Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 17 април 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 494 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения М. И. Б., депозирано на 10.02.2012 г, за възобновяване на ВНОХД № 1185/11 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 286 от 26.09.11, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 307 от 13.06.11 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 16 и 17.01.2007 г в [населено място], обл. В., и [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да принуди Р. Г. П. да поеме имуществено задължение / да сключи договор за паричен заем, с който да се задължи за сумата 22 000 лв / я заплашил с насилие и друго противозаконно действие с тежки последици за нея - отвличане на сина й М. Н. И., като деецът е бил въоръжен, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба, в размер на 3 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: Обективната истина не е разкрита / не са разпитани в качеството на свидетели Н. Г. и Г. М. /. Анализът на доказателствените източници е извършен в отклонение от принципа на чл. 14 НПК / невярно са интерпретирани двете групи свидетелски показания, имащи отношение към съставомерността на деянието /. Не са обсъдени възраженията на защитата срещу правилността на първоинстанционната присъда. Неправилно е приложен материалният закон / липсва принуда при сключване на договора за заем /. Наказателното преследване е заведено по повод предаването „Искрено и лично”, в което е разказана версията на пострадалата, а производството впоследствие е прекратено от прокурора. Наложеното наказание е явно несправедливо, приложен е чл. 54 НК, въпреки че са налице условията на чл. 55 НК. Иска се да бъдат отменени, по реда на възобновяването, постановените съдебни актове, и молителят да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Молителят се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Не са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Доказателствата, събрани по делото, са достатъчни за разкриване на обективната истина, тоест, липсва нарушение на чл. 13 НПК. Показанията на св. Г. М. от досъдебното производство, дадени пред съдия, са прочетени от първата инстанция, тоест, са приобщени. Св. Н. Г. не е разпитан поради отсъствието му от страната, а и неговият разпит не е наложителен за правилното решаване на делото. Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 14 НПК. Възприет е подробният анализ на доказателствените източници, направен от първата инстанция. Посочено е, че са очертани две групи гласни доказателствени източници. В първата от тях попадат обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите: И. В., Р. Р., С. Х., В. В., В. Д., а във втората група, показанията на свидетелите: Р. П., П. П., Д. Д., М. М., Г. М.. Верен е изводът, че гласните доказателства, изводими от втората група, заслужават кредит на доверие, тъй като са последователни и еднопосочни при очертаване хронологията на инкриминираните събития. Освен това, приложените писмени доказателства: записи на заповед, договор за заем, удостоверения от Агенция по вписванията, копие от разрешение за носене на огнестрелно оръжие, копие от нотариален акт, се вписват в контекста на фактите, изяснени чрез показанията на свидетелите от втората група. Правилни са разсъжденията относно неубедителността на обясненията, дадени от подсъдимия, както и за това, че показанията на свидетелите, попадащи в първата група, представляват несполучлив опит да бъде „подкрепена” версията на подсъдимия / изброените гласни доказателства съдържат значими вътрешни противоречия и изобилстват от неточности при пресъздаване на инкриминираните събития /. Въззивният съд е споделил съображенията на първата инстанция относно наличие на основанията за признаване на подсъдимия за виновен, с който извод е предопределил становището си за неоснователност на възраженията на защитата срещу правилността на осъдителната присъда. Наказателното производство е било прекратено от прокурора на досъдебната фаза, но постановлението за прекратяване е отменено от съда, по реда на чл. 243, ал. 5-7 НПК. Обстоятелството, че случаят е отразен от предаването „Искрено и лично”, е ирелевантно за наказателната отговорност на осъдения. Вярно са аргументирани изводите за липса на доброволност в поведението на пострадалата при сключване на процесния договор за заем, поради което правилно е посочено, че не са касае за неуредени гражданско-правни отношения. Приетите за установени фактически положения покриват признаците на състава по чл. 213 а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, каквато е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсва и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отчетена е завишената степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца, а наказанието е определено при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивният съд е отбелязал, че наказанието е следвало да се наложи при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства / около средния размер /, но липсата на протест е изключила възможността за ревизия в тази насока. Верен е изводът, че липсват кумулативните предпоставки на чл. 55 НК, поради което не може да бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимия. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало / настъпилата реабилитация по отношение на предходните осъждания / и добрите характеристични данни. Изброените обстоятелства не се отличават с „многобройност” или „изключителност”, поради което не е налице първата предпоставка на чл. 55 НК / не е налице и втората такава, тъй като предвиденото в закона минимално наказание не се явява несъразмерно тежко на извършеното /. Следователно, наложеното наказание три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба, в размер на 3 000 лв, отговарят на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. Ето защо, искането на молителя за смекчаване на наказателноправното му положение не може да бъде уважено. Не могат да бъдат удовлетворени и исканията му за оправдаване, респективно, за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като липсва осъждане за несъставомерно деяние, респективно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, за отстраняването на които да се налага връщане за ново разглеждане. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. Б. за възобновяване на ВНОХД № 1185/11 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 286 от 26.09.2011 г, с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 307 от 13.06.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: