Р Е Ш Е Н И Е № 641 София, 02.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 575 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. А. от гр.София срещу решение от 17.11.08г. по гр.д.№1838/06г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Неправилно съдът приел за валидно решение на Т. комисия от 31.07.1953г. за замяна на процесния имот с този на праводателя на ответника, без по делото да има данни той да е бил включен в държавния поземлен фонд и Т. комисия да е имала правото да се разпорежда с него. Неправилно съдът приел за установена идентичността на отчуждения по ЗОЕГПНС имот и този, който праводателят на ответника е получил по замяната от 1953г. Ответникът в производството С. М. Б. оспорва жалбата. Подробни доводи за нейната неоснователност излага в писмена защита. С определение № 941 от 25.08.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали е валидна замяна по ЗТ. /отм./ на държавен имот, за който няма данни да е бил включен в ДПФ с решение на Т. -комисия по реда на чл.24, ал.2 от ЗТ.. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 08.08.05г. по гр.д.№4669/02г. на Софийския районен съд, с което е бил отхвърлен иск по чл.108 от ЗС, предявен от А. С. А. срещу С. М. Б. – за установяване на собствеността и предаване владението на недвижим имот, представляващ УПИ ХХІІІ-95, кв.14 по плана на гр.София, местност в.з.”Килиите”. Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от по-голям имот на ищеца, отчужден по реда на ЗОЕГПНС. По отношение на спорния имот не е налице една от предпоставките на чл.1 от З. за възстановяване на собствеността – да е бил държавен към момента на влизане в сила на закона. С протокол на Т. комисия от 31.07.53г. той е бил заменен с имот на наследниците на Х. С. П. и по този начин е излязъл от патримониума на държавата. Посредством тази замяна, държавата е обезщетила собствениците на земи, отчуждени за нуждите на М. по реда на З. /отм./, едни от които са и наследниците на Х. С. П.. Впоследствие една от тези наследници - Е. Х. Б. се е снабдила с нот.акт №154/1977г. за собственост по давност, а след това с нот.акт №41/81г. го е дарила на своя син – ответникът С. М. Б.. Съдът е приел, че извършената от Т. комисия замяна е в съответствие с нормите на ЗТ., поради което след нея имотът е престанал да бъде държавна собственост и не е могъл да бъде възстановен по реда на чл.1 от З.. Един от спорните въпроси по делото е дали Т. комисия е могла валидно да се разпорежда с имот, отчужден по ЗОЕГПНС, без данни той да е бил включен по съответния ред в държавния поземлен фонд /ДПФ/. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от ЗТ., в редакцията преди измененията с ДВ бр.90/1953г., в държавният поземлен фонд се включват държавните и общински земи и дворни места, които държавата или общините няма да използват пряко за своите цели. Тези земи се причисляват към ДПФ и се раздават от общинската комисия по Т., в чието землище се намират - чл.24, т.2 от ЗТ.. Предаването на тези имоти в ДПФ става по инициатива на Д. за държавните имоти или по искане на Д. за земята – чл.24, ал.3 от ППЗТ.. Тази уредба дава възможност за прехвърляне на държавни земи от държавния жилищен фонд в държавния поземлен фонд. Най-често това са случаи като процесния, при които земята, макар и включена в границите на населеното място, не представлява жилищен имот, а е земеделска земя. В този случай, съгласно чл.24, т.2 от ЗТ., право на разпореждане с тези държавни земи има общинската комисия по Т.. След като един държавен имот отговаря на условията на чл.21, т.2 от ЗТ. за включването му в ДПФ, извършеното с него разпореждане от Т. комисия следва да се приеме за правомерно, дори да не са спазени всички формалности по причисляването му към фонда. Определящо в случая е предназначението на имота и нуждите, за които той е могъл да се използва. Следва да се приеме за правомерно разпореждането на Т. комисия с имоти, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, но имащи характер на земеделски земи, тъй като те не са могли да се използват за жилищни нужди и стопанисването им не е могло ефективно да се извършва от службите за държавни имоти към общинските народни съвети. Настоящият случай е точно такъв. Макар имотът на ищеца при отчуждаването му да е бил включен в границите на общия градоустройствен план на гр.София и по тази причина да е бил в приложното поле на ЗОЕГПНС, по същество той е представлявал ливада и гора от 25 дка, находящи се в землището на К., местността “М. рид”. Имотът не е могъл да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговарял е на изискванията на чл.21, т.2 от ЗТ., в редакцията преди изменението с ДВ бр.90/53г. за причисляването му към ДПФ и затова извършеното с него разпореждане от Т. комисия е правомерно, независимо от това дали са спазени формалностите за преминаването му от държавния жилищен към държавния поземлен фонд. Следва да се има предвид и това, че според отбелязването в акта за държавна собственост, още на 27.10.1949г. имотът е бил предаден на отдел земеделие и стопанство при СГНС, от което също може да се съди, че не е бил необходим за жилищния фонд. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че при замяната от 31.07.1953г. процесният имот, представляващ част от имота на ищеца, е престанал да бъде държавна собственост, затова той не е бил възстановен по силата на чл.1 от З. и ищецът не се легитимира като негов собственик към настоящия момент. Правилно предявеният иск по чл.108 е бил отхвърлен. Неоснователно е и другото оплакване в касационната жалба – че не е установена идентичност между процесния имот и имота, получен от Х. П. при замяната от 31.07.53г. Тази идентичност следва не само от единичната експертиза, приета в първата инстанция, но и от обстоятелството, че по повод снабдяване на една от дъщерите на Х. П. /Е. Б., праводател на ответника С. Богоев/ с нотариален акт по обстоятелствена проверка за цялото място – нот.акт №154/1977г., е било издадено удостоверение №1225 от 13.10.76г. на А. Средец-София, според което това място не влиза в блок на ТКЗС, а е дадено по замяна от Т. комисия – протокол №2/31.07.53г. – въпросният протокол, разискван в настоящото производство. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решението от 17.11.08г. по гр.д.№1838/06г. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: