Р Е Ш Е Н И Е № 60155 София, 01.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Галина Захарова Членове: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 669 за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Т. К., чрез неговия защитник адвокат И. Ц., против въззивно решение № 53 от 29.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 286/ 2020 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. С жалбата се навеждат касационните основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят счита, че неправилно е осъден за престъпление, което не е извършил, тъй като при конкретната пътна обстановка с навлизане в крива на завой надясно не е могъл да предвиди появата на насрещно движещия се зърнокомбайн с хедер, заемащ при движението си 1,1 м навътре в лентата за движение на лекия автомобил, поради което е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. Касаторът счита още, че като е преквалифицирал деянието въззивният съд е нарушил процесуалните му права (вкл. правото на защита) и изненадващо за него е въвел неповдигна в обвинението нова нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, а го е оправдал по първоначалното обвинение за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание подсъдимият Х. Т. К. и неговия защитник адвокат И. Ц. не вземат становище пред касационната инстанция. Частният обвинител С. И. Н. не изразява лично становище, но повереникът ѝ адвокат С. счита подадената касационна жалба за неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение за правилно. Гражданският ищец „Б. Т.“ ЕООД не заема отношение в касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира то да бъде оставено в сила. Не намира за състоятелно възражението за нарушен материален закон, тъй като непосредствена причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е допуснатото от касатора нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, възведено в правната квалификация с атакувания съдебен акт, а не първоначално повдигнатото с обвинение нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Счита още, че не са допуснати претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание за справедливо определено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 23 от 21.05.2019 г. по н.о.х.д. № 342/ 2017 г. Плевенският окръжен съд признал подсъдимия Х. Т. К. за виновен в това, че на 15.09.2014 г., около 11.00 часа, в землището на гр. Кнежа, на път ІІІ-306 (48+114 км), в местността „М. геран“, при управление на моторно превозно средство лек автомобил Дачия Логан, с рег. номер ********** , нарушил правила за движението по пътищата - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП (движел се със скорост от 82 км/ч при разрешени 70 км/ч) и по непредпазливост причинил смъртта на П. Л. Н. от гр. Кнежа, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. На подсъдимия било наложено и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл. 343г от НК. С присъдата окръжният съд признал подсъдимия К. за невинен по първочанално повдигнатото му обвинение да е управлявал превозното средство за разликата до 84.92 км/ч, да е действал при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Е. Й. П., водач на зърнокомбайн, както и да е управлявал технически неизправно моторно превозно средство с две задни зимни гуми с износен протектор 3,5 мм, с което виновно да е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Първоинстанционният съд осъдил подсъдимия К. да заплати на гражданският ищец „Б. Т.“ ЕООД, обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на 11 532 лева, заедно със законната лихва от 15.09.2014 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С решение № 53 от 29.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 286/ 2020 г. Великотърновският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия Х. Т. К. деяние по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП и го оправдал за нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, защото намерил, че не е в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. С останалата част потвърдил първоинстаницонния съдебен акт. Въззивното производство е второ по реда, след частичната отмяна с решение № 100 от 24.08.2020 г. по к.н.д. № 433/ 2020 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение на постановената нова въззивна присъда № 49 от 24.02.2020 г., по в.н.о.х.д. № 354/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, с която подсъдимият Х. Т. К. бил изцяло оневинен за извършеното от него деяние. Наказателното производство се е водело и срещу осъдения Е. Й. П., който на същото място и по същото време, като водач на зърнокомбайн „J. D. ******“, нарушил правила за движение по пътищата – чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 11/ 2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства по път за обществено ползване, като при независимо съпричиняване с подсъд. К. причинил смъртта на П. Л. Н. от гр. Кнежа (пътник в лекия автомобил, управляван от подсъд. К.), поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му били наложени наказания от две години лишаване от свобода, изпълнението което е отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл. 66 от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Осъдителната за него присъда № 49 от 24.02.2020 г., по в.н.о.х.д. № 354/ 2019 г., по описа на Великотърновския апелативен съд (с първоинстанционната присъда този подсъдим бил изцяло оправдан), влязла в сила с касационното решение № 100 от 24.08.2020 г. по к.н.д. № 433/ 2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ н.о., с което деянието било преквалифицирано досежно нарушените правила за движение по пътищата. Предмет на касационната проверка е осъдителното решение на въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото за подсъдимия К., по подадена от него жалба. Касационната жалба на подсъдимия Х. Т. К. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Не е допуснато претендираното от касатора нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Правната квалификация на осъщественото от подсъд. К. деяние е правилно определена с въззивното решение. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Извел е ясно причините за настъпването на пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се комбайн на осъдения П., позовавайки се на експертните изчисления и на приетите с влезлите в сила съдебни актове нарушения от водача на селскостопанската машина, с които вредоносният резултат е съпричинен. Анализирайки внимателно разкритите по делото факти и обстоятелства апелативният съд е достигнал до правилния извод, че подсъд. К. е пренебрегнал задължението по чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП, като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост – мокър и хлъзгав асфалт, износена и напукана пътна настилка, на места с липсващо покритие, особеност на пътя с навлизане в десен завой, намалена видимост напред от 50-53 м, допълнително затруднена с обрасла встрани растителност от храсти, управление на лекия автомобил в топло време със задни зимни гуми, които при мокра настилка влошават сцеплението с пътя, увеличават ефективния спирачен път и възможността от поднасяне, пренебрегване на пътни знаци, указващи поредица от опасни завои, първият от които е надясно, преминаването през участък в висока концентрация на ПТП и забраняващи движението със скорост по-висока от 70 км/ч. Подсъдимият К. се е движел със скорост от 82 км/ч, близка до критичната за преодоляване на завоя (83 км/ч). Подценил е значението на лошите пътни условия, налагали намаление на скоростта на движение по-ниска от пределно допустимата. В своята съвкупност всички тези фактори не му позволили безпрепятствено разминаване с насрещно движещия се комбайн, чийто хедер навлизал на около един метър в лентата за движение на автомобила, с което неблагоприятните условия се увеличили още повече. Безопасната скорост на движение на подсъдимия в конкретния пътен участък е изчислена от вещите лица на 49 км/ч. Заради несъобразената с пътните условия скорост и изненадващата поява на извънгабаритно превозно средство, предпоставило опасност, подсъдимият загубил напречната устойчивост на автомобила, който се насочил наляво с едновременно търкаляне и странично плъзгане на десните гуми, навлязъл в насрещната лента на около 1,25 м навътре и последвал удар между превозните средства. Експертите категорично са отрекли подсъдимият да е реагирал с рязко (аварийно) спиране, предвид оставените на пътя две, вместо четири следи от гумите на автомобила. Разкритата по делото фактическа обстановка представя за съставомерно деянието на подсъд. К., защото пътнотранспортното престъпление е настъпило от негово виновно и общественоопасно поведение. Водачът е бил длъжен да съобрази движението си с всички обективни пътни условия, имащи значение за безопасността на шофиране в този момент и за конкретния пътния участък. Жалбоподателят е нарушил правилото по чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП, тъй като не се е движел със съобразена с пътните предпоставки скорост, допускайки управляваният от него лек автомобил да навлезе значително в насрещната пътна лента и да реализира челен удар с комбайна. Квалификацията на престъпното поведение по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК с бланкетна препратка по чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП е законосъобразна. Не е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Ударът за подсъдимия би бил случаен при друго развитие на фактическата обстановка, включително и при хипотезата за съприкосновение на купето на лекия автомобил със стърчащия на 1,1 м навътре в неговата пътна лента хедер на комбайна или при навлизане на селскостопанската машина в насрещната пътна лента, както и при много други версии. Всички те са отречени от събраните по делото доказателства, защото налагат за категорична една версия за протеклите събития и тя е описана във въззивния съдебен акт. За да е налице случайно деяние за подсъдимия поведението му е следвало да бъде изцяло правомерно, без нарушения на правилата за движение по пътищата, а обективните пътни условия да са налагали той да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносните последици. В случая, подбирайки несъобразена скорост за движение на возилото, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици – смъртта на пътника в неговия автомобил П. Н.. Искането на касатора за отмяна на осъдителната присъда и за неговото оправдаване е несъстоятелно. Правилно съдът е извел своите изводи, че движението със забранена (превишена) скорост не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на пътнотранспортното произшествие, защото удар би настъпил и при движение на лекия автомобил с разрешената скорост до 70 км/ч, но повече от 49 км/ч. За да предпостави началото на причинно-следствения процес нарушението на чл. 21 от ЗДвП предполага движение със скорост по-голяма от критичната за преодоляване на кривата на завоя, което би способствало за излизане на возилото извън очертанията на осевата линия с неминуемо навлизане в насрещната пътна лента, за да се удари в зърнокомбайна. Затова нарушението на цитираната норма води само до административно-наказателна отговорност, но не и до наказателна отговорност за виновния водач. Разкритите по казуса обективни факти обаче представят друго развитие на инцидента, поради което оправдаването на подсъдимия по първоначално инкриминираното нарушение на чл. 21 от ЗДвП е било необходимо и представя правилното приложение на закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че апелативният съд е въвел за първи път с решението си неспазване на правилото по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, след като с обвинителния акт е предаден на съд за друго инкриминирано нарушение. Въззивната инстанция е упражнила правомощието си да приложи закон за същото наказуемо престъпление направо със съдебния акт, защото не е било необходимо да прибягва към съществено изменение на обвинението чрез института по чл. 287 от НПК. Съдът е предприел изменение на правната квалификация на обвинението в рамките на същия наказателен закон, позовавайки се на тълкувателните разяснения по тълк.д. № 2/ 2016 г. на ОСНК (т. 7), според които съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му. Обвинителният акт съдържа всички необходими факти и обстоятелства, разкриващи умишлено допуснатото от касатора нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2, изр.първо от ЗДвП за предвидима опасност: „…Пътната настилка била мокра, като продължавало да вали…пътният участък бил с асфалтова настилка…с низходящ надлъжен наклон …Банкетите на пътя били необработени, обрасли, непроходими за движение… имало поставени пътни знаци както следва: „А.“ – Внимание! Участък с концентрация на пътнотранспортни произшествия;… „А3“ – последователни опасни завои, първият от които е надясно; „В.“ – забранено е движението със скорост, по-висока от означената 70 км/ч…лек автомобил …се движел със скорост 84,92 км/ч и със същата скорост навлязъл обозначения като опасен десен завой…управляваният от обв. К. лек автомобил загубил напречна /странична/ устойчивост и се насочил към насрещната лента за движение, в която бил комбайнът… към момента на загуба на устойчивост с отлагане на следи от приплъзване на ходовите гуми… “ Подсъдимият е узнал за фактите очертаващи нарушението още с обвинителния акт и се е защитавал по тях още в хода на първоинстанционното съдебно производство, както и в проведените след него две въззивни производства. Приложеният при повторното разглеждане от апелативния съд закон за същото наказуемо престъпление не е бил изненадващ за касатора и не е поставял пред защитата му нови усилия към оспорване на обвинителната теза. Поради това и изменението на правната квалификация от съда е законово допустима и не накърнява правото на защита на подсъд. К.. Не са допуснати съществени процесуални нарушения като описаните в жалбата на касатора. Не е проявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Останалите твърдения в касационната жалба разглеждат събраните по делото доказателства и доказателствени средства в тяхната същност, предложен е друг анализ, различен от направения и са изведени доказателствени изводи неподлежащи на касационна проверка. Други възражения касаят твърдения за необоснованост на съдебния акт, което основание не е законово предвидено в рамките на касационното производство. Същите не разкриват доводи за съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Ето защо в тази част жалбата следва да остане без последици. Касационната инстанция намери за нужно да посочи на въззивния съдебен състав, че съдебното решение следва да съдържа приетите от съда фактически положения, изложени ясно, последователно и непротиворечиво (л. 4-6 от решението), без да разкъсва фактическата обстановка и без да повтаря части от нея на друго място (л. 14), а така също и да не преразказва доказателствените средства със съдържащите се в тях доказателства (л. 6-13), а да направи обективен, всестранен и пълен техен анализ. Не е направена и задълбочена съпоставка между отделните експертни изводи, разглеждащи по различен начин едни и същи задачи от областта на науката и техниката. Изведените слабости във въззивното решение обаче не компрометира категоричността на вложеното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда, за да се прибегне до цялостна отмяна на обжалвания акт. Допуснатите нарушения при изграждането на въззивното решение не са съществени и не засягат процесуалните права на страните в наказателното производство. Касационната жалба на подсъдимия Х. Т. К. е неоснователна, поради което направените с нея правни искания не могат да бъдат удовлетворени. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъда потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 53 от 29.04.2021 г., по в.н.о.х.д. № 286/ 2020 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.