Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * възстановяване правото на собственост * държавна собственост * правоприемство * компетентност * форма за валидност



Р Е Ш Е Н И Е


N 32

София , 17.06.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1223 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 943 от 27.10.2010 г. по гр.д. № 1223 /2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. М. Р., Н. М. Р., М. И. Р. , Т. И. Р.- В. Т. , М. И. Р., М. Г. П., П. Г. П. – Л., А. М. Х., С. М. К., Б. М. К., М. И. Г. – М., Р. Д. С., Е. Г. Б.- Т., Р. Г. Б., И. И. Ц., Р. С. М., Т. С. К. , П. К. Д. , З. Г. Н., Е. В. Нинова, Е. Н. Н., Р. И. М., М. Г. Г.-Р., Д. Х. Г., В. С. Б., Е. С. Б., А. Н. Г.- Г., П. Н. Г. и С. Х. Ч. на решение от 26.11.2008 г. по гр.д. № 2751 от 2004 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение , потвърждаващо решение от 29.12.2003 г. по гр.д. № 7405 от 1995 г. на Софийския районен съд , 41 състав и е отхвърлен иска им по чл.108 ЗС за първите две нива в “К.”, представляващ четириетажна сграда, построена в У. ХІІІ-4, кв.== по плана на гр.- София, местността “Ц.”. Въпроса по който е допуснато касационно обжалване касае възможността за възстановяване по силата на закона на собствеността върху имот, който е “предоставен” на кооперативна организация и на второ място термина “ предоставяне” представлява ли отстъпване на право на собственост или е аналогично на правото на оперативно управление и възможно ли е отстъпване на правото на собственост с административен акт.
Касацията е допусната в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По въпроса е постановено решение по реда на чл.290 ГПК под № 77 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5790/2007 г., II г. о., ГК, което касае прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, а не на цяло предприятие, което определя , че касацията следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1 т.2 ГПК., а не по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В касационната жалба навеждат доводи за наличието на всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Ц. к. с. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон, същото е обосновано и при разглеждането му не са допуснати съществени процесуални нарушения , които да са ограничили правата на защита на касаторите.
Ревандикационният иск, предявен от касаторите ищци, като наследници на членовете на бившето акционерно дружество “К.” срещу Ц. за възстановяване собствеността и владението на помещенията , разположени в двете подземни нива на сградата на “К.”, представляващ четириетажна сграда, построена в У. ХІІІ-4, кв.252 по плана на [населено място], местността “Ц.”, със самостоятелен вход от към [улица]е отхвърлен защото е намерено, че в тяхна полза не е възстановена собствеността по силата на закона на основание чл.2, ал.1 от ЗВСВОНИ. Четириетажната сграда е била отписана като държавна собственост със заповед № РД-57-3210 от 22.11.1993 г. на Кмета на СО. По отношение на обектите, за които се претендира предаване на владението и възстановяване на собствеността въззивният съд е счел че не са собственост на ищците . В тяхна полза не е настъпила реституция по силата на закона защото липсва същественото условие - към датата на влизане му в сила, имота да е бил в притежание на държавна стопанска организация, т.е. да е държавна собственост.
Разгледана е историята на собствеността на това акционерно дружество като е посочено, че то е притежавало сградата, която е била отчуждена по ЗНЧИМП и е съставен акт за държавна собственост № 2582-ІІІ от 1951 г.
Държавата с Разпореждане № 144 от 1976 г. на Бюрото на Министерския съвет е постановила преминаване на ДИП “В.” , който към този момент вече се е слял с ДИП”М.” към Ц.. По силата на това разпореждане № 144 от 1976 г. на Б. с преминаването на ДИП”В.” към Ц. е преминало и неговото имущество, включително и правото на собственост върху имотите, които са били вписани в баланса на предприятието към този момент. В административният акт изрично е посочено , че предприятието преминава “с активите и пасивите си по баланса към 30.06.1976 г.,както и с другите си права и задължения и с лимитите, нормативите и другите показатели по плана за 1976 г.” Следователно касае се не само до “предаване на собствеността върху недвижимите имоти”, които е притежавал ДИП”В.”, но до прехвърляне на целия комплекс от отношения- социални и икономически , които в съвкупност представляват предприятието , като самостоятелен правен субект. Това предаване е било в съответствие с разпоредбата на чл.16, ал.2 от Конституцията допускаща кооперациите в посочените от закона случаи да притежават средства за производство и други имоти. По настоящето дело спора е за част от този комплекс , представляващ двата подземни етажа на сградата , находяща се на [улица]. Имота се е намирал първоначално в ДИП”М.”, а в последствие в ДИП “В.”. В момента Ц. го отдава под наем. Собствеността обаче върху тази част следва собствеността върху цялото предприятие и не може да се разглежда самостоятелно.
Поставеният въпрос по който е допусната касационна проверка е за възможността кооперативна организация да получи безвъзмездно в собственост държавни недвижими имоти, както и за това кой орган е бил компетентен да се разпореди в тази насока и с какъв акт.
Настоящия състав се ръководи от принципа на чл.77 от Закона за собствеността, който разпорежда , че правото на собственост се придобива с правна сделка, по давност или по друг начин , определен в закона. В същото време с чл.86 от с.з. е посочено , че държавните вещи не могат да бъдат придобивани по давност и следователно такива вещи могат да се придобият със сделка или с друго волеизявление на държавата , упражнено чрез оторизираните държавни органи, т.е. с административен акт. Министерския съвет се е явявал главен разпоредител с правото върху държавана собственсост- чл.98 от Конституцията от 1971 г. Следователно негова е била компетентността да издава административни актове , свързани с разпоредителни действия относно собствеността.
Към 1976 г. когато е било издадено Разпореждането е действала нормата на чл.25 от Закона за собствеността, предвиждаща , че кооперацията може безплатно да придобие от държавата имот , като не е необходимо да се спази нотариалната форма и при единственото условие , че ако реши да се освободи от него, то ще го прехвърли обратно на държавата. Следователно кооперацията може да придобие от държавата имот без да сключи договор в нотариална форма , т.е. по друг начин, в случая с административен акт. Настоящия състав споделя изводите на въззивният съд , че с Разпореждане № 114 на Б. от 1976 г. е било извършено прехвърляне на собствеността на стопанското предприятие фабрика”В.” като съвкупност от определени “ права , задължения и определени фактически отношения” , включващи основни и оборотни средства, сключени трудови договори и др. без да е необходима нотариалната форма . Разпореждането е било извършено от компетентния за това орган.
Разбира се съществували са и други начини за прехвърляне на собственост – чл.11 от Закона за собствеността касаеща негодни или излишни основни средства – с разрешение на Министерския съвет , чл.15 от Закона за собствеността предвиждащ възможност за отстъпвяне на право на строеж върху държавна земя или за възмездно или безвъзмездно ползуване върху държавни имоти, които не изключват възможността да се прехвърля собствеността от държавата ка кооперативна организация на цяло предприятие, какъвто е и настоящия случай .
Не може да се сподели изводът на въззивния съд, че съдържащите се в протокол от 2.11.1977 г. изявления на министъра на финансите и на председателя на Ц. за извършени прихващания на насрещни вземания на държавата и Ц. по повод решения за прехвърляне на имущество не касаят процесния имот. В т. 2 от този Протокол изрично е посочено , че държавата и Ц. уреждат всички взаимоотношения , свързани с прехвърляне на имущества между държавата и кооперациите , включително и “цели стопански организации, поделения и цехове...”. Това са продължителни правоотношения при които е извършвано разместване на собственост от държавата към кооперациите и обратно , какъвто е и настоящия случай.
Иска на касаторите правилно е бил отхвърлен защото те не са установили правото си на собственост по реда на пълното и главно доказване. Не е бил налице фактическият състав по чл.2, ал.1 ЗВСВОНИ защото имота е бил в трето лице, а не в държавата, общините, обществените организации или техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон.
В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се потвърди.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ в сила решение от 26.11.2008 г. по гр.д. № 2751 от 2004 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-ро Б отделение .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: