6 Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 01 февруари 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 221/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимата И. Д., чрез защитника й - адв. П. Е., срещу въззивна присъда № 224 от 04.11.2019г., постановена по внохд №266/2019г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс.Д., а алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивният съд не е допуснал нарушения при проверката и оценката на доказателствата. Внимателно е анализирал свидетелските показания, като е изложил мотиви, за да кредитира едни от тях и отхвърли други. Намира за безспорно установени действията на подсъдимата по осъществяване на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Гражданският ищец - Министъра на финансите, чрез Гл.юрисконсулт при ТД на НАП гр.Велико Търново-офис гр Плевен, редовно призован, не изпраща представител. Адвокат П. Е. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага аргументи в подкрепа на тезата си за липсата на мотиви, тъй като изготвените от въззивната инстанция не отговарят на изискванията относно тяхното съдържание. Също така се позовава на невярна оценка на доказателствата и доказателствените средства и по-точно на показанията на свидетелите И. К. и Н. Г., както и на недопустим анализ на свидетелски показания на лице, което не е разпитано по делото. Твърди, че доверителката му с действията си не е целяла лично облагодетелстване. Пледира за уважаване на касационната жалба. Подсъдимата И. Д. счита, че неправилно е осъдена, тъй като не е извършила престъпление, поради което моли да бъде оправдана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 27 от 07.06.2019г. по н.о.х.д. №1023/17г., Окръжен съд - Плевен е признал подсъдимата И. П. Д. за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК. С въззивна присъда № 224 от 04.11.2019г., постановена по внохд № 266/2019г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил горепосочената първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимата И. Д. е призната за невиновна и оправдана да е извършила деянието по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6 вр. чл.26 от НК в периода 13.12.2010г. – 14.07.2011г. в [населено място], като вместо това е постановил: признал е подсъдимата И. Д. за виновна в това, че през периода 13.12.2010г. – 14.07.2011г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на “Г. Б.” ЕООД - [населено място], избегнала плащането на данъчни задължения по ЗДДС за същото дружество в особено големи размери – 234 837,94лв., представляващо дължим данък добавена стойност, като използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите на ТД на НАПгр.Велико Търново, офис - гр.Плевен: справки –декларации по ЗДДС, ведно с дневниците за покупки на “Г. Б.” ЕООД, в които били отразени данъчни фактури по неизвършени доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на същото за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимата е осъдена да заплати на държавата сумата от 215 299,79лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимата са възложени направените разноски и държавната такса върху уважения размер на граждански иск. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е депозирана от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационна проверка и в преклузивния 15-дневен срок, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. На първо място е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. В жалбата изрично не се сочат претендираните от касатора касационни основания, но исканията, които се правят в условията на алтернативност, са съответни на трите касационни основания на чл.348, ал.1 от НПК. Изложената в жалбата подкрепяща ги аргументация и доводите развити пред настоящата инстанция в хода на съдебните прения, са единствено по отношение на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Независимо от обема на касационната жалба, аргументите по същество са изложени/на една страница/ общо в контекста на принципните положения относно изискванията за съдържание на съдебния акт и оценка на доказателствата. Част от твърденията на касатора са за необоснованост на атакувания съдебен акт, но същите не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационния състав доколкото необосноваността не е сред касационните основания. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения биха могли да се систематизират в такива за нарушения на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, нарушения при оценката на доказателствата и доказателствените източници, както и за липсата на отговори във въззивното решение на доводите на страните. Следва обаче да се посочи, че тези твърдения са лишени от конкретика, релевирани са общо и аргументирани в принципен аспект. Това води и до ограничения в пределите на касационната проверка, която следва да бъде извършена от настоящия състав. От становището на защитника в хода на съдебните прения могат да се изведат по-конкретни доводи за нарушения при оценка показанията на свидетелите И. К. и Н. Г., както и твърдения за невярно отразени обстоятелства в мотивите на присъдата и по-точно на стр.31 където са обсъдени свидетелските показания на “майката на подсъдимия”. Касационната инстанция намира за неоснователни всички твърдения на подсъдимата и защитата й за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е нова присъда, като изискванията относно съдържанието на този акт са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК. Неоснователно е твърдението в жалбата, че при постановяване на акта си съдът е допуснал нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като е налице непълнота на мотивната му част. Настоящият състав констатира, че въззивната присъда е съответна от към съдържание на изискванията в посочените по-горе текстове. В изложението на мотивите си съдът е задълбочен и прецизен, включително и при отговорите на възраженията, направени от страните. В случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Това не се променя от обстоятелството/ заявено от защитника/, че на стр.31 е направен коментар на показания на „св.В. Г.-майка на подсъдимия“, каквито показания не са депозирани по делото от това лице. Очевидно е, че тези показания касаят друго производство, но от значение в случая е, че това не води до порочност на съдебния акт, изискваща отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. По-нататък неоснователни са твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и доказателствените източници. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени от въззивния съд при спазване изискванията на НПК. Не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативния съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства и използване на надлежни способи за доказване. В правомощията на решаващите инстанции и в частност на въззивната е преценката за обема и вида доказателства, които да бъдат събрани, както и кои доказателствени средства да бъдат използвани в тази й деятелност. Независимо от това тази преценка не е субективна, а следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. В случая въззивната инстанция е направила самостоятелен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. В рамките на аналитичната си дейност апелативният съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Направеното от защитника възражение/в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция/ за допуснато нарушение при оценка показанията на свидетелите И. К. и Н. Г., не подлежи на коментар, тъй като аргументите, които се излагат по съществото си са собствен прочит на защитника на тези доказателствени източници, а не твърдения за допуснати процесуални нарушения. Също така извън компетентността както на тази инстанция, така и на решаващите състави е преценката дали лица, имащи качеството на свидетели по делото са съпричастни към извършеното от подсъдимата и следва да носят наказателна отговорност, поради което е безпредметно обсъждането на това възражение на касатора. Преценката затова кое лице и за какво престъпление да бъде привлечено в качеството на обвиняем и впоследствие предадено на съд, е изцяло в правомощията на прокуратурата. Задължението на съда е да осъществи правораздавателната си дейност в рамките на инкриминираното с обвинителния акт престъпление. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. С оглед на гореизложеното, неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Същото се поддържа от защитника единствено като резултат от допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствената съвкупност. Дали подсъдимата с действията си е целяла лично облагодетелстване или не, е въпрос, който е без значение при преценката за съставомерността на деянието. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложените на подс.Д. наказания, е декларативно заявено, поради което не подлежи на разглеждане и произнасяне от настоящата инстанция. Изложеното налага извод за законосъобразност на атакуваната въззивна присъда на Апелативен съд - Велико Търново, поради което същата следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 224 от 04.11.2019г., постановена по внохд № 266/2019г., по описа на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.