Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение-липса или недействителност на сключено арбитражно споразумение * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие


Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

гр. София,24.07.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2885 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 31.05.2016г. по арбитражно дело № 50/2016г. на Арбитражен съд при СДЮСП – П. и чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на неговата нищожност.
Ищецът И. И. И. от [населено място] поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено арбитражно споразумение, делото е разгледано от арбитражния съд при мълчаливо съгласие, което е недействително, тъй като ищецът /ответник в арбитражното производство/ не е уведомен за заседанието на арбитражния съд. Излага твърдение, че не е уведомен за образуването на арбитражното производство, нито е призован за арбитражното заседание, нито е уведомен за някой от актовете на арбитражния съд. Моли арбитражното решение да бъде отменено, респективно да бъде прогласена неговата нищожност поради неарбитруемост на спора, тъй като претендираното вземане е по потребителски договор.
Ответникът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД /с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/, [населено място] оспорва иска за отмяна на арбитражното решение и поддържа становище, че същият е недопустим поради това, че с определение № 4061/12.12.2017г. по гр. дело № 5815/2017г. на САС е отменено разпореждане от 09.01.2017г. по гр. дело № 9574/2016г. на СГС и вместо това молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение е отхвърлена, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен. В молба вх. № 5686/06.06.2018г. ответникът излага съображения, че арбитражното решение е нищожно след измененията на ГПК, тъй като ищецът е кредитополучател и като такъв е потребител на кредитни услуги по смисъла на § 13, т. 1 ДР на З.. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 8/2017г./, поради което твърди недопустимост на иска за отмяна, евентуално неоснователност. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства на коя дата е връчен препис от решението на ищцовата страна – ответник по арбитражното дело. Въпреки изпратените от ВКС до Арбитражен съд при СДЮСП – П. на всички възможни адреси съобщения, с които е поискано изпращане на арбитражно дело № 50/2016г., не е намерен арбитър или служител, който да получи съобщенията, нито същите са потърсени в „Български пощи“ ЕАД – П.. От представените по делото три броя удостоверения, издадени от Арбитражен съд при СДЮПС – П. без дата, два броя уведомления до И. И. И. и телепоща със съдържание на решението, подадена на 12.10.2017г., не се установява на коя дата и на кого е връчен препис от арбитражното решение: в удостоверенията и уведомленията липсва подпис, както на И. И. И., така и на лицето, за което се твърди, че ги е получило – Б. И. брат; имената на връчителя, получателя и датата са изписани с еднакъв почерк, като липсва и подпис на връчителя; приложената към телепоща със съдържание на арбитражното решение разписка е нечетлива и от нея също не се установява наличие на подпис на адресата И. И. И., нито на друго лице.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът е узнал за арбитражното решение с връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20178410403940 на ЧСИ Н. М. рег. № 841 с район на действие СГС на 30.06.2017г. Исковата молба по чл. 47 ЗМТА е подадена на 02.10.2017г. /понеделник/, поради което се налага изводът, че е подадена в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок.
Възражението на ответника за недопустимост на иска за отмяна на арбитражното решение поради това, че с определение № 4061/12.12.2017г. по гр. дело № 5815/2017г. на САС е отменено разпореждане от 09.01.2017г. по гр. дело № 9574/2016г. на СГС и вместо това молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение е отхвърлена, а издаденият изпълнителен лист е обезсилен, е неоснователен. Наличието на постановено арбитражно решение, което не е прогласено за нищожно или не е отменено по реда на чл. 47 ЗМТА, обуславя допустимост на предявените искове.
По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА:
С решение от 31.05.2016г. по арбитражно дело № 50/2016г. на Арбитражен съд при СДЮСП – П. настоящият ищец е осъден да заплати на „Бързи кредити“ ООД /сега с наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД/ сума в размер 3 670,26 евро – главница по запис на заповед, издаден на 10.02.2016г. с падеж 10.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 16.05.2016г. до окончателното плащане, както и сумите 700 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. – арбитражна такса.
Преди да извърши преценка дали са налице твърдените в исковата молба основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе по иска за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
По силата на даденото от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002г. тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред арбитражния съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА.
Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
С постановеното арбитражно решение, чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за претендирана от „Бързи кредити“ ООД /сега с наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД/ срещу И. И. И. сума по запис на заповед. Записът на заповед е издаден за обезпечаване на връщане на предоставения от „Бързи кредити“ ООД /сега с наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД/ на И. И. И. кредит, в какъвто смисъл е и изразеното от ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД становище. Съгласно § 13, т. 1 ДР на З. потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид становищата на двете страни и с оглед обезпечителната функция на записа на заповед относно връщане на предоставения кредит, ищецът И. И. И. е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на З.. По делото липсват данни кредитът да е отпуснат на ищцовата страна за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при установяване на неговата нищожност същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че следва да прогласи нищожността на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна по чл. 47 , ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Поради обстоятелството, че ищецът не е направил искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски за настоящото производство не му се присъждат. С оглед изхода на делото разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 31.05.2016г. по арбитражно дело № 50/2016г. на Арбитражен съд при СДЮСП – П..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.