2 Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 28.02. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 839 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 111/08.05.2012 г., постановено по въззивно търг. дело № 90/2012 г. на Добричкия окръжен съд. С него, като е потвърдено в обжалваната му част решение № 13/23.02.2012 г. по гр. дело № 376/2011 г. на Тервелския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на И. Д. И. сумата 12 301.50 лв., представляваща обезщетение за причинените на последния имуществени вреди от неправомерни действия на работници на дружеството-касатор, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 26.07.2011 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото. За да уважи предявения по делото иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, въззивният съд, след обсъждане на доказателствата, ангажирани по делото от страна на ищеца, е приел за установено в мотивите към обжалваното решение, че ищецът като частен земеделски стопанин обработва процесния лозарски масив; че от действията на работници на ответното дружество-касатор, изразяващи се в пръскане с хербицид на царевица в съседния масив, са настъпили процесните вреди за ищеца – увреждане на обработваните от него лози, в посочения от вещото лице размер; че действията са извършени виновно – непредпазливо, като не са взети мерки за предотвратяване на увреждането, въпреки че е бил налице силен вятър в посока лозарския масив и е следвало да се допусне, че ще бъдат напръскани и лозите. В откритото съдебно заседание въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на дружеството-касатор за разпит на свидетели и за изслушване на агротехническа и икономическа експертизи, като е приел, че същите не попадат в хипотезите на чл. 266 от ГПК. В мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след като дружеството-касатор е било редовно призовано от първоинстанционния съд – по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, и след като от негова страна не е представен отговор на исковата молба, не се е явил представител в съдебно заседание, не е оспорил събраните доказателства, включително агротехническата експертиза, то оплакването му във въззивната жалба за липса на доклад по делото, с който да се уточни доказателствената тежест на страните, предвид чл. 133 от ГПК е необосновано. В касационната жалба се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Съображенията се доразвиват в писмено становище. Ответникът по касационната жалба – ищецът И. Д. И. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Доводите му се доразвиват в писмена защита. С определение № 1350/20.12.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: съставляват ли неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и неизпълнението на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 от ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство. Съдът, по така поставения по делото процесуалноправен въпрос, намира следното: Неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и неизпълнението на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 от ГПК винаги съставляват процесуални нарушения. Не във всички случаи, обаче тези процесуални нарушения са съществени и не винаги те обуславят възможност за събиране на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. В случаите, когато на ответника редовно са връчени преписи от исковата молба и приложенията й и той е бил редовно призован от първоинстанционния съд, но ответникът не е подал в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба и не се е явил и не е изпратил представител в откритите съдебни заседания на първоинстанционния съд, като по този начин не е оспорил и не е направил възражения срещу иска, срещу обстоятелствата, на които той се основава, и срещу доказателствата на ищеца, не е навел насрещни твърдения за факти и правни възражения, не е посочил и представил доказателства за тях и не е оспорил приетите експертни заключения по делото, тези негови процесуални права се преклудират съгласно разпоредбите на чл. 133, чл. 144, чл. 146, ал. 3, чл. 147, чл. 193, ал. 1, чл. 200, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ГПК, поради което те не могат да бъдат упражнени за първи път във въззивното производство. В тези случаи, дори и при липса на доклад по чл. 146 от ГПК, респ. – при непълноти и неточности в него, несъбирането на доказателства в полза на ответника не се дължи на процесуалните нарушения на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК, а на собственото небрежно бездействие на ищеца в първоинстанционното производство. Това е така, защото в тези случаи, дори и при направен доклад по делото първоинстанционният съд не би могъл да укаже с него на ответника, съгласно чл. 146, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ГПК, за кои от „твърдяните от него факти” той не сочи доказателства, според разпределянето на доказателствената тежест в процеса, тъй като ответникът изобщо не е направил насрещни твърдения на факти и насрещни доказателствени искания, като не е оспорил и тези на ищеца. В тези случаи, след като ответникът е бездействал в течение на цялото първоинстанционно производство, той няма основание да иска за първи път във въззивното производство събиране на доказателства, включително в хипотезата на чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 146 от ГПК, тъй като това негово право е вече преклудирано, съгласно посочените по-горе процесуални разпоредби. Това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос следва и от задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено и че в тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Още по-ясно възприетото по-горе разрешение е застъпено в задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която е и решение № 60/10.04.2013 г. по гр. дело № 896/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, където е прието следното: „...с изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК, с който съдът дава указания за релевантните за спора факти и разпределението на доказателствената тежест по отношение на тях, – за страните настъпва преклузията и след този момент те не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства (освен ако не са налице условията на чл. 147 от ГПК). Предназначението и функцията на доклада е да обезпечи правилността на изводите на съда относно релевантните за спорното право факти и да гарантира съответстващите им правни изводи. Във въззивната инстанция страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и да представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. За първи път пред въззивната инстанция ответникът може да прави ново възражение, само ако поради нарушение на съдопроизводствените правила е бил лишен от възможност да го заяви пред първата инстанция. Този извод следва от нормата на чл. 133 от ГПК, съгласно която с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, които се основават на съществуващи и известни му към този момент факти. По силата на концентрационното начало, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство”. В същия смисъл е и решение № 252/04.09.2012 г. по гр. дело № 629/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съдът намира следното: Касационната жалба е неоснователна. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, правилен е изводът на въззивния съд, че след като дружеството-касатор е било редовно призовано от първоинстанционния съд – по реда на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, и след като от негова страна не е представен отговор на исковата молба, не се е явил представител в съдебно заседание, не е оспорил събраните доказателства, включително агротехническата експертиза, то оплакването му във въззивната жалба за липса на доклад по делото, с който да се уточни доказателствената тежест на страните, предвид чл. 133 от ГПК е необосновано и неоснователно. Неоснователни са и наведените в тази връзка оплаквания в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, който правилно е оставил без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба на дружеството-касатор – за разпит на свидетели и за изслушване на агротехническа и икономическа експертизи, като е приел, че същите не попадат в хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Неоснователни са и оплакванията и доводите на касатора, че ищецът не доказал по делото претърпени вреди, тъй като такива биха настъпили за него, само ако той е собственик или ползвател на земята, върху която се намират увредените лозови насаждения, а ищецът представил такива доказателства едва с отговора на въззивната жалба, когато възможността за това е била вече преклудирана. Още в първоинстанционното производство по делото ищецът е доказал, че той, като частен земеделски стопанин е обработвал за себе си процесния лозов масив, което е достатъчно за обосноваността на направения и от двете съдебни инстанции по делото извод, че вредата е претърпяна от него. Правото на собственост върху земята и лозовите насаждения в случая е ирелевантно за основателността на предявения по делото иск по чл. 49 от ЗЗД, още повече, че както вече беше посочено, в рамките на преклузивния срок по чл. 131, във вр. с чл. 133 от ГПК, ответникът не е направил никакви оспорвания и възражения, включително – на твърденията в исковата молба, че ищецът отглежда процесните лозови насаждения като земеделски производител и че с повреждането им от страна на ответното дружество той е претърпял процесните имуществени вреди. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за недоказан размер на процесните вреди. Изводът, че размерът на същите възлиза на присъдената сума от 12 301.50 лв., въззивният съд е направил въз основа на приетото в първоинстанционното производство по делото и неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3 от ГПК, заключение на съдебната агрономическа експертиза, в което вещото лице е установило размера на увредените лози и количеството грозде, което ищецът би придобил от тях, ако те не бяха увредени, като оценката е направена от вещото лице при ползване на публикувана агропазарна информация. Неоснователни са и оплакванията на дружеството-касатор, че по делото липсвали категорични и еднозначни доказателства, че процесните вреди са причинени от действия негови служители. Фактическите констатации и изводи на въззивния съд, че увреждането на обработвания от ищеца лозов масив е вследствие виновните – непредпазливи действия на работници на ответното дружество-касатор, изразяващи се в пръскане с хербицид на царевица в съседния масив, са напълно обосновани, като са направени след съвкупна преценка и самостоятелен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства: гласни такива – показанията на трима свидетели-очевидци; писмени доказателства, сред които и констативен протокол, съставен от длъжностно лице при Областната дирекция по безопасност на храните – Д., по реда и на основание чл. 6, ал. 1, т. 6 от Нар. № 104/22.08.2006 г. за контрол върху предлагането на пазара и употребата на продукти за растителна защита, във връзка с чл. 23в от Закона за защита на растенията; както и вече посоченото заключение на съдебната агрономическа експертиза. С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените с касационната жалба, касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила, то на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 290, ал. 2 от ГПК, същото следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111/08.05.2012 г., постановено по въззивно търг. дело № 90/2012 г. на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.