Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 27.01.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3330 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на о. на Р. Б., против решение № 408/15.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 7371/2014 г. от СГС, ІІ”а” състав. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с представен писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение №1059/29.09.2015 г., като основание да допускането да касационно обжалване е довода на касатора относно недопустимостта на постановеното въззивно решение, предвид липсата на надлежен ответник по предявените искове, в лицето на касатора, М. на о. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен против М. на о. на Р. Б. иск за присъждане не обезщетение за извънреден труд. По отношение на спора дали МО е надлежен ответник по предявените искове за заплащане на възнаграждения на кадрови военнослужещ за положен извънреден труд и допълнително - за носене на дежурство, съдът е приел,че кадровият военнослужещ е държавен служител. Изпълняваната от него служба е с особено предназначение и със собствена правна регламентация, спрямо която ЗДСл има отношение на обща норма спрямо специална, т.е. прилага се доколкото няма специална норма в ЗОВСРБ ,регулираща конкретно отношение. Прието е, че служебното правоотношение има смесен характер- административно и трудоправен, като административният е водещ и определящ спецификата на правоотношението, а трудовият има допълващ характер. Въззивният съд е приел, че страни по служебното правоотношение са съответния държавен служител- военнослужещ и органът по неговото назначаване- в случая министъра на отбраната, като съдържанието на служебното правоотношение се урежда от ЗОВСРБ, ЗДСл и едва субсидиарно от КТ. В този смисъл в разглеждания случай, съдът е приел, че не намира приложение чл. 61,ал.2 от КТ и постановеното въз основа на него ТР № 1/2010г по т.д. №1/2010г на ОСГК на ВКС. Приел е, че съгласно чл.125 от ЗДСл администрацията на органа по назначаването отговаря по имуществените претенции на държавния служител, което съотнесено към разглеждания случай води до извод,че администрацията на министъра на отбраната отговаря по имуществените искове на кадровия военнослужещ, а тази администрация е именно МО. Съдът е приел, че МО е надлежния ответник по предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и за носене на дежурство. Решението е недопустимо. По приложението на чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ относно надлежния ответник по иск за възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 1356/2009 г. на ІV г.о., решение № 416 от 26.10.2012 г. по гр.д. № 271/2012 г. ІV г.о., както и решение №470/28.02.2014 г. по гр.д.№ 3253/2013 г. ІV гр.отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК, които изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Съгласно тази задължителна практика /по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е назначен от министъра на отбраната. Правилото по чл. 61 ал. 2 КТ, съгласно което, когато трудовият договор се сключва от по-горестоящия на работодателя орган, трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, е приложимо по аналогия и при действието на Закона за държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго учреждение. В тези случаи учреждението, в което се изпълнява службата дължи определената заплата и всички други допълнителни възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението и. Орган по назначението на кадрови офицер е министърът на отбраната, но заплатата и допълнителните възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което той е назначен. С исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е служел като военнослужещ към Регионална служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване” - С. по договор за кадрова военна служба, сключен с Министъра на отбраната, което обстоятелство е безспорно по делото. Същевременно ищецът е посочил като ответник Министерство на отбраната на Република България, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на извънреден труд, положен в поделение, разпоредител с бюджетни средства. В исковата молба ищецът е посочил ответник, който не е процесуално легитимиран да отговоря по предявения иск, като в този случай, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът следва да укаже на ищеца да предприеме необходимите процесуални действия за конституирането на надлежните страни, като при неизпъление на тези действия, съдът следва да прекрати производството по делото, тъй като предявеният срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Постановеното по делото решение е срещу ненадлежен ответник, поради което като недопустимо следва да бъде обезсилено и делото върнато на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд следва да даде на ищеца указания на основание чл. 101, ал.1 ГПК да насочи претенцията си към надлежния ответник и в случай на неизпълнение на указанията производството по иска следва да бъде прекратено. Водим от горното, състава на ВКС, ІV гр.отд. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 408/15.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 7371/2014 г. от СГС, ІІ”а” състав, както и решението на Районен съд – София с № ІІ-54-38/14.03.2014 г. постановено по гр.д.№30610/2010 г. на 54-ти състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.