Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * обезщетение за имуществени вреди * професионално заболяване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 548

С., 6.12. 2010 год.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1119 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В.” АД, гр. Видин, подадена от пълномощника му- адв. И. срещу въззивно решение № 79 от 22.05.2009 год. по гр.д. № 140/2009 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 10.02.2009 г. по гр.д. № 1406/2008 г. на Видинския районен съд, с което са уважени предявените от С. Й. С. срещу “В.” АД, гр. Видин искове за сумата 2 372.65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- направени допълнителни разходи за усилена храна за периода 1.12.2005 г. до 1.10.2008 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 455.64 лв., както и сумата 2 485.58 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- изразходвани средства за закупуване на лекарства за лечение на професионалните заболявания и усложненията им за периода 1.12.2005 г. до 1.10.2008 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 492.32 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано. Искането е същото да се отмени и се постанови друго, с което се отхвърлят исковете.
Ответникът по касационната жалба - С. Й. С. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
С определение № 132 от 9.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуален въпрос от значение за изхода на делото: за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните.
По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, която е в смисъл, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им: решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 4216/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 670 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 695/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
С обжалваното решение Видинският окръжен съд е потвърдил решение № 88 от 10.02.2009 г. на Видинския районен съд постановено по гр.д. № 1406/2008 г., с което са уважени предявените от С. С. искове за сумата 2 372.65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- направени допълнителни разходи за усилена храна за периода 1.12.2005 г. до 1.10.2008 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 455.64 лв., както и сумата 2 485.58 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- изразходвани средства за закупуване на лекарства за лечение на професионалните заболявания и усложненията им за периода 1.12.2005 г. до 1.10.2008 г., ведно със законната лихва и мораторна лихва в размер на 492.32 лв. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, Видинският окръжен съд е приел, че с оглед установеното професионално заболяване “хроничен бронхит, хроничен професионален бронхит, белодробен енфизем ДН І” на ищеца е призната трайна нетрудоспособност повече от 50 % за исковия период. Претендираните вреди се свеждат до изразходваните средства необходими за лекарства и спазване на хранително-диетичен режим в размерите посочени в приетите по делото експертизи. Възприел е приетата от първата инстанция фактическа обстановка и изложените във връзка с това изводи за основателност на исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в посочените по-горе размери.
С оглед даденият отговор на поставения правен въпрос при допускане на касационно обжалване съдът в настоящия състав намира, че, решението на въззивния съд е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направеното от касатора “В.” АД, гр. Видин възражение, че не дължи обезщетение за претендираните имуществени вреди, тъй като той като работодател съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ дължи разликата между причинената вреда и получаваната от ищеца пенсия по общественото осигуряване, а в случая полученото надвишавало направените разходи. Според разпоредбата на чл.200, ал.3 КТ от общия обем на вредата се приспада само обезщетението, и/или пенсията, получени по силата на осигурителното провоотношение. Вредата по смисъла на посочената разпоредба трябва да се търси като разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил ако беше здрав и работеше и полученото обезщетение и/ или пенсията по общественото осигуряване, тъй като само между тези величини има причинно-следствена връзка. В случая заявените от ищеца претенции касаят изразходваните средства необходими за специалния хранителен режим и лекарства за заболяването, “хроничен бронхит, хроничен професионален бронхит, белодробен енфизем ДН І”, което съгласно експертно решение на Т. от 12.05.2005 г. е диагностицирано и е призната 50% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидизиране до 1.05.2007 г., а с експертно решение на Т. от 23.05.2007 г. е диагностицирано като “хроничен бронхит, белодробен енфизем, обструктивен тип ВН. ДН І-ІІ ст. хронично белодробно сърце. СН І ст.” и е призната 60% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидизиране до 1.05.2010 г., които нямат отношение към вредата предмет на този законов текст. Поради това, възражението на касатора е неоснователно.
Изложеното налага изводът, че допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху крайният му извод, че е налице основание за заплащане на претендираните от ищеца имуществени вреди, обхващащи част от периода на инвалидизирането му - 1.12.2005 г. до 1.10.2008 г., определени по размер от вещите лица. Затова, постановеното от въззивния съд решение е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото на С. Й. С. следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 660 лв.- адвокатско възнаграждение за адв. А.Милева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 79 от 22.05.2009 год. по гр.д. № 140/2009 год. на Видинския окръжен съд.
Осъжда “В.” АД, гр. Видин, Ю. промишлена зона да заплати на С. Й. С. от гр. Видин, ж.к. “Кр. Б.”, чл.13, вх.Г, ет.VІ, ап.68 направени разноски за касационното производство в размер на сумата 660 /шестотин и шестдесет / лева.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :