, възприета от предходната инстанция и оправдал О. П. по обвинението за кражба след предварителен сговор. По този начин е приложил точната правна норма съобразно изменената фактическа обстановка. При възприетите от въззивния съд фактически положения квалификацията на инкриминираното деяние е законосъобразна и не допуска оправдаване на подсъдимия. 3. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Определената от съда санкция е оспорвана преди всичко от позицията на функционалната й зависимост от заключението на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. С тази обосновка, предвид неоснователността на искането за възобновяване поради неправилно приложение на закона и неспазване на процесуалните правила, то е лишено от правна подкрепа. Не се установява явна несправедливост на наложеното наказание и в аспект на неговата съразмерност и тежест. Отмереният срок на лишаване от свобода не разкрива предпоставки за намаляване в хипотезите на чл.348 , ал.5 от НПК. Отчетена е спецификата на престъплението и дълбочината, в която то е засегнало охраняваните от закона обществени отношения. Съдът правилно е акцентирал /вж.стр.15 от мотивите/ върху дързостта, с която е действал подсъдимия като важно обстоятелство за определяне на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Наказанието е до легалния минимум и не подлежи на редукция поради отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-леката, предвидена в закона санкция, би била несъразмерно тежка. Обемът наказателна принуда е справедлив и съответства на целите на чл.36 от НК както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав не намира основание за неговото намаляване. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като не установи предпоставките на чл.424 от НПК за възобновяване на делото , Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. О. П. за възобновяване на нохд № 3661 /2013 г. по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, десети състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.