Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60213
София, 22.10.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 2502 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, както следва: 1/ от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез ю.к.К., срещу въззивното решение №121/04.02.2020г. на Окръжен съд – Варна по в.г.д.№1023/2019г. в частта, с която е осъдено да заплати на М. Е. К. сумата от 6300лв., представляваща неустойка за периодите 24.04.2017г. – 30.05.2017г. и 08.08.2017г. – 07.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№........, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД.
2/ от М. Е. К., чрез адв.Г., срещу въззивното решение №121/04.02.2020г. на Окръжен съд – Варна по в.г.д.№1023/2019г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу „Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляващи неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№......., находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №709/23.11.2020г. по следните въпроси: 1/ Когато със сила на пресъдено нещо е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за преустановяване на снабдяването с ел.енергия – по чл.92 ЗЗД или по чл.82 ЗЗД; 2/ Допустимо ли е съдът в мотивите си да пререши спор по влязло в сила решение между същите страни за факти, релевантни за спора – съдът игнорирал обстоятелството, че по влязлото в сила решение фактурите за ел.енергия, издадени на 20.07. и на 21.08.2017г., били предмет на изследване и въз основа на тях било прието за установено, че сумите за консумирана енергия за периода 03.05. – 02.08.2017г. са недължими, който факт недвусмислено доказвал липсата на ел.захранване и за този период; 3/ Допустимо ли е съдът да не зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, дало основание за завеждане на нов иск между същите страни, като при решаване на спора е дал вяра на частен документ /по съображенията по първия въпрос/, като последните два са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по г.д.№4301/2014г. на ВКС, ІV г.о.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
По първия поставен въпрос: Отговорността на електроснабдителното дружество е регламентирана в Глава Х от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД /ОУ/. В чл.32 от същите е предвидено, че дружеството носи отговорност за щети, нанесени на потребителите, в следните случаи: „1. при отказ да започне продажба на електрическа енергия в нарушение на действащото законодателство и/или на тези ОУ; и 2. при неправомерно прекъсване на електроснабдяването.“. Дължимата неустойка при прекъсване на захранването е уредена в чл.34 от ОУ, в който е предвидено, че същата се дължи „в случай, че клиент остане без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Продажби” за повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя”. Отговорността на дружеството е изключена в хипотезите на: чл.122 от ЗЕ, когато захранването е преустановено поради настъпване някое от посочените в него обстоятелства, не по вина на доставчика и когато електроснабдяването на имота на потребителя е прекъснато на основание чл.20, ал.1 от ОУ и чл. 123 от ЗЕ, при установено задължение на потребителя за заплащане на стойността на доставена му електроенергия и незаплащането й в течение на периода, през който е било прекъснато електроснабдяването на имота му, след изпълнение на предвидената в ОУ процедура.
С оглед на така очертаната правна уредба, настоящият състав на съда намира, че неустойка по чл.34 от ОУ се дължи винаги, когато потребител остане без електрическа енергия за повече от 24 часа по вина на електроразпределителното дружество, което може да се дължи както на невъзстановяване на захранването след отстраняване на повреда, така и на прекъсването му без основание: при отречено с влязло в сила решение на претенцията на дружеството за заплащане на суми за доставена енергия; при съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя /чл.20, ал.4 от ОУ/ или при подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана ел.енергия, за периода на проверката /чл.20, ал.5 от ОУ/. В този смисъл е и решението по гр.д. № 4027/2017г. на ВКС, ІV г.о и мотивите на решение по гр.д. № 4348/2016 г. на ІV г.о. ВКС.
По втория въпрос: Разрешение на същия е дадено в задължителната съдебна практика - т.18 от ТР№1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, в което е прието, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба.
В същия смисъл е и формираната въз основа на него практика на ВКС, споделена и от настоящия съдебен състав, част от която е обективирана в решения по т.д.№561/ 2010 г., I т.о., т.д.№883/2010г., I т.о. на ВКС и по г.д.№4301/2014г., ІV г.о. на ВКС, в които е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.
По третия въпрос: Съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка от страните в производството следва да докаже относимите към спора факти, от които черпи права. За доказване на твърденията си страните разполагат с всички предвидени в ГПК и допустими доказателствени средства. Едно от тях е частният писмен документ. Доказателствената сила на последния, извън изрично предвидените в закона случаи, е уредена в чл.180 от ГПК и е само формална, когато с него се цели установяване на факт, който е изгоден за представилата го страна и същият е оспорен. Съдът не е задължен да приеме за установен оспорения факт, засвидетелстван с частния документ, а е длъжен да даде указания, когато по делото е представен единствено той. Когато фактът е отрицателен, тежестта за установяване на положителните факти, които го изключват е за страната, която оспорва осъществяването му.
По касационните оплаквания:
В жалбата на „Енерго – Про Продажби“ АД са изложени доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като: са налице обективни предпоставки за спиране на захранването в имота; електрозахранването е възстановено на 30.05.2017г., по направено искане от ищцата, за което е съставен констативен протокол; не са изпълнени изискванията на чл.34 от ОУДПЕЕ и ищцата няма право да претендира заплащане на неустойка; съдебното решение, с което е приета недължимост на сумите е влязло в законна сила след процесния период и има действие за напред. Твърди се още, че при разглеждане на делото от въззивния съд са допуснати процесуални нарушения изразяващи се в отмяна на определението за даване ход на делото по същество, което слага край на спора, без да е налице невъзможност за участие в производството. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата М. Е. К., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Г. е заела становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
В жалбата на М. Е. К. са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с чл.299, ал.1 от ГПК, като съдът не е зачел силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните, което установява както липсата на задължения, така и липсата на ел.захранване в имота за периода до 08.08.2017г. Излага се още, че при постановяването му съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост и е извел неправилни правни изводи. По делото липсват доказателства за отчетено потребление на обекта за периода от 08.12.2017г. до 20.12.2017г., поради което искът е основателен и за този период. Сочи се, че съдът неправилно е придал материална доказателствена сила на частен документ, какъвто се явява справката за прекъсване и възстановяване. Твърдят се и допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, който е отхвърлил искането за събиране на гласни доказателства и не е дал указания на ищцата за кои обстоятелства не сочи доказателства. Излага се още, че в хода на производството ищцата е ангажирала доказателства за всички обстоятелства, за които са й дадени указания с доклада. Сочи се, че по делото са безспорно установени изправността на ищцата като потребител и прекъсването на захранването в процесния период, поради което предявеният иск е основателен. Претендира се обезсилване на решението в обжалваната му част. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че въззивния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът по жалбата „Енерго – Про Продажби“ АД, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез ю.к.К., е заел становище, че решението в оспорените му части е правилно, законосъобразно и обосновано.
В съдебно заседание М. Е. К. с писмена молба поддържа подадената от нея жалба и оспорва тази на насрещната страна.
В съдебно заседание „Енерго – Про Продажби“ АД, редовно призован не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
С атакуваното решение Варненски окръжен съд е отменил частично решението на Районен съд - Варна №966/08.03.2019г. по гр.д. № 11704/2018г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил „Енерго – Про Продажби“ АД, да заплати на М. Е. К. сумата от 6300лв., представляваща неустойка за периодите 24.04.2017г. – 30.05.2017г. и 08.08.2017г. – 07.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№....., находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД. Искът за разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляващи неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№........, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: 1/ ищцата е собственик по наследство на процесния обект, който е снабдяван с ел.енергия от ответното дружество, поради което същата има качеството „ползвател“ на мрежата по смисъла на действащите към процесния период ОУ на договорите за продажби на ел.енергия на „Енерго Про Продажби“ АД. 2/ факта на прекъсването на ел.захранването на имота за периодите 24.04.2017г. до 30.05.2017г.; 08.08.2017г. до 07.12.2017г. поради неплатени задължения по издадени от дружеството фактури. 3/ със заявление №4504874/15.05.2017г. ищцата е направила искане за снабдяване с ел.енергия на съществуващ обект с клиентски №.......... и аб.№........ находящ се в [населено място], [улица]; 4/ между страните е налице влязло в сила решение по г.д.№16587/2017г. на ВРС, ХІ състав, с което е прието за установено, че ищцата М. Е. К. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумите по издадените фактури, както следва: 1814,89лв. по фактура №...../26.05.2017г. за периода 04.01.2017г. до 02.05.2017г.; 0,90лв. по фактура №......./20.06.2017г. за периода 03.05.2017г. до 02.06.2017г.; 0,56лв. по фактура №....../20.07.2017г. за периода 03.06.2017г. до 02.07.2017г.; 19лв. по фактура №....../08.08.2017г. – такса за възстановяване на ел.захранване и 0,79лв. по фактура №....../21.08.2017г. за периода 03.07.2017г. до 02.08.2017г. – неплатено задължение за консумирана енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с клиентски №..... и аб.№......; 5/ от представената по делото справка от „Енерго – Про Продажби“ АД се установява, че захранването на собствения на ищцата недвижим имот е прекъсвано, както следва: на 24.04.2017г., поради неплатено задължение от 1 810,06лв. и е възстановено на 30.05.2017г., по повод подадено от нея заявление; на 08.08.2017г. за неплатено задължение от 1 815,79лв. и е възстановено на 07.12.2017г. – поради съдебен спор.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че в случаите когато със силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане към потребителя за плащане на ел.енергия, то прекъсването ел.захранването е нерегламентирано и е по вина на снабдителя. Приел е, че в тези случаи за потребителя се поражда правото да претендира заплащане на предвидената в чл.34 от ОУ неустойка, поради неизпълнение на задължението на дружеството ответник по чл.15, т.1 от ОУ да снабдява с енергия имота на ищцата. Съдът е приел още, че от представената по делото справка, издадена от ответника и съдържаща неизгодни за него факти се установява, че токът в имота на ищцата е спиран за периодите 24.04.2017г. – 30.05.2017г. и 08.08.2017г. – 07.12.2017г. Приел е още, че по делото не е установен факта на прекъсване на електрозахранването в процесния имот за периодите 01.06.2017г. – 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г., като е посочил, че индиция за наличие на захранване в имота са издадените фактури №....../20.06.2017г. за периода 03.05.2017г. до 02.06.2017г.; 0,56лв. по фактура №....../20.07.2017г. за периода 03.06.2017г. до 02.07.2017г.; 19лв. по фактура № ......../08.08.2017г. – такса за възстановяване на ел.захранване и 0,79лв. по фактура №......../21.08.2017г. за периода 03.07.2017г. до 02.08.2017г. По тези съображения въззивният съд е намерил предявения иск за частично основателен до размер от 6300лв. за периодите от 24.04.2017г. до 30.05.2017г. и от 08.08.2017г. до 07.12.2017г. и го е отхвърлил за разликата до 9590лв. и за периодите от 01.06.2017г. до 07.08.2017г. и от 08.12.2017г. до 20.12.2017г.
По касационните жалби:
Съгласно трайно формираната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл.270, ал.3 от ГПК, решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с поисканото от ищеца; когато се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран в нарушение на диспозитивното начало; при участие на ненадлежна страна или при разглеждане на вече разрешен с влязло в сила решение спор между страните по същия предмет и основание.
Независимо от дадената от първостепенния и въззивния съд правна квалификация, решението не е недопустимо само на това основание. Неправилната квалификация може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон, когато съдът не е определил надлежно относимата към конкретното правоотношение правна норма или до процесуално нарушение, ако поради грешната квалификация не са разгледани и обсъдени определени възражения и доказателства, приети като неотносими към определения от съда фактичести състав; до неправилно разпределение на доказателствената тежест, вследствие на което определени факти и обстоятелства са останали недоказани в хода на производството, респ. до нарушено право на защита. Решението не е недопустимо и при извършено от съда нарушение изразяващо се в незачитане на влязлото в сила решение между страните и формираната сила на пресъдено нещо за недължимост на сумите по фактурите, послужили като основание за отхвърляне на предявената претенция за част от процесния период.
В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези за недопустимост на постановения от въззивната инстанция съдебен акт, поради което наведеното възражение в този смисъл е неоснователно.
Съдът намира за неоснователни и въведените от двете страни касационни основания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото, по следните съображения: Определението за даване ход на спора по същество е от категорията актове, които подлежат на отмяна по реда на чл.253 от ГПК. В конкретния случай отмяната му се е наложила във връзка с постъпила молба от процесуалния представител на М. Е. К. и необходимостта от осигуряване на правото й на участие в производството, поради внезапно възникнали пречки за явяване на процесуалния й представител от здравословен характер. Доказателства за последното са представени по делото, макар и след съдебно заседание, предвид внезапно възникналото препятствие. Не са допуснати процесуални нарушения и с дадената на страната възможност да направи уточнения на поисканите с отговора свидетелски показания, съобразно изискванията на чл.266 от ГПК. Тези указания са необходими за произнасяне на въззивния съд по допустимостта на доказателствата и за същите страните са били уведомени още с определението от разпоредителното заседание.
При разглеждане на делото не са допуснати нарушения и при определяне на правната квалификация на предявения иск и извършеното с доклада по чл.146 от ГПК разпределение на доказателствената тежест. Въз основа на същия страните своевременно са направили доказателствените си искания пред първата инстанция. Отказът на ищцата от разпит на свидетели е допустим и не е резултат от поведението на съда. Независимо, че в доклада не е посочено за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, този факт не е довел до съществено нарушение, тъй като в тежест на ищцата не е възложено доказване на обстоятелства, за които тя не е направила искания за установяването им.
Въззивното решение е частично неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.235, ал.2 от ГПК и е необосновано в изводите за недоказаност на предявения иск за разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляваща неустойка за периодите от 01.06.2017г. до 07.08.2017г. и 08.12.2017г. до 20.12.2017г.
Оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ОУ е неоснователно. Съгласно отговора на първия поставен въпрос, в хипотези като процесната, когато с влязло в сила решение е установено, че за ищцата като краен потребител на ел.енергия, не съществува претендираното от доставчика парично вземане, прекъсването на ел.захранването в имота за периодите от 24.04.2017г. – 30.05.2017г. и от 08.08.2017г. до 07.12.2017г. е нерегламентирано и доставчикът дължи заплащане на неустойката уговорена в чл.34,ал.1 от ОУ, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение.
Съдът намира за основателно въведеното касационно основание за неправилно определяне на периода, за който е дължима неустойката. В противоречие с дадения в настоящото решение отговор на втория въпрос, при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивния съд е направил извод за наличие на електрозахранване в имота на ищцата за периода от 01.06.2017г. до 07.08.2017г., като е основал извода си на издадените фактури за начислени суми за консумация на ел.енергия и такса включване на ел.захранването №....../20.06.2017г. за периода 03.05.2017г. до 02.06.2017г.; 0,56лв. по фактура №.........../20.07.2017г. за периода 03.06.2017г. до 02.07.2017г.; 19лв. по фактура № ......./08.08.2017г. – такса за възстановяване на ел.захранване и 0,79лв. по фактура №........../21.08.2017г. за периода 03.07.2017г. до 02.08.2017г., за които с влязлото в сила решение между страните по г.д.№16587/2017г. на ВРС, ХІ състав е прието, че са недължими, поради липса на реално доставена енергия. Доколкото въззивният съд не е зачел формираната сила на пресъдено нещо, решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя нарушение и на приложимия материален закон.
В противоречие с дадения отговор по третия въпрос, при постановяване на решението въззивния съд е приел за доказан факта на възстановяване на ел.захранването в процесния имот на 07.12.2017г. въз основа на представената Справка за прекъсване и възстановяването му, издадена от ответното дружество. Съгласно посоченото по-горе, в тежест на ответника, в качеството му на снабдител с ел.енергия е да установи факта, от който черпи благоприятни последици, а именно възстановяване на захранването в процесния имот на посочените от него дати – 30.05.2017г. и 07.12.2017г. По делото, въпреки предоставената от съда възможност и извършеното разпределение на доказателствената тежест, не са събрани доказателства в този смисъл. Приложената Справка е частен документ, съставен от страната, която го е представила и съдържащ изгодни за нея факти, които не са подкрепени от други доказателства по делото, включително и такива за консумирана ел.енергия в процесния обект, а установеният с документа факт е оспорен от насрещната страна. Съдът намира, че сам по себе си този документ не е достатъчен, за да обоснове извод за възстановяване на подаването на ел.енергия до имота на ищцата на посочените в него дати /30.05.2017г. и 07.12.2017г./. Ето защо, решението в отхвърлителната му част следва да се отмени и спорът да се реши по същество от касационната инстанция, доколкото не се налага събиране на нови доказателства.
С оглед на всичко гореизложено, при зачитане на силата на пресъдено нещо, с което паричните вземания на доставчика по издадените фактури за периода от 01.06.2017г. до 07.08.2017г. са отречени, съдът намира, че същите не могат да бъдат доказателство за факта на извършена доставка на ел.енергия на ищцата като краен потребител и за наличие на възстановено захранване в собствения й имот за посочения период. По делото липсват други представени доказателства, които да установяват факта на възстановяване на захранването в имота на 30.05.2017г. и на 07.12.2017г., поради което съдът приема за безспорно установен факта, че за целия период от 24.04.2017г. до 20.12.2017г. захранването в имота на ищцата е било прекъснато, поради неплатени задължения. Доколкото прекъсването му е неправомерно, предвид съдебното отричане на претендираните вземания, послужили като основание за спирането, то доставчикът дължи заплащане на неустойката по чл.34,ал.1 от ОУ за целия претендиран период. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Е. К. срещу "Енерго - Про Продажби" АД иск за заплащане на разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляваща неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. - 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обкт с аб.№............., находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск да бъде уважен.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която М. Е. К. е осъдена да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 68,61лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението в останалата му обжалвана част, с която "Енерго - Про Продажби" АД е осъдено да заплати на М. Е. К. сумата от 6300лв., представляваща неустойка за периодите 24.04.2017г. - 30.05.2017г. и 08.08.2017г. - 07.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обкт с аб.№............, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД, е постановено в съответствие материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД следва да бъде осъден да заплати на М. Е. К. сумата от 712,51лв., представляваща направените пред трите инстанции разноски по уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №121/04.02.2020г. на Окръжен съд Варна по в.г.д.№1023/2019г. в частите, с които: е отхвърлен предявения от М. Е. К., ЕГН [ЕГН] срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] иск за заплащане на разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляващи неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№................, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД, както и М. Е. К., ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата от 68,61лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на М. Е. К., ЕГН [ЕГН] разликата над 6300лв. до претендираните 9590лв., представляващи неустойка за периодите 01.06.2017г. - 07.08.2017г. и 08.12.2017г. – 20.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№............, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №121/04.02.2020г. на Окръжен съд Варна по в.г.д.№1023/2019г. в частта, с която „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] е осъдено да заплати на М. Е. К.,ЕГН [ЕГН] сумата от 6300лв., представляваща неустойка за периодите 24.04.2017г. – 30.05.2017г. и 08.08.2017г. – 07.12.2017г., дължима поради прекъсване на ел.захранване на обект с аб.№.............., находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на М. Е. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 712,51лв., представляваща направените пред трите инстанции разноски по уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: